Решение № 3283 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3283 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 301530/15.09.2025год. от Б. Д. К.

,ответник по делото ,чрез адв.Д. А. ,особен представител против Решение № 15119/05.08.2025год. постановено по гр.дело № 30515/2024год. по описа на СРС,138 състав ,в частта ,в която е признато за установено , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2022 г. по ч.гр.д. № 3488/2022 г. по описа на СРС, 119 ти състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 3588,78 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2021 г., и сумата 34,36 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г, относно топлоснабден имот – апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к.

****, отчитани по партида с аб. № 156636, ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземанията.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че процесните вземания са недоказани ,предвид че са претенции за периодични плащания за месечно потребление на 1 топлинна енергия, които не са конкретизирани, като се посочва само обща сума, без да става ясно как е формиран размерът на отделните месечни задължения, включени в нея, поради което погасяването им е невъзможно. Изтъкват се съображения, че от страна на ищеца не са представени оригинали на фактури, отнасящи се за процесния период . Оспорва се наличието на валидно сключен договор за извършване на услуга за „топлинно счетоводство“ във връзка с подадена/потребена до процесния имот топлинна енергия. Изрично се оспорва доказването на исковите суми по основание и размер, тъй като същите се основават на извлечения от сметки и съобщения към фактури, имащи характер на частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, поради което същите не се ползват с доказателствена сила относно съдържащите се в тях данни,като не става ясно за кой клиент се отнасят.По същество се оспорва да е доказана доставката на топлинна енергия в количеството ,съобразно уговорената цена като от доказателствата по делото не се установява имотът да е обитаван през процесния период,както и че същата е неправилно отчетена и изчислена в противоречие с предвидения в закона ред.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски .

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД на 10.10.2025год. в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 200лв.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – 2 етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е спорно ,а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в полза на ответника е учредено пожизнено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на договор, обективиран в нотариален акт № 147/ 2005 г., както и че към процесния период между страните е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имота, свързана с ползването му единствено от ответника, предвид заявление – декларация за откриване на партида от 14.02.2006 г., подадено пред ищеца от ответника Б. К., с което същата е отправила искане да бъде открита партида на нейно име при ищеца във връзка с ползването на топлинна енергия на адреса на процесния имот – апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. ****, както и е декларира, че домакинството й се състои от 3-ма (трима) членове.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, Б. К. се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период .

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивниците за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че Б.

К. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Б. К., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2018год. – м.04.2021год.

Възраженията на въззивника ,че не се установява през процесния период имота да е обитаван ,а така също че не е доказана доставката на количествата топлинна енергия ,съдът 3 намира за неоснователни.

Действително претендираните от ищеца суми се основават на съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес : гр. София, ж.к. ****, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. При метрологичните проверки на топломера не са констатирани грешки при отчитането на енергията, постъпила в сградата. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела – 2 броя, на максимална мощност, съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ, и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота по проекта на сградата. За имота е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, като за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. разходът за топла вода е изчислен на база три броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ, а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. разходът за топла вода е изчислен на база един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, тъй като е подадена нова информация от домоуправителя на входа, че жилището е необитаемо. До имота не бил осигурен достъп от потребителя за отчет и за трите процесни отоплителни сезона, след надлежно уведомяване на ЕС за двете планирани отчетни дати от ФДР. За удостоверяване на посочените обстоятелства са съставени протоколи за неосигурен достъп и за поставените съобщения за датите на отчет на индивидуалните уреди, които са представени и приети като доказателства по делото.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, 4 общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите з а неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост .