Определение № 167 от 26.03.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Разград, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД чрез пълномощник против Определение № 14 от 31. 01. 2024 г. по гр. д. № 893/ 23 г. по описа на Исперихския районен съд, с което е прекратено производството по делото, обезсилена е издадената заповед за изпълнение и исковата молба е върната на подателя – частен жалбоподател.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е основателна.

Делото е образувано по подадена искова молба по реда на чл. 422 от ГПК пред ИРС от „А1 България“ ЕАД против Л. А. Й.. Ищецът твърди, че ответникът му дължи неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 265, 97 лева; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 494, 50 лева. Изложил е петитум съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 319/ 13. 09. 2023 г. Същата е издадена по ч. гр. д. № 644/ 2023 г. по описа на РС Исперих.

С Разпореждане № 1683/ 29. 12. 2023 г. исковата молба е била оставена без движение, като са дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите й, като внесе 4 отделни държавни такси по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за всяка една от четирите искови претенции подлежащи на установяване в процеса, съгл. чл.72, ал.2 от ГПК, като се приспадне внесената държавна такса по заповедното 1 производство, тъй като съдът е констатирал, че е издадена Заповед за изпълнение № 319/ 13.09.2023г. , като в същата са отразени 4 на брой отделни суми по основание и размер – 1/ неплетени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 2/неплатени суми като дължима цена за устройство закупено на изплащане, 3/непратени суми за неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 4/сума за дължима мораторна лихва за определен период. Всяка от тези претенции е отделна и всяка има отделна цена, която следва да бъде посочена съгл. чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и съгл. чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. Дал е също така указания, ищецът да посочи изрично в петитума на исковата молба какви суми претендира за установяване, тъй като това очертава предмета на доказване по делото.

С писмена Молба, вх. № 210/ 16. 01. 2024 г.ищецът е уточнил, че претендира сумата от 265, 97 лева, като цена на предоставени електронни съобщителни услуги; сумата от 494, 50 лева, като цена на устройство по договор за продажба на изплащане; сумата 539, 62 лева – начислени неустойки и сумата 250, 14 лева мораторна лихва. Представено е преводно нареждане за внесена държавна такса в размер на 31 лева, колкото е внесена и в заповедното производство.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба на ищеца, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото. Приел е, че указанията му не са изпълнени. Предявени са четири претенции, по всяка от които се дължи държавна такса. Посочил е, че по заповедната процедура е внесена държавна такса в размер на 31.00лв. и с депозираната искова молба вх.№ 210/ 16.01.2024 г. ищецът е внесъл още 31.00 лв., като по този начин не е изпълнил указанието на съда за внасяне на дължими държавни такси по всяка една от четирите претенции, въпреки изрично указаното в Разпореждане № 1683/ 29.12.2023 г. За претенция от 265.97 лв. се дължи такса 50.00 лв., за претенция 494.50 лв. се дължи също такса 50.00 лв., за претенция 539.62 лв. се дължи такса 50.00 лв. и за претенция 250.14 лв. се дължи такса също 50.00 лв. Общо се дължи сумарно сума в размер на 200.00 лв. за четирите претенции. Приспадайки сумите по заповедното производство – 31.00 лв. и сумата внесена с коригираната молба за отстраняване на нередовност – 31.00 лв., дължимата още държавна такса е в размер на 138.00 лв.

Въз основа на така изложеното, съдът в настоящият си състав приема, че частната жалба е основателна.

Правилно районният съд е установил, че ищецът е предявил за плащане четири претенции, всяка от която има цена, определена по правилата на чл. 69 ГПК. Налице е кумулативно съединяване на искове. Според т. 18 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство. Разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Предвид така даденото разрешение по въпроса, за всеки един от предявените искове се дължи държавна такса в размерите по чл. 72, ал. 1 от ГПК. На ищеца не са дадени коректни указания във 2 връзка с тази нередовност на исковата молба, а именно указания да внесе конкретен размер държавна такса. Дължимата държавна такса по размер е посочена от съда, но едва в определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Налице е многобройна и трайна съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав на съда, че при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени.

В случая, с Разпореждане № 1683/ 29. 12. 2023 г., с което исковата молба е оставена без движение не са дадени конкретни и ясни указания на ищеца от съда за внасяне на дължимата държавна такса по всеки един от предявените искове. Изложените правни изводи каква държавна такса се дължи по всеки от исковете в обжалваното определение, следва да се съдържат в разпореждането на съда, с което са дадени указания за отстраняване на нередовностите, за да се приеме, че са конкретни, ясни и точни и за да могат да бъдат изпълнени от страната по делото.

Предвид изложеното, въззивният съд в настоящия състав приема, че исковата молба не подлежи на връщане, с оглед дадените неясни указания от съда. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съпроизводствените действия.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 14 от 31. 01. 2024 г. по гр. д. № 893/ 23 г. по описа на Исперихския районен съд, с което е прекратено производството по делото, обезсилена е издадената заповед за изпълнение и исковата молба е върната на подателя.

ВРЪЩА делото на РС Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3