Решение № 364 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330101479 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от В. Г. В.

ЕГН ********** срещу „Кауфланд България ЕООД едн Ко“ КД ЕИК 131129282 с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени ****** и *****, вследствие на претърпени **** **** от ищеца при трудова злополука от **** год. ( призната за такава с Разпореждане № **** от ***** год. на ТП на НОИ- С.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата – 30.08.2024 год. до окончателното й погашение.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор от **** год., по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „****– **** ***“ с код по НКПД-**** и с място на работа – *** **** на „Кауфланд България ЕООД едн Ко“ КД в с. С., общ. Р.. Трудовият договор между страните бил сключен за неопределено време, на пълно работно време – 40 часа седмично. На **** год. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, като подреждал стока върху палет в **** **** на работодателя в с. С., в отдел „*** ****“, зона ***-***, *** В. Около 22.30 ч., докато 1 подреждал стока върху палет, зад него преминал негов *** – Р. Г. И., който **** ****, върху който имало палет със стока. Преминавайки зад гърба на ищеца, пренасяният от електрокара на И. палет закачил крака на ищеца и го му нанесъл *** **** в областта на **** **** на **** ****. В. бил приет по спешност в ********. Поставена му била следната диагноза - *******. ******.

**** ****. ******. На ***** год. ******* бил ***, след което му била поставена **** *****. На **** год. ищецът бил изписан от болничното заведение, като му били дадени препоръки да носи **** **** за 35 дни. Тъй като ищецът не можел да изпълнява трудовите си задължения използвал отпуск за временна неработоспособност в периода 31.08.2024 год. до 03.10.2024 год. вкл. За случилото се била образувана проверка и с Разпореждане № **** от **** год. на ТП на НАИ С. град злополуката била приета за трудова.

Твърди се, че заради настъпилия инцидент, ищецът получил *** и **** ****, които променили начина му на живот. Изпитвал *** и *** **** в областта на *** ****, трудно се справял с ежедневните си задачи. **** **** бил напълно **** повече от месец, през който ищецът бил принуден да лежи.

Това от своя страна му причинило **** и ****, **** била възможността му за свободни движения, като и съм момента свободното движение на *** му било **** ****. Не можел да се придвижва ****, използвал **** **** и при минимална физическа активност изпитвал *** **** на мястото на увредата.

Продължителен период от време неможел да се **** ****. Изпитвал *** по цялото тяло. Към момента ****, което го карало да ****** и поради което се *****. Продължавал да ******* в **** ****, а и при определено положение на тялото усещал бързо умаляване. Относно психо емоционалното състояние на ищеца, че излагат твърдения, че станал ****, ****, ****, *****, чувствал се ****, **** по-рядко. От претърпяната **** останали **** ****, от които се срамувал. Сочи се, че възстановяването му не е настъпило напълно. Предвид изложеното, претендира горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна. Не се оспорва, че фактът на възникналото трудово правоотношение между страните, фактът на настъпила злополука на **** год. и признаването й за трудова такава, механизмът на настъпването й и причината травма – *******.

2

Излагат се твърдения, че във връзка със злополуката ищецът е ползвал два болнични за периода 31.08.2024 год. до 03.10.2024 год. и от 04.10.2024 год. до 02.11.2024 год. – общо 64 дни, по време на които е получавал 90% от среднодневното брутно възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от държавното обществено осигуряване, поради което се иска при присъждане на обезщетение за вреди от трудовата злополука да се приспадне полученото от него обезщетение за временна неработоспособност.

Сочи се, че в представената от ищеца медицинска документация няма данни за усложения в здравословното му състояние, като видно от издадената епикриза е изписан с подобрение. Твърди се, че ищецът продължава да полага труд при ответника без видими признаци на загуба на работоспособността, свързана с процесната травма и без накуцваща походка.

Оспорват се претендираните неимуществени вреди по основание и размер.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъде отхвърлени, а при условията на евентуалност, присъдените суми на ищеца да бъдат в размер по- нисък от претендирания. Претендират се разноски.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.06.2025 год. е прието от съда възражение за прихващане, сторено от ответника, между претендираното обезещетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30000 лева със сумата от 1873.20 лева – изплатено на В. от ДОО обезщетение за временна нетрудоспособност, до размера на по-малката от тях.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е отделено като безспорно с Определение 6093 от 11.05.2025 год., а и от представените писмени доказателства се установява, че към датата на процесната злополука – **** год. между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на трудов договор от **** год., като ищецът е заемал длъжност „******“ с месторабота – **** **** на „Кауфланд България ЕООД едн Ко“ КД. в с. С., общ. Р.. Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане № **** от **** год. на ТП на НОИ- С.. В следствие 3 на трудовата злополука на

„*******************************“. ищеца е причинена

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.06.2025 год. съдът е отделил като безспорно между страните, че във връзка с настъпилата трудова злополука ищецът е получил сумата от общо 1873.20 лева, от които сумата от 1774.82 лева от НОИ на основание чл. 41, ал.1 КСО обезщетение за временна нетрудоспособност в периода 31.08.2024 год.

02.11.2024 год., както и сума от 93.38 лева от ответника работодател, на основание чл. 40, ал.5 КСО.

От показанията на св. П. А. и Г. В. /л. 123,124/ - *** на ищеца, се установява, че **** им е бил ***** в *********, след настъпване на злополуката, бил е в невъзможност да се движи сам, с поставен ****, което наложило св. А. да остане в **** **** и да се грижи за него, оплаквал се е от *** ****. След изписването му, също се нуждаел от чужда помощ, не можел да полага грижи сам за себе си, **** бил *** около два месеца, поради което се налагало да лежи и в този период болките продължавали. Два месеца след злополуката се върнал на работа, но продължил да се оплаква от ********.

След инцидента станал **** ****, **** и ****. Срамувал се, че ****.

По делото са разпитани и св. В. Т. и П. Т. /л.124,125/ - **** в ответното дружество. От показанията им се установява, че ищецът и към момента изпълнява трудовите си задължения в дружеството ответник, като и двамата св. не са възприели В. да има проблеми с походката и да ****. От показанията на св. Т. се установява, че ищецът извършва тежък физически труд, но не се е оплаквал от трудности при полагането му или от физически дискомфорт.

Съдът кредитира изложеното от св. в коментираната част, като счита поднесената от тях информация за обективна и логически последователна.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета съдебно медицинска експертиза /л. 143-149/, от която, както и от изслушване на в. л. в съдебно заседание, се установява, че вследствие на настъпилия инцидент, ищецът е получил******** в областта на **** място на *************, съпроводено с частично ********, което е довело до трайно затруднение движението на ********* повече от 30 дни. Проведено е оперативно лечение, като **** става е била обездвижена около 30-35 дни в позиция шпиц. Препоръчително е било кракът да е в изправено положение и нависоко. Продължителността на 4 оздравителният период при такива травми е 30 дни, а на възстановителния 7080 дни. Ищецът е имал силни **** в момента на травмата, след *** и след започване раздвижването в *******. Страданията са били силно изразени и са дали отражение върху придвижването, самообслужването и хигиенните навици на ищеца. Последният се е нуждаел от грижи и чужда помощ през целия период на лечение и възстановяване. В. л. заключава още, че при В. не се наблюдават усложнения, същият не е провеждал рехабилитационни процедури, които в случая са единствено препоръчителни, но не и задължителни, травмата е от такъв вид, че не е довела до **** на цялото тяло, възможността за **** при натоварване на **** за по продължителен период от време е възможна единствено при удължаване на **** на мускулатурата на засегнатия ****, каквато при ищеца не се наблюдава. Не може да се установи с категоричност дали ******, за които съобщава пострадалият се дължат на причинената телесна увреда. Ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 64 дни след травмата, след което се е върнал на работа. Последващо издадените болнични листи на ищеца не са свързани с претърпяната трудова злополука.

По делото е приета и съдебно психиатрична експертиза /л. 134-141/. От заключението на в. л. и при изслушването му в съдебно заседание се установява, че злополуката от ***** год. е генерирала усещане за ***, преживял е ****, **** и се е наложило да се адаптира в условия, над които няма контрол. Изживял е *****, първичният в момента на ****, вторичният необходимостта от **** ****. При настъпилия инцидент В. е изживял състояние наподобяващо симптоматичната картина на********. След отшумяването му ищецът е преживял инцидента като *********.

Психоемоционалното му състояние е било **** след травмата и във възстановителния период от шест месеца след това, не само поради възприемането на инидента като**************, но и поради настъпилите във възстановителния период ***********, които са нетипични за възрастта и позицията му - периодът на възстановяване е бил обвързан със ****************. Необходимостта от ****, за да се придвижи е довела до *****. Към момента на провеждане на изследването у В. не се установяват **** или **** изразени силна *****, честна смяна на ****, **** и ****, ****, **** **** и *****. Към момента на изследването у В. не се наблюдават *** последици в личността и **** цялост следствие на инцидента.

5

Съдът кредитира в цялост заключенията на в. л., като счита същите за обективни, обосновани и кореспондиращи с приетия по делото доказателствен материал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени, следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици за ищеца – болки и страдания, 3) причинноследствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината ( в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.