Решение № 354 от 13.10.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр. Лом, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620100781 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.

Предявен е иск от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. П. Ц. М. от АК - Монтана, със съдебен адрес: гр. ****, против Д. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.

Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 492.03 лв., представляваща вземане по договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-гр. Враца, с вх. рег. № 3712 от 04.06.2015г., акт 154, том.5, за стопанската 2023/2024 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, до датата на издължаване на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот /земеделска земя/, с идентификатор **** и с площ от 16401 кв. м., находящ се в землището на с. ***, общ. ***.

Имотът е придобит от ищеца с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания - гр. Враца, вх. per. № 4440 от 26.07.2023 г., акт 92, том 12. Съгласно твърденията на ищеца, за закупуването на имота ответникът Д. И. Л. е уведомен своевременно с уведомително писмо изх. № 144/03.10.2023 г., получено от него. На следващо място се твърди, че ответникът ползва процесния имот за стопанската 2023/2024 година на правно основание - вписан Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания гр. Враца, с вх. peг. № 3712 от 04.06.2015 г., акт 154, том 5, с цена 30,00 лева /тридесет лева/ за декар, падеж 31.12 на съответната година, в която приключва стопанската и общото задължение по арендния договор към ищеца е в размер на 492,03 лева /четиристотин 1 деветдесет и два лева и три стотинки/.

Ищецът заявява, че тъй като всички срокове за плащане са изтекли и след многократни опити да бъде постигнато споразумение между страните в производството, погасяване на задължението от страна на Д. И. Л. не е извършено, а това е породило правния интерес от търсене дължимото съдебен ред.

Иска се от съда ответникът Д. И. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да бъде осъден да заплати на ищеца парична сума в размер на 492,03 лева /четиристотин деветдесет и два лева и три стотинки/, представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Враца, с вх. peг. № 3712 от 04.06.2015 г., акт 154, том 5, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, до датата на издължаване на дължимите суми.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2025 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 492,03 лева /четиристотин деветдесет и два лева и три стотинки/, представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Враца, с вх. peг. № 3712 от 04.06.2015 г., акт 154, том 5, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото искът е изцяло уважен.

Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в гр. *** сумата от 492,03 лева /четиристотин деветдесет и два лева и три стотинки/, представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Враца, с вх. peг. № 3712 от 04.06.2015 г., акт 154, том 5, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/, от които 50,00 лева за платена държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3