Определение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20255300900509 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация по чл.74 ТЗ, предявен от Н. М. П. от с.М. против „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД с ЕИК 115843510, гр.Пловдив, за отмяна на решение на ОСС на дружеството, взето на 05.08.2025 г., „За отправяне на писмено предупреждение до съдружника Н. М. П. относно обстоятелствата, че с поведението си не оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството и за действия против интересите на същото. Предупреждението да бъде изпратено в 3 дневен срок, считано от датата на днешното заседание, като в него се укажат причините, поради които се приема, че липсва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, а именно отказ за предприемане на задължение, произтичащо от ТЗ за сключване на нов дружествен договор предвид извършеното прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците; отказ за взимане на решение за гласуване на извършване на допълнителни парични вноски за покрИ.е на текущи и належащи задължения на дружеството, свързани с блокиране на дейността му посредством възможността с гласуване против на решение на ОСС по силата на мнозинството, даващо възможност за това.“. Излагат се възражения за незаконосъобразност на решението.

Така предявеният иск е недопустим като лишен от правен интерес.

Съображенията за това са следните:

В правната доктрина и съдебната практика се приема, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, 1 че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск– с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. В различни свои решения, постановени по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува /решение № 150 от 30.06.2014 г. , т. д. № 286/2012 г., ІІ т. о., решение № 254 от 12.07.2018 г. , т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о.; решение № 255 от 12.07.2018 г., т. д. № 1734/2017 г., ІІ т. о. /. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ, невъзможността да се създаде правна промяна, т.е., целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.

В конкретната хипотеза ищцата няма правен интерес да оспорва процесното решение на ОСС от 05.08.2025 г., тъй като евентуалното положително съдебно решение за неговата отмяна не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие, т. е., не би довело до целената правна промяна. Касае се за решение за отправяне на писмено предупреждение до ищцата по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ и констатирани основания за изключването й, което предупреждение се изисква от закона като елемент от фактическия състав на изключването на съдружник в посочената хипотеза. Отправянето на предупреждение, съдържащо основанията за изключване, не подлежи на самостоятелно обжалване, дори когато е обективирано в решение на ОСС. Впрочем такова решение дори не се изисква от закона. В случая ищцата атакува решение, което е без конститутивни последици за нея, тъй като с него тя не е изключена като съдружник. Именно решение, с което тя би била изключена, подлежи на отмяна по реда на чл.74 ТЗ. Атакуваното решение не накърнява членствените права на ищцата и дори при неговата отмяна, не би се осуетила възможността за нейното изключване на същите основания.

Липсата на правен интерес от предявения иск обуславя недопустимост на производството и то следва да бъде прекратено.

С горните съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на осн.чл.130 ГПК, исковата молба на Н. М. П. и ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Препис да се връчи и на ответника за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3