Решение № 377 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600886 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1254/2019 г. на Софийски районен съд и ВНОХД № 1953/2023 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановените по тях крайни съдебни актове, съответно присъда от 01.04.2021 г. и решение № 360/17.05.2023 г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането се развиват оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, защото на осъдения Ф. М.

Д., наред с наказанието една година лишаване от свобода, е наложено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, който срок е по-малък от срока на основното наказание. В искането се излагат съображения, че тълкуването на нормата на чл.49, ал.2 от НК и задължителната съдебна практика на ВКС (преди ВС), не позволяват срокът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК да е пократък от този на лишаването от свобода, когато санкциите се налагат заедно.

В тази връзка се претендира делата да бъдат възобновени, постановените по тях съдебни актове да бъдат отменени, а делото на Софийския районен съд да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

В съдебно заседание представителят на А. П. – София поддържа искането 1 на Главния прокурор и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения Д. оспорва депозираното искане. Навежда доводи за законосъобразност на постановените съдебни актове от двете съдебни инстанции. Твърди, че законодателят в разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК не е указал, че наказанието лишаване от права задължително трябва да се определя за срок равен или по-голям от определеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл, предлага искането да бъде отхвърлено. Осъденият Д. се солидаризира с позицията на защитника си, като в последната си дума моли искането да не бъде удовлетворявано.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК е направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от компетентен орган, насочено е спрямо влезли в сила съдебни актове от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, неподлежащи на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно.

С присъда от 01.04.2021 г. по НОХД № 1254/2019 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, Ф. М. Д. е бил признат за виновен за това, че на 28.09.2018 г. около 00:30 ч. в гр. София, по ул. „Григорий Цамблак“ с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. „541“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабидиол (марихуана, коноп), като на основание чл.343б, ал.3 вр. с чл.54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Освен това, с присъдата, на основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.3 вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на Д. е било наложено и наказание лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, от което е било приспаднато времето на лишаване на лицето от същото право по административен ред.

По жалба на Д. и неговата защита срещу присъдата на СРС е било образувано ВНОХД № 1953/2023 г. по описа на СГС. С решение от 17.05.2023 г. въззивният съдебен състав е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло. Тогава корекция в размера на което и да е от наказанията, в насока увеличаване, е била невъзможна, с оглед липсата на въззивен протест и ненарушаване на забраната за влошаване положението на виновния.

При тези данни настоящата извънредна инстанция приема, че присъдата и решението са постановени в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е била приложена разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.

Законодателят в НК е предвидил вариативен максимален срок, за който може да бъде наложено наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, в случай на определянето му заедно с наказание лишаване от свобода, а именно като лишаването от права не надвишава лишаването от свобода с повече от 3 2 години. В тези случаи минимум на лишаването от права не е изрично уреден, но нормата на чл.49, ал.3 от НК е категорична, че осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. С Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 61/30.12.1980 г. по н.д. № 56/1980 г. на ОСНК на ВС в духа на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК и правилото на чл.49, ал.3 от НК, върховната съдебна инстанция ясно е указала, че наказанието лишаване от права не може да бъде за срок по-кратък от този, за който се налага основното наказание лишаване от свобода. Аналогична и без отклонение е и последващата трайно установена съдебна практика на ВКС.

Правилно при постановяването на първоинстанционната присъда, СРС е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл.343г от НК, но кумулативното наказание погрешно е фиксирано в по-кратък срок от наказанието лишаване от свобода. При въззивния контрол нарушението на материалния закон не е констатирано, но дори и да бе отчетено, не е съществувала възможност за коригирането му, с оглед липсата на съответен протест.

Предвид горното, Апелативен съд – София приема, че присъдата на СРС и решението на СГС са постановени при нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика, поради което искането на Главния прокурор, като основателно, следва да бъде уважено. В този смисъл ВНОХД № 1953/2023 г. на СГС, НО, 12 въззивен състав и НОХД № 1254/2019 г. на СРС, НО, 103 състав, трябва да бъдат възобновени, постановените по тях крайни съдебни актове – да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 11 състав

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1953/2023 г. по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав и НОХД № 1254/2019 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, ОТМЕНЯ решение № 360/17.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 1953/2023 по описа на СГС и Присъда от 01.04.2021 г., постановена по НОХД № 1254/2019 г. по описа на СРС,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4