Решение № 161 от 07.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500851 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 130 от 04.08.2023 г. по гр. д. № 931/2022 г. Районен съд С. е отхвърлил предявените от П. И. Т. срещу „С.И.“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, извършено със заповед № 17/26.7.2022 г. на работодателя; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за плащане на основание чл. 225, ал. 1 КТ на сумата в размер на 2 843 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 01.08.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г., до окончателното плащане.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявените искове бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство С.И.“ ООД, с който жалбата се оспорва.

С определение № 529 от 29.09.2023 г. по същото дело РС – С. е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК чрез присъждане в негова полза на 1 направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1273,34 лева.

Съдът е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение.

Така постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е обжалвано от ответника с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и съответно уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът П. Т. е оспорил частната жалба и искането му е определението да бъде потвърдено.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 17/26.07.2022 г. на работодателя „С.И.“ ООД е прекратено трудовото правоотношение с П. И. Т., заемащ длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, считано от 01.08.2022 г.

Причината за прекратяване на трудовия договор е посочена в заповедта – „С.И.“ ООД прекратява част от дейността си след взето решение на общото събрание на дружеството. В заповедта е посочено, че на работника следва да бъдат изплатени обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие от 30 календарни дни, и обещетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни.

Видно от трудов договор № ТД 98/30.4.2018 г. и от допълнително споразумение № 189/30.09.2019 г. ищецът до уволнението му е изпълнявал трудовата функция на „машинен оператор, производство на брикети и пелети“ с място на работа гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40 – цех за пелети, за неопределено време, при пълно работно време, като последното му основно месечно трудово възнаграждение е било в размер 1 288,69 лева. По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността машинен оператор, производство на пелети в дружеството.

Със заповед № РД-05-188/22.07.2022 год., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - С. на работодателя „С.И.“ ООД е наложена принудителна административна мярка - спиране за срок от 3 месеца или до отстраняване на нарушенията, дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина, считано от датата на издаване на заповедта.

С пълномощно от 20.04.2022 г. „С.И.“ ООД чрез управителя В.Б. въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е упълномощено лицето Г.Б. с правата да организира и управлява производствената дейност на предприятие за производство на пелети, собственост на дружеството с адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40, както и да представлява дружеството пред клиенти и доставчици във връзка с производствената дейност и да представлява дружеството пред органите на държавната и общинска администрация и други.

Видно от протокол от 25.07.2022 г., на тази дата е проведено общо събрание на съдружниците на „С.И.“ ООД, на което е взето решение за 2 прекратяване на дейността производство на пелети, като управителят на дружеството В.Б. е упълномощен за предприеме всички необходими за това действия, включително да прекрати съществуващите трудови договори със служителите и работниците, заети в производството и администрацията.

С декларация от 17.05.2023 г., нотариално заверена, В.Б. в качеството на законен представител на ответника е потвърдил всички действия относно издадените предизвестия и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от предприятието, включително на трудовия договор с ищеца П. И. Т..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Направени са при надлежна съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и са съобразени с правилата на материалния и процесуалния закон. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва с оглед наведените от страните доводи във въззивното производство да се добави и следното:

На първо място следва да се направи преценка относно основателността на оплакването на въззивника, че РС – С. не е взел предвид проведеното на 19.04.2022 г. общо събрание на съдружниците, на което общо събрание като съдружници били приети „МТ Р.К.“ ЕООД, „П.Ю.И.“ ЕАД и В. Й.Д. и били прехвърлени на новите съдружници 100 % от дяловете на дружеството. Съдът не взел предвид и проведеното на 20.06.2022 г. общо събрание за избор нов управител – В. Й.Д.. Макар тези оплаквания да не са изложени хронологично на първо място във въззивната жалба, изводите относно тяхната основателност обуславят част от останалите изводи на съда по наведените оплаквания, поради което именно те следва първо да бъдат обсъдени.

От извършената и от настоящия съдебен състав справка в ТР по партидата на „С.И.“ ООД се установява, че по партидата на дружеството не са вписани горепосочените промени във вписани обстоятелства. Това обаче не прави възражението на въззивника основателно.

Действително преобладаващата съдебна практика /цитирана и от въззивника/ приема, че предвид различната законова формулировка на действието на вписването, прокламирано в чл. 140, ал. 3 и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове има оповестително и защитно действие, а решенията на общото събрание относно обстоятелства, подлежащи на вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ, пораждат незабавно действие, но само по отношение на съдружниците и на дружеството.

