Определение № 16293 от 30.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16293 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Денислав Д. Ненов Въззивно частно гражданско дело № 20261100507139 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от И. Г. А., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв. И.Г., против Определение № 18497/18.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 36397/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Твърди, че на 12.03.2025 г. въз основа на изпълнителен лист по гр. д.

№ 47229/2011 г. по описа на СРС от 17.11.2011 г. е образувано изпълнително дело № 64/2025 г. по описа на ЧСИ Б.Б., вземането по което е погасено по давност. Твърди се, че правният интерес от провеждане на настоящото производство продължава да съществува, въпреки че е погасена материалноправната основа и не съществува вземането на ответника за спорната сума, поради погасяване, тъй като именно чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК длъжникът може да реализира защитата си. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, чрез пълномощника юрисконсулт Й..К., в депозирания отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано гр. дело № 36397/2025 г. по описа на СРС, Г. О. 118 състав, по искова молба от И. Г. А., с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по давност на 1 правото на принудително изпълнение на вземанията за сумата от 1 652,06 евро – главница по договор за потребителски кредит от 06.10.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД; сумата от 2 374,36 евро – законна лихва за периода от 03.11.2011 г. до 17.04.2025 г.; сумата от 312,70 евро – лихва за забава за периода от 11.05.2011 г. до 02.11.2011 г.; сумата от 39,29 евро – разноски за държавни такси; сумата от 130,52 евро - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по г. д. № 47229/2011 г. по описа на СРС, въз основа на който срещу А. е образувано изпълнително дело № 492/2012 г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС.

С обжалваното Определение № 18497/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 36397/2025 г. на основание чл. 130 от ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Изложени са мотиви, че видно от преписката на изп. д. № 64/2025 г. на ЧСИ Б.Б. същото е образувано за събиране именно на процесните вземания, за които е издаден изпълнителния лист от 17.11.2011 г. по гр. д. № 47229/2011 г. по описа на СРС, на чиито гръб, съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК са направени отбелязвания за изплатени на взискателя кредитор вземания на суми, налице са и протоколи за извършено погасяване и сметка за размера на дълга. Поради това с Разпореждане от 21.01.2026 г. е приключено изпълнителното производство.

Предвид горното първостепенният съд е приел, че искът по чл. 439 от ГПК се явява недопустим, поради липса на правен интерес. Посочва, че търсената форма на защита на длъжника е лишена от приложение в случая, тъй като дори и уважен искът не би донесъл типичната положителна за длъжника последица, изразена в прекратяване на изпълнението от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, доколкото същото вече е приключило на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира изводите на СРС за правилни и законосъобразни.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска (в този смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Наличието на правен интерес следва да съществува в хода на цялото производство по делото. Отпадане на правния интерес води до недопустимост на предявения иск. (в този смисъл решение № 197/14.07.2025 г. по т.дело № 1251/2024 г. на ВКС, Т. К., I Т. О.) Съгласно константната съдебна практика (напр. Определение № 3535 от 16.11.2023 г. по к.ч.гр.д. № 4298/2023 г. на ВКС) правният интерес от иск по чл. 439 от ГПК е налице само докато принудителното изпълнение не е реализирано. Когато вземането е изