Решение № 3255 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3255 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110207755 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Е. П. с ЕГН –**********, жив. в гр.***, ул.“***“ № 4 чрез адв.И. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 224332- 015326 от 15.08.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият твърди, че на 13.05.2024 г. е бил спрян за проверка от служители на РУ –*** и едва тогава е разбрал за издаденото срещу него наказателно постановление. Запознавайки се със съдържанието му, жалбоподателят категорично отрича на посочената в него дата и място да е управлявал МПС – „***“ модел „***“, както и изобщо да е бил в гр.София по това време. Относно съставения му АУАН жалбоподателят заявява, че такъв не 1 е бил съставен в негово присъствие, и същият не е подписан от него.

Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована за с.з. чрез упълномощения си процесуален представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 703113 от 29.06.2022 г. на мл.автоконтроьор при ОПП –СДВР е установено, че на същата дата /29.06.2022 г./, около 12.55 часа в гр.София, по бул.“Христо Ботев“ жалб. И. Е. П. управлявал л.а. „*** ***“ с рег.№ *** собственост на фирма „*** ЕООД с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към ул.“Пиротска“ и срещу № 79 при извършена му проверка било установено, че водачът управлява горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на Разрешение за временно движение № *** до 12.06.2022 г. Отделно от това водачът не представил КТ към СУМПС.

В АУАН е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1, пр.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, както и че акта е съставен по докладна записка от свидетели -очевидци.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – А. Д. С. и М. Е. Г., заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания. Видно от отразеното в процесния АУАН лицето е посочило, че живее в гр.***, ул.“*** ***. Съгласно изготвената разписка П. е получил препис от АУАН със задължение при промяна на адреса си да посочи 2 новия такъв. Видно от приложена по преписката докладна записка от служител на РУ –*** от 26.01.2024 г. жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес в гр.***, за връчване на процесното НП, но същият не е бил намерен. Адресът е бил посещаван многократно, но по данни на съседи, които са отказали да предоставят писмени сведения, жалбоподателят не живее на адреса от години. От извършена справка в АИС –БДС е установено, че настоящият адрес на лицето е в гр.София, жк.“Студентски град“, бл.4, ет.5, ап.514. От приложена докладна записка на служител на 07 РУ-СДВР се установява, че адресът е посетен, но търсеното лице не живее на него. При извършена нова справка в АИС –БДС е установено, че лицето няма друг заявен адрес, на който да е регистрирано.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В настоящият случай е налице именно тази хипотеза, но с оглед твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място не е бил спиран за проверка, доколкото изобщо не е бил в гр.София, както и че АУАН не е бил съставен в негово присъствие и не съдържа негов подпис, с оглед обезпечаване правото му на защита в пълен обем, съдът намери жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същите са съобразени с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 02.08.2022 г. СРП е отказала да образува 3 досъдебно производство и е препратила преписката на ОПП-СДВР по компетентност. В този смисъл в атакуваното НП недвусмислено е посочено, че същото е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН по съответната прокурорска преписка. В случая е бил издаден и АУАН № 703113 от 29.06.2022 г. срещу жалб.И. Е. П. за същото нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. С оглед на това, съдът счита, че в случая са спазени изискванията на процесуалния закон за започване на административнонаказателното производство и ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие и той не го е подписвал. Видно от заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза подписът в графата „Нарушител“ в процесния АУАН е положен от жалб.И. Е. П..

Подписът в разписката за получаване на препис от акта също е положен от жалбоподателя.

Съдът счита, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, доколкото са посочени всички факти и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното административно нарушение. Не отговаря на обективната истина твърдението на жалбоподателя, че на процесната дата и място не е бил спрян за проверка от полицейски служители в гр.София. Горното се опровергава от показанията на свидетеля Г., която заедно с неин колега -също служител на 04 сектор ООП – СДВР са спрели жалбоподателя с управлявания от него автомобил за проверка, за което Г. е изготвила докладна записка. В тази насока са и показанията на свидетеля С. – служител на ОПП –СДВР, който е бил изпратен на място за съдействие на колегите си. Същият е съставил процесния АУАН, като е връчил екземпляр от него на жалбоподателя, за което последният се е подписал в изготвената разписка и това обстоятелства се установява по безспорен начин от заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

4

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 29.06.2022 г., жалб.П. е управлявал процесния автомобил, който е бил с транзитни табели с регистрационен номер, които са били с изтекъл срок на валидност до 12.06.2022 г.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение. Видно от приложената по делото справка от ОПП-СДВР, датата на първоначалната регистрация – транзитна е била 13.05.2022 г., като към 29.06.2022 г. същата е била изтекла.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. В този смисъл съответното нерегистрирано МПС е нямало право да се движи по пътищата за обществено ползване, доколкото не е имало издадени по съответния ред транзитни табели с регистрационен номер и не е било регистрирано по надлежния ред от компетентните органи в страната.

С оглед на това, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение и от субективна страна при форма на вина непредпазливост.

По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН , процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да 5 предвиди общественоопасния резултат, макар и да не го е предвиждал. В случая жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, но при спирането му за проверка същият е представил на полицейските служители разрешение за временно движение № *** валидно до 12.06.2022 г. От горното следва, че същият като водач е бил длъжен и е могъл да установи дали автомобила отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява. Като е управлявал автомобила след изтичане на 30-дневния срок на валидност на транзитните табели с регистрационен номер, съзнавайки че автомобилът не е регистрирал по надлежния ред, жалбоподателят е могъл да предвиди неправомерния резултат (управлението на МПС, което не е регистрирано по предвидения в страната ред), като по закон е бил длъжен да го предвиди.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП при управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на същото се налага наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лв. В конкретния случай на жалбоподателя И. П. са наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като същите са индивидуализирани в минималния им размер. С оглед принципа "reformatio in pejus", положението на жалбоподателя не може да бъде влошено само по подадена от него жалба, поради което е безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП се явява законосъобразно и в своята санкционна част.

Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не вредни последици от извършеното нарушение.