Решение № 1238 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. К. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. К. Гражданско дело № 20222100100948 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от А. К. А., ЕГН ********** от гр.*** бул.*** № *** вх.* ет.* ап.*, действаща чрез адв. Евгения Попова – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „ Пиротска“ №95, ет. 1 срещу: С. П. З., ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл **.мвх.* ап.***; Н. Т. Г., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № *; Е. Н. Г., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № *; О. Х.

С., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **, вх.* ет.* ап.**; Р. Х. С., ЕГН *********** от гр.*** ул.*** № ** вх.* ет.* ап.**; Д. Я. Ц., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №* бл.**** вх.* ет.* ап.**; З. Я. Д., ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ап.**; Р. С. Х., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № * ет.*; „Ес Енд Ей“ ООД, ЕИК 147071717, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ***, представлявано от управителя Антония Костова Айтова, с която се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила в следствие на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение за повече от 10 години следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ***, област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, вид собственост: частна, функционално предназначение: Сграда със смесено предназначение, брой етажи: 3, застроена площ 326кв.м., Заповед за одобрение на КККР № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-02314/25.03.2009г. на началника на СГКК – Бургас, последно изменение 03.05.2022г., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** /стар идентификатор 230, кв.50, парцел V/ по КККР за землището на гр. Несебър, одобрен със заповед на началника на СК – Бургас от 18.06.2006г., с площ на имота от 500кв.м., при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, която сграда по документи за собственост представлява „Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за 1 обслужващия персонал и басейн“ по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Искът е с правно основание в чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал 2 ЗС.

След отстраняване нередовностите по исковата молба, последната отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, част от ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба.

Съдът е спрял производството по делото до приключване на висящото между страните производство за делба на процесния имот. С Определение № 87/23.02.2023г. постановено по гр.д. № 45/2023г. по описа на Бургаски апелативен съд, определението за спиране на производството е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В хода на производството ищцата е освободена като управител на ответното дружество на 01.07.2023 год. за управител е избрана С. К. А. – *** на ищцата .

Ищцата твърди, че в периода от 2001 г. - 2008 г. е придобила правото на собственост върху описаната по-горе сграда, в резултат на редица прехвърлителни сделки.

На 23.02.2009г. ищцата апортирала гореописания имот и построената в него сграда в капитала на „Ес Енд Ей“ ООД. Направената непарична вноска не била отразена в имотния регистър, което според ищцата установявало намерението й да продължи да владее имота като свой.

На 03.11.2011г. срещу ищцата и други лица, включително срещу „ЕС Енд Ей“ ООД бил предявен иск за делба, по който било образувано гр. д. 1188/2021г. на РС – гр. Несебър.

Искът, предявен от С. З. бил за делба на поземления имот, в който била построена гореописаната сграда, но в последствие били включени претенции и досежно самата сграда.

С Решение II – 27/03.08.2020г., постановено по гр.д. №985/2019г. по описа на БОС,.г.о., II състав е допусната делба върху имота /земя и сграда/. Съдът приел, че А. не следва да участва в делбата, поради извършения през 2009г. апорт. Към момента на подаване на исковата молба производството било между: С. П. З., Т. П. Г., М. Я. Г., починала и заместена от наследниците си Н. Т. Г. и Е. Н. Г., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х. и „Ес Енд Ей“ ООД.

Ищцата заявява, че винаги е владяла процесната сграда като своя собствена, считано още от построяването й в груб строеж, което обстоятелство възникнало още на 25.06.2001г. съгласно Констативен акт № ***/**.**.20**г. Обстоятелството за какъв период А. владяла сградата, предмет на настоящото производство бил обследван по гр.д. № 1188/2011г. за периода до 2009г. и не се възвеждало като основание за придобиване на имота в настоящото производство. Поради това ищцата твърди, че още от края на 2009г., а най-късно от 2 началото на 2011г. започнал да тече нов срок за придобиване по давност на гореописаната сграда в полза на А. А., като тя владеела имота като свой явно, непрекъснато и необезпокоявано, в продължение на повече от десет години и продължавала да владее имота и към настоящия момент. Тя била единствено лице заявило собственост в Дирекция МДТ, съответно и единствения собственик в данъчната оценка на имота. Нито дружеството, нито останалите съделители по гр.д. № 1188/2011г. на НРС извършвали действия по заявяване на собственост чрез подаване на данъчна декларация и заплащане на данък за имота.

Също така се посочва, че ищцата сключвала множество договори за наем; тя събирала гражданските плодове от вещта. През целия период от 2009 година никой от ответниците в производството по делба не предявил претенции спрямо ищцата за осигуряване на достъп до имота, за изплащане на събраните от нея суми за наем и други като и не е предявявал искове за защита на владението или за защита на правото на собственост. Поради гореизложеното се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

По делото е постъпил отговор от ответниците Н. и Е. Г.. Оспорва се допустимостта и основателността на предявения иск. Излага се фактология по водените съдебни дела между страните. Ответниците заявяват, че през цялото време от 2011г., когато била подадена молбата за делба на поземления имот и сграда ищцата нито веднъж не заявила намерението си да свои недвижимия имот. Същата била информирана за желанието на останалите съсобственици на земята, а по силата на приращението и на сградата да получат своя дял от тези имоти. Според ответниците с исковата молба ищцата се опитвала да спре делбеното производство по гр.д. 1188/2011г. по описа на НРС., тъй като делбените имоти земя и сграда се намирали в самия център на к.к. „Слънчев бряг“ и носели материална облага от отдаването под наем , която съделителят „Ес Енд Ей“ ООД години наред задържало само за себе си.

Ответниците посочват, че са изпратили две покани до дружеството за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 и чл. 30, ал. 3 ЗС във връзка с ползването от дружеството на тяхната идеална част от съсобствения имот – ПИ с идентификатор ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***. От дружеството обаче липсвало отговор за това, че не то, а друго лице упражнява фактическа власт или ползва съсобствения недвижим имот. Ответниците заявяват, че никога не са имали съмнение, че имотът им се владее от трето за съсобствеността лице. Това, че ищцата заплащала данъците, таксите за имота оставало скрито от ответниците. Следвало да се отбележи, че ПИ с идентификатор *** бил деклариран от ответниците на 24.08.2020г. след излизане на Решение № II-27/03.08.2020г. на БОС, което решение било приложено от ответниците към декларацията им пред отдел МДТ на Община Несебър. Ответниците платили данъци за този имот за 2020г., 2021г. и 2022г. Земята била декларирана също от собственика С. З..

По нататък в отговора си ответниците оспорват редица твърдения изложени от ищцата в исковата молба. Ответниците не били наследници на М. Я. Г., а също такова лице не било включено като съделител по гр.д. № 1188/2011г. по описа на РС – Несебър.

3

Делбата на процесните земя и сграда продължавала и към момента на отговора им.

Невярни били и данните за застроена площ на сградата. В исковата молба било посочено, че е 326кв.м.

Също така Констативен акт № ***/**.**.20**г. бил подписан от неизвестно лице, представило се А. А. докато самата А. била на почивка в Гърция.

Невярно се твърдяло и че А. демонстрирала владението на сградата спрямо всички останали съделители. До момента на исковата молба ищцата адресирала всички молби и жалби във връзка с делбената сграда единствено в качеството си на управител на „Ес енд Ей“ ООД. И като такава и поради това, че дружеството стопанисва сградата било логично да заплаща разходите по амортизацията на сградата.

Също така ответниците не били известени за административните процедури предприети от А. във връзка със сградата. Не били известени съделителите и за сключваните договори за наем по отношение на процесния имот.

Невярно било твърдението, че на всеки от съделителите било известно, че А. декларирала имота в служба „Общински приходи“. Ответниците заявяват, че не са допускали, че дружеството „Ес енд Ей“ ООД можело да не декларира сградата, след като я е придобило като непарична вноска.

Невярно било и твърдението, че никой от ответниците не предявил претенции към А. за изплащане на събраните суми от наем. Според ответниците А. умишлено е скрила от тях факта на владеенето/ползването на процесната сграда.

По делото е постъпил и отговор от „Ес енд Ей“ ООД, с който се потвърждават фактите и обстоятелствата в исковата молба.

Ответникът Р. С. Х. в депозирания от него отговор оспорва иска. Прави хронология на съдебните производства свързани с процесния имот.

На следващо място по основателността заявява, че не е налице твърдяното от ищцата владеене на процесния имот и то с намерение да го свои. Противно на твърденията си ищцата държала имота по силата на сключен договор за наем с дружеството “Ес Енд Ей“ ООД. По делото липсвали данни ищцата да е върнала вещта, след който момент би започнала да тече давностно владение.

Фактът, че ищцата не владее имота по отношение на ответника Х. безспорно се установявал и от Нотариална покана № 1532, том 1, акт 104 от 16.04.2015г. и Констативен протокол от 07.05.2015г. на нотариус Линка Чуткина, в който ищцата в качеството си на управител на ответника „Ес енд ей“ ООД предложил от името на дружеството обект и сграда и заявява, че държи ключовете за процесния имот от името на представляваното от нея дружество. Посоченото представлявало извънсъдебно признание на ищцата, че същата не владее имота.

На следващо място се посочва, че ищцата в качеството си на представител на „Ес енд ей“ ООД не изпълнила задължението си да предекларира имота при извършване на апорта 4 на процесната сграда в представляваното от нея дружество, да предприеме действия по вписване на апорта в ИР при АВ и да нанесе промяната на собствеността в кадастралните регистри било ирелевантно за намерението й да свои имота и по никакъв начин не допринасяло за изясняване факти и обстоятелства от предмета на настоящия спор.

Не е изтекъл и предвиденият в Закона за собствеността 10 годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. Дори и да се приемело, че ищцата упражнявала фактическо владение върху имота с намерение да свои считано от 2009г., то на 03.11.2011г. срещу ищцата била подадена искова молба за делба. Това обстоятелство прекъсвало давността.

По делото е постъпил отговор и от ответницата Р. Х. С., която съща заявява, че ищцата никога не е заявявала намерение към нея и другите съсобственици, че възнамерява да свои цялата сграда. Ответницата твърди, че е останала с впечатление, че А. държи част от общата вещ, получавайки приходи от отдаване под наем на отделни обекти в сградата от името на дружеството.