Решение № 21 от 09.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000201 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 219 от 01.07.2025 г., постановено по т.д. № 215/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на “Слънчев бряг” АД, ЕИК **********, сумата 602 572 лв., представляваща обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа, осигуряваща предоставянето на водопроводни и канализационни стоки и услуги на територията на к.к. Слънчев бряг – Изток за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., както и сумата 45 443,30 лв. – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за времето 25.12.2023 г. до 09.07.2024 г., заедно със законната лихва върху главницата от 602 572 лв., считано от подаването на исковата молба на 09.07.2024 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер на обезщетението от 640 000 лв. Присъдени са разноски.

С определение № 822 от 24.09.2025 г., постановено по т.д. № 215/2024 г. на БОС, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решение № 219 от 01.07.2025 г. в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника “Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото по чл. 146 ГПК.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът представил доказателства за отправена покана вх. № В11-00-23 от 09.10.2024 г. до ищеца, 1 получена същия ден, като са направени и съответните доказателствени искания. Тази покана не била отразена в доклада, а доказателствените искания били оставени без уважение като нерелевантни. Между поканата и предмета на делото имало пряка връзка. Ищецът със своето бездействие, изразяващо се в неполучаване на лицензия за стопанисване на ВиК мрежата, сам се поставял в невъзможност да я получи обратно, което пък от своя страна поставяло въззивника в обективна невъзможност да върне ВиК мрежата и обуславяло възражението по чл. 95 и сл. ЗЗД за забава на кредитора. Във връзка с това се иска да бъдат дадени указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства.

Липсвали основания за уважаване на иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД поради присъждането на обезщетение за вещи извън предмета на този иск. Наетите вещи не били индивидуализирани. Предметът на наемния договор бил ограничен по териториален признак и не обхващал предмети, несъществували към момента на сключването му, а именно седем ДМА, подробно описани. В процесния период ответникът не ползвал (държал) движими, недвижими вещи и съоръжения, собственост на ищеца, а само такива, предоставени му от закона и от областната и общинската администрации на основание договор от 25.02.2016 г. между него и Асоциация ВиК Бургас ЮЛНСЦ.

В първата инстанция била оспорена представената от насрещната страна справка за ДМА. Липсвали доказателства, че посочените активи се намирали именно на територията на КК Слънчев бряг. Оспорва се възможността ищецът реално да получи ползи в присъдения от съда размер като експлоатира лично или чрез трето лице процесната ВиК мрежа.

Възразява се срещу присъждането на мораторни и законни лихви и се изтъква, че всяка покана на длъжника се явява ново правно основание за забава на кредитора. С оглед претенцията за обезщетение за вещи, които са били и които не са били предмет на наемния договор, по делото били предявени два различни иска при условията на главно обективно съединяване.

Нямало формирана сила на пресъдено нещо по отношение размера на обезщетението – 50 % от рентабилността на трите услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на отпадните води и пречистване на отпадните води.

Подробно се развиват аргументи по позицията на въззивника, че ищецът не е собственик на ВиК-мрежите на техническата инфраструктура на територията на к.к. Слънчев бряг. Обосновава се нищожност на процесния договор от 08.03.2005 г. като противоречащ на закона, тъй като предметът му е пораждане на наемно правоотношение относно вещи извън гражданския оборот. Твърди се противоречие на обжалваното съдебно решение с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС от 27.04.2022 г. Твърди се също липса на произнасяне от страна на съда по наведените доводи за нищожност в отговора на исковата молба.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените 2 искове. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Прави се доказателствено искане на осн. чл. 192 ГПК да бъде задължена КЕВР да представи за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2024 г. документи, входирани от ищеца “Слънчев бряг“АД и информация за текущо състояние на преписки, включително мотивите за прекратяването или уважаването им, касаещи издадени лицензии и разрешителни по реда на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца “Слънчев бряг“ АД, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

Поддържа се наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.

236, ал. 2 ЗЗД. Сочи се влязлото в сила между страните решение № 184 от 12.01.2018 г. по т.д. № 24/2017 г. на ВКС, II ТО и се изразява позиция за недопустимост на възраженията на въззивника.

Като ирелевантни се разглеждат доводите, че наетият обект е публична общинска собственост и се изтъква чисто облигационното действие на наемния договор. По отношение изложените аргументи за липса на индивидуализация се сочи, че процесното ползване обхваща комплекс от вещи, функциониращи като система. Акцентира се върху целта на договора, а именно – извършването на водоснабдяване на територията на КК Слънчев бряг – Изток и се твърди, че предметът на договора е определен и определяем.

Независимо от тези аргументи се поддържа, че мрежата на “Слънчев бряг“ АД не е публична общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ водостопанските системи и съоръжения, включени в имуществото на търговски дружества, били частна тяхна собственост. Липсвало проведено насрещно доказване от страна на въззивника. Оспорват се оплакванията за прекомерност на присъденото обезщетение и се сочи съответствието му с представеното, прието и неоспорено експертно заключение по отношение на средния пазарен наем. Въззивникът бил оспорил само справката за ДМА, но не и самите счетоводни записвания на конкретни ДМА в баланса на “Слънчев бряг“ АД. Изчисленията в експертното заключение били на база сравнение между счетоводствата на страните и представения договор с АВиК Бургас, като съвпадащите ДМА били извадени от сметките и не формирали крайните изводи по стойности.

Страните по настоящото производство били обвързани със сила на пресъдено нещо по валидността на договора от съдебните актове по изброени предходни дела между тях. Възразява се срещу направеното доказателствено искане като ирелевантно.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Постъпила е частна жалба от ответника “Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу определение № 822 от 24.09.2025 г.

Поддържа се в частната жалба, че липса правна и фактическа сложност 3 на делото с оглед множеството предходни спорове между същите страни със същото правно основание и при същите изложени съображения. Иска се отмяна на определението и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 22 000 лв.

По частната жалба е постъпил отговор от ищеца “Слънчев бряг“ АД.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Всяко дело представлявало самостоятелен фактически и правен спор, подлежащ на изследване от съда единствено въз основа на доказателствата, твърденията и възраженията, въведени в конкретното производство. Делото се отличавало с повишена фактическа сложност с оглед наличието на многобройни отделни спорове между същите страни. Имало множество факти, налагащи доказване и било необходимо да се изготвят множество писмени становища и изявления. Иска се отхвърлянето на частната жалба като неоснователна.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че е допустима и ще се разгледа по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искови претенции от “Слънчев бряг” АД, ЕИК **********, против “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК **********. Ищецът изложил твърдения, че на 08.03.2005 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване водопроводната и канализационната си мрежа и съоръжения срещу заплащане на наемна цена. Договорът действал до 31.12.2008 г. Ответникът не приел отправеното му предложение за сключване на нов договор, но и до момента продължавал да ползва ВиК-мрежата, обслужвайки абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг, за което дължал на ищеца обезщетение в размер на наемната цена – половината от счетоводната печалба от търговската дейност на ответника на територията на комплекса, осъществявана чрез процесната ВиК-мрежа. Ищецът отправил искане да бъде осъден ответникът да му плати: (1) сумата 640 000 лв. – обезщетение за ползването на ВиК-мрежата, осигуряваща ВиК-услуги в к.к.

Слънчев бряг за времето от 001.01.2023 г. до 31.12.2023 г.; (2) сумата 45 443,30 лв. – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за времето от 25.12.2023 г. до завеждането на иска; (3) законната лихва от завеждането на иска до пълното изплащане на сумата.

Ответникът оспорил исковете. Възразил, че исковата молба е нередовна поради неясен петитум и липса на фактически твърдения, върху които се основава искът. Оспорил размерът на претендираното обезщетение. Възразил, че ползва ВиК-мрежата на процесната територия на собствено правно 4 основание – договор с Асоциация ВиК Бургас, СНЦ. Оспорил собствеността на ищеца върху ВиК-мрежата техническата инфраструктура. Повдигнал възражение за нищожност на прекратения наемен договор и за забава на ищеца, който отказал да получи обратно ВиК-мрежата от ответника.

С обжалваното решение окръжният съд уважил главния иск до размер от 602 572 лв., а искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва до размер от 454 443,30 лв.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивника:

На настоящия състав са служебно известни водените между същите страни дела, всички по описа на Окръжен съд – Бургас, за обезщетения за други периоди от време: т.д. 54/2011 г. – за 2009 г., т.д. № 693/2013 г. – за 2010 г., т.д. № 597/2016 г. – за 2012 г., т.д. № 582/2018 г. – за 2013 г., т.д. № 667/2019 г. – за 2014 г., т.д. № 363/2020 г. – за 2015 г., т.д. № 364/2020 г. – за 2016 г., т.д.

№ 366/2021 г. – за 2017 г., т.д. № 365/2021 г. – за 2018 г., т.д. № 71/2022 г. – за 2019 г., т.д. № 387/2022 г. – за 2020 г., т.д. № 388/2023 г. – за 2021 г., т.д. № 467/2023 г. – за 2022 г. С изключение на последното дело, отнасящи се за обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за 2022 г., което към момента е висящо пред ВКС, по всички предходни дела е осъществен инстанционен контрол и са влезли в сила съдебни решения, с които е прието, че договорът за наем, сключен между страните на 08.03.2005 г., е действал до 31.12.2008 г.; след тази дата той е прекратен, като наемателят “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е продължил ползването на отдадените под наем вещи въпреки противопоставянето на наемодателя и дължи на наемодателя “Слънчев бряг” АД обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД на база уговорената в договора наемна цена.