Решение № 1012 от 27.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Бургас, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501155 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 21693/08.06.2023г. по описа на РС Бургас, подадена от В. П. П. от гр.Карнобат, чрез адв. Б. Т. от САК, против Решение № 1153 от 25.05.2023г., постановено от РС Бургас по гр.д. № 171/2023 по описа на същия съд.

С посоченото решение е наложена мярка за защита на М. С. С. ЕГН: ********** с адрес в гр.Бургас и съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ген.Гурко“ №18, ет.2, срещу осъществявано домашно насилие от В. П. П., ЕГН: ********** от ***, както следва- В. П.

П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. С.. П. е осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметката на РС- Бургас, както и държавна такса за производството по делото в размер на 50 лв., а на молителката С.- разноски в размер на 500 лв.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място са изложени доводи, че решението е необосновано.

Съдът приел, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 16.12.2022г. описаната в молбата ситуация е достоверна, дотолкова, че свидетелката Д. лично възприела обидни думи и квалификации от страна на П. към С., както и заплашителни изрази в този контекст.

1

Въззивникът отрича на 16.12.2022г. да е извършил акт на домашно насилие по отношение на М. С.. Индиция за това било, че нито Д., нито С. са подали сигнал на тел.112, макар че С. непрекъснато пускала жалби и сигнали против него в различни институции, както сторила и на 3.01.2023г., въпреки че и тогава нищо не се случило.

В мотивите на решението били изложени съображения, че противоправното му поведение на 3.01.2023г. се изразявало в ненапускане на фризьорския салон и отказа /на С./ да разговаря с него, като съдът счел за недопустимо несъобразяването му с нейната воля, макар че в сезиращата молба С. не е посочила като противоправно поведение това, че е отказал да напусне салона, в който тя работи.

На следващо място се излага оплакване, че съдът неправилно е посочил, че при липса на доказателства молителката може да се позове само на приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Настоящият случай не бил такъв, понеже имало други събрани доказателства, които опровергавали декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Правилно съдът констатирал, че от събраните по делото доказателства прозира желанието на С., чрез наглед законното средство до попречи на бащата да води разговор с майката на детето му по повод упражняването на родителските права. Заявява, че според него целта на настоящия процес е изцяло да му се попречи да се вижда със сина си.

Намира за неверен и необоснован извода на съда, че нерешения между страните въпрос с режима на лични контакти с детето Пресиян е довел до поредица от агресивни прояви, граничещи с екселиращо и вероятно физическо напрежение. Според него написаното от съда е чисто хипотетично, тъй като нямало подобни доказателства. Заявява, че няма нерешен въпрос с режима на лични контакти с детето, тъй като със съдебно решение е постановен такъв, който се изпълнява от него, а майката всячески се стреми да осуети.

В заключение сочи, че допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на решението се изразяват в неправилна преценка на събраните доказателства и липса на мотиви, а нарушението на материалния закон се състои в липса на материално- правните предпоставки на ЗЗДН за извода, че е осъществен акт на домашно насилие.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което молбата за защита да бъде оставена без уважение, както да бъде отменена издадената заповед за защита № 28 от 25.05.2023г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ангажира доказателства.

Въззиваемата М. С. С., представлявяна от адв.Веселина Василева е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че в обжалваното решение съдът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно и законосъобразно е стигнал до извод за извършено домашно насилие. Заявява, че обстоятелствата, изложени в жалбата не отговарят на действителното правно положение. Счита, че не са допуснати никакви съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценката на съда била извършена въз основа на събраните доказателства и в този смисъл била правилна. Намира за неотносими към спора представените с допълнението към въззивната жалба листи с информация, част от която на 2 чужд език, а искането за разпит на св.Д. за неоснователно, с оглед въпросите на които следва да отговаря, поради неотносимостта им към спора извършен ли е или не акт на домашно насилие.

Моли въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа приложимите разпоредби на закона Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от въззиваемата М. С. за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от бившия й съпруг В. П..

В молбата за защита са изложени следните обстоятелства.

От момента на прекратяването на брака В. П. започнал да упражнява системен тормоз на молителката на работното й място в гр.Сунгурларе, ул. „Христо Смирненски“ №13. Отправял й заплахи, като си измислял поводи за посещение, най- вече във връзка с вижданията на сина им. По принцип В. бил агресивна личност, посягал й много пъти докато били семейство и винаги парадирал с това, че е действащ полицай и никой нищо не може да му направи, а нея нямало да могат да я открият като я зарови някъде. Това му поведение било причината за развода им. Тази му агресия продължавала. На 3.01.2023г. влязъл в салона, в който работела и започнал да й крещи да излезе отвън, за да говорят насаме, понеже в същия момент обслужвала клиентка. Тя му отказала, защото в момента имала работа и нямало за какво да говорят. Той изчакал отвън и в момента, в който клиентката на молителката излязла, В. нахлул и започнал да настоява да говорят някъде насаме, като през цялото време крещял, дърпал я за ръката и я обиждал, че е „проста патка“, „най- простата жена, която е виждал“ и че ще й начупи главата. Твърди, че се страхува от ответника предвид заплахите, които е получавала преди, поради което категорично отказвала за излезе от салона. В същото време в салона влязъл А.Г. и попитал каква се случва, а П. отговорил, че не го интересува и че ще начупи главите и на двамата. Понеже видяла, че нещата отиват на бой, молителката рязко отскубнала ръката си от ответника и взела телефона си, който стоял на помощната масичка и веднага звъннала на тел.112. Съобщила за създаваните й проблеми от бившия съпруг и поискала да бъде изпратен патрул, който да го отведе. Някой се обадил по телефона на ответника, който отговорил, че е в салона й, поради което молителката предполага, че е бил уведомен, че е подала сигнал, на което ответникът отговорил, че знае. В рамките на около 1 минута в салона пристигнали полицаи от Районното управление, в което работи ответника и го извели, а тя обяснила на един от полицаите, че П. я тормози системно на работното място и тя не издържа повече, тъй като се чувства застрашена за живота си. Полицаят й казал, че ответникът прави панаири защото тя 3 не му дава да вижда детето когато той иска. Молителката заявила, че има определен от съда режим и ответникът трябва да се съобразява с него. По повод инцидента на 3.01.2023г. имало образувана преписка в РУ на МВР- Сунгурларе.

Сочи, че на ответника е открит тумор в мозъка, което обстоятелство я кара да се страхува още повече, че би могъл да осъществи заплахите си, понеже притежава законно лично и служебно оръжие. Полицаите й казали, че ответникът изпада в някакви кризи, които го правят неадекватен. В разговор с началника му това било потвърдено, поради което е бил принуден да го пусне в принудителен отпуск. Заявява, че се притеснява ответникът да не изпадне в такава криза и да я застреля, имайки предвид предишните му заплахи.

Сочи, че на 16.12.2022г. имала подобен инцидент с ответника на работното си място, когато само била вербално обиждана, че е „боклук“ и „долна пачавра“ и заплашвана, че някоя сутрин няма да се събуди.

На 5.12.2022г. отишъл с униформа на работното й място и агресивно се нахвърлил вербално срещу нея, като искал да му даде акта за раждане на детето, защото искал да ползва данъчни облекчения. При отказът й да стори това, тъй като родителските права са предоставени на нея, той заплашително я попитал дали е разбрала какво иска той, както и че на другия ден трябва да му го даде, а в противен случай щял да й „откачи“ главата.

Молителката е поискала налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН /в редакцията му към приключване събирането на доказателствата/- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите при условия и срок, определени от съда, задължаване на извършителя да посещава специализирани програми. Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, предвид съществуващата според молителката пряка и непосредствена опасност за живота и и здравето й.

Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на молбата за защита. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.

Съдът е уважил искането на молителката по чл.18 ЗЗДН и е издал заповед № 6 от 11.01.2023г. за незабавната й защита, с която ответникът В. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. С. и му е забранено да се приближава до същата на по- малко от 50 м. за срок от четири месеца.

В молба от 25.01.2023г. ответникът- сега въззивник, чрез пълномощникът си адв. Д.

В. е оспорил като неверни фактическите твърдения на молителката, изложени в молбата за защита. Сочи, че единственото вярно в нея е това, че на 3.01.2023г. е посетил работното място на бившата си съпруга в гр.Сунгурларе, което е обществено място. Причината била, че няколко дни след това му предстояла тежка операция, тъй като бил диагностициран с тумор в главата. Притеснявал се дали ще остане жив след операцията и за състоянието, в което ще бъде. Имал намерение да получи разрешение от бившата си съпруга да се види със сина си преди операцията, въпреки че денят не бил сред определените за свиждане в съдебното решение. Въпреки, че я помолил чисто човешки и съвсем спокойно да му даде възможност да се види със сина си, тя му отказала. Държала се нервно и силно 4 превъзбудено, ръкомахала. Отрича да й е повишавал тон, да я е обиждал или заплашвал.

Заявява, че не разбира защо тя се е обадила на тел.112. Заявява, че няма никакви отношения с молителката след развода, не се интересува от нейния живот, а контактите им били само единствено и по повод детето, като същите били възпрепятствани от молителката. Заявява, че не отговаря на истината твърдението, че в салона влязъл А.Г. и че последният също бил заплашван от него. Сочи, че не познава посоченото лице. Заявява, че когато разговаряли, в салона влизали и излизали клиенти- жени, имало и дете. Оспорва и твърдението и че преди 3.01.2023г. е имала инциденти с него, защото бил агресивна личност. Сочи, че е служител на МВР и подобно поведение е недопустимо за него като човек и полицай. Заявява, че уважава институциите и спазва закона. В молба от 27.01.2023г. сочи, че не отговарят на истината твърденията на молителката, че е агресивна личност, че изпада в кризи, които го правят неадекватен. Заявява, че молителката възпрепятства контактите му с детето, блокирала го е в социалните мрежи и не отговаря на телефонните му позвънявания, поради което е принуден да я посещава на работното й място, за да разговаря за режима на лични контакти с детето. Сочи, че преди образуването на делото е бил заплашен от молителката, че ще го скъса от дела и е бил наричан с обидни думи.