3

В Решение № 90/11.IХ.2009 г. по т. д. № 439/2008 г. е предвидено, че вписването в ТР на договора за продажба на дружествен дял с нотариално заверени подписи има конститутивно действие, тъй като с него се завършва фактическият състав на прехвърлянето, който включва кумулативно: договор за прехвърляне с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър, като липсата на всеки един от тези елементи прави незавършен фактическия състав на прехвърлянето и транслативният му ефект не може да породи действие - чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 3 ТЗ.

Следователно в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването има конститутивен ефект, явява се елемент от правопораждащия фактически състав т.е. е условие за настъпване на целената правна промяна, като единствено за дружеството и за неговите съдружници правно-валидният момент на настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства е моментът на постигане на съгласието, формиращо волята на общото събрание, като затова и във вътрешните отношения между юридическото лице и неговите съдружници взетите решения пораждат незабавно действие.

Може да се обобщи, че трайната съдебна практика на ВКС е в смисъл, че действието на подлежащо на вписване в ТР решение на общо събрание по отношение на дружеството и на съдружниците настъпва веднага, а законът е придал с цитираните разпоредби на чл. 140, ал. 1 вр. чл. 119 и чл. 129, ал. 2 ТЗ конститутивно действие на вписването по отношение на трети на дружеството лица и до извършване на вписването с решение на общото събрание респ. с договора за прехвърляне на дружествен дял са обвързани единствено съдружниците, но не и третите лица.

Това обаче не обосновава извода, който е направен от въззивника, че решението за закриване на част от предприятието е взето от лица, които към момента на вземане не това решение не са имали качеството на съдружници.

Закриването на част от предприятието не е факт, който съществува сам за себе си, за да се отрази само на дружеството или на съдружниците. Той поражда правни последици – прекратяване на трудовите договори с лицата, заемащи съответните длъжности в закритата част от предприятието. Тези лица са трети лица както на дружеството, така и на съдружниците, поради което, за да може да им се противопостави решението на общото събрание е необходимо това решение да е взето от съдружниците, вписани в ТР като такива към момента на вземане на решението. А това са именно съдружниците, взели решението за закриване на част от предприятието.

Същите изводи са изцяло относими и по отношение на новия управител, избран от общото събрание на дружеството на 20.06.2022 г., който е сключил договор с лицето Д.М., на което е връчено съобщението до „С.И.“ ООД с разпореждането на съда, съдържащо указания за подаване на отговор на исковата молба. Това лице е трето лице за дружеството, поради което на него е непротивопоставимо решението на общото събрание от 20.06.2022 г. за избиране на нов управител, доколкото същото не е било вписано в ТР.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира оплакването 4 на въззивника, че районният съд неправилно е взел предвид становището на ответното дружество от 26.05.2023 г. и го е приел като подаден в срок писмен отговор на исковата молба за неоснователно. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК надлежното връчване на призовки и съобщения на юридически лица е в канцелариите им на последния посочен в регистъра адрес и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В настоящия случай съдебните книжа по гр. д. № 925/2022 г. на РС - С. не са били връчени на „С.И.“ ООД на актуалния му адрес на управление в гр. С., вписан в ТР, нито в неговата канцелария, доколкото от данните по делото се установява, че на адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40 се намира цех за производство на пелети, но не и канцелария. Действително има съдебна практика /определение № 23 от 13.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1370/2014 г., I т. о., ТК, определение № 454 от 7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 291/2011 г., II т. о., ТК/, приемаща, че разпоредбата на чл. 50 ГПК не отрича възможността за връчване съобщения на търговец при условията на чл. 49 ГПК, но за целта е необходимо връчването да е осъществено или на упълномощен представител, или на лице от персоналния състав на търговското дружество, т. е. лице, намиращо се в такава връзка с него, която да гарантира достигането на книжата до самото дружество. В случая по делото се установява че, съобщението до „С.И.“ ООД с разпореждането на съда, съдържащо указания за подаване на отговор, е било връчено на Д.М.. Това лице не е упълномощен представител на дружеството, нито се намира в твърдените гражданскоправни договорни отношения с дружеството, тъй като договорът не е сключен с представител на дружеството, нито има качеството служител или работник на дружеството по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК (видно от справката от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на работодателя „С.И.“ ООД, Д.М. не е страна по трудово правоотношение с дружеството).