Определение № 260054 от 16.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е № 260054

В ИМЕТО

НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 16.10.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 16.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч. т. дело № 585 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.

Същото е започнало по повод изходяща от „К.” АД, в несъстоятелност против постановено по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 511 от 06.03.2019 г. в частта, с която се разрешава на

К. П. И. - синдик на „К.” АД в несъстоятелност да се разпореди със сумата от 600 лв. представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. февруари на 2019 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и е поискана е отмяната му.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и делото на ПОС /то е приложено по в.т. дело № 584/2020 г. по описа на ПОС пак с докладчик съдия Спасов/ намери за установено следното:

Конкретно посочване на подлежащи на обжалване актове в производството по несъстоятелност е направено в разпоредите на чл. 613а, ал.1 от ТЗ. В чл. 613а, ал.2 от ТЗ е очертан по разширен кръг субекти имащи право да обжалват решенията по чл. 630 и 632 от ТЗ, а в чл. 613а, ал.3 от ТЗ е предвидено, че извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК.

Постановеното по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 511 от 06.03.2019 г. не е от кръга актове изброени в чл. 613а, ал.1 от ТЗ. Това сочи, че то ще подлежи на обжалване ако е от кръга изброен в текстовете на ГПК.

В чл. 274, ал.1 от ГПК са посочени случаите, при които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

2. в случаите, изрично посочени в закона.

В случая с оглед съдържанието на мотивната и диспозитвната част на обжалваното определение за ПАС то е такова по чл. 658, ал.1, т. 9 от ТЗ, като от обсъжданите в същото основания и предпоставки за издаването му не може да се достигне до извод, че волята на съда е била да издаде акт в изпълнение на процедура по 721 и сл. от ТЗ, т.е. за одобряване на сметка за разпределение.

Това от своя страна води до извод, че обжалваното определение не е от типа посочен в спомената разпоредба на ГПК и жалбата срещу него е недопустима.

Тя не става такава и от изложените в обстоятелствената част на същата твърдения, т.е. допустимостта се обуславя не от твърденията на жалбоподателя, а от вида и характера на акта, който се обжалва. Независимо от това ако все пак се възприеме противното следва да се има предвид, че в жалбата не се твърди обжалваното определение да нарушава правата на кредитори от предходен ред /такива реално няма/, което за ПАС при такъв тип преценка за наличието му е обуславящо за интереса от обжалване.

Водим от това съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ изходящата от „К.” АД, в несъстоятелност частна жалба против постановено по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 511 от 06.03.2019 г. в частта, с която се разрешава на К. П. И. - синдик на „К.” АД в несъстоятелност да се разпореди със сумата от 600 лв. представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. февруари на 2019 г.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.