Решение № 101 от 16.07.2019, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№101 гр.Ботевград, 16.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВ НАД №668 по описа за 2018година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С.Г.Г. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-****-****** от 24.02.2017г., издадено от Началник група, сектор пътна полиция в ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *****-*** от 24.06.2015г. на МВР, единствено в частта му, в която за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание

„глоба” в размер на 3000.00лева. В жалбата си Г. излага съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено в горепосочената част, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явава, а се представлява от и упълномощения от него адв.Симеон Бочев от САК, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН

№***** /20.12.2016г., заповед № ******* /24.06.2015г.; справка за нарушител/вода, дубликат от служебен бон, винетка К1 месечна за автомобил с рег.№** *** ** и НП №**-****-****** от 24.02.2017г.- заверени ксерокопия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И.М.К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и Г.Й.Г., се установява следната фактическа обстановка:

На 20.12.2016г. около 01.50ч. свидетелите И.М.К. и Г.Й.Г.

– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.” в участъка на 32-ти км.. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по автомагистралата в посока гр.София товарен автомобил - влекач м.”Р. П.” с рег.№** *** ** с прикачено към него ремарке, управляван от жалбоподателя

С.Г.Г.. При извършената проверка, полицейските служители установили, че Г. управлява товарния автомобил като няма валиден винетен стикер от категория К-1, за което св.К. му съставил АУАН с №*****

/20.12.2016г. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и същият го подписал. Актосъставителят квалифицирал деянието на М. като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-****** от 24.02.2017г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР – София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. и Г., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на наказателно постановление в обжалваната му част, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.

По пункт трети от наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.

139, ал. 5 от ЗДвП:

Съгласно чл.

139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност /чл. 100, ал. 2 от ЗДвП/. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Тази санкция има различен размер в зависимост от вида на управляваното ППС. В случая в обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която норма:

Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000 лева.

В конкретния случай в съставения АУАН е упоменато, че жалбоподателят е управлявал влекач с ремарке, който е индивидуализиран с рег.номер, марка и модел, а в издаденото НП е посочено първо, че водача управлява лек автомобил, а след това, че се касае за товарен автомобил, което сочи на противоречива фактическа обстановка относно значими обстоятелства и прави невъзможно определянето на фактите с правно значение относно индивидуализацията на извършеното нарушение, а именно с какъв вид ППС, съгласно изброените в чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, се твърди да е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.

179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда няколко типа пътни превозни средства, по отношение на които в закона има възведено задължение за закупуване на винетен стикер при управлението им по пътищата. В случая нито в текстовата част на АУАН, нито в наказателното постановление е посочено точно от кой вид от описаните в т. 1 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е превозното средство, за което се твърди, че е управлявано от жалбоподателя. Констатираният пропуск е релевантно обстоятелство, което е следвало да намери отражение при описание на нарушението съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според настоящата инстанция, наказващият орган не е спазил изискването за точно описание на нарушението, с оглед преценката за последващо коректно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Непосочването на факти, покриващи конкретната хипотеза на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случая е довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което не може да разбере какво деяние му се вменява. Последното винаги е основание за отмяна на НП на самостоятелно основание.

По този начин съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в обжалваната му част.

Затова същото се явява незаконосъобразно в частта му по отношение на нарушението на чл.139, ал.5 от ЗДвП, издадено е в нарушение на разпоредбите на ЗАНН и е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му в обжалваната му част.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната му част, а именно само по отношение на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №**-****-****** от 24.02.2017г., издадено от Началник група, сектор пътна полиция в ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *****-*** от 24.06.2015г. на МВР В

ЧАСТТА, с която на С.Г.Г. с ЕГН**********,*** за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

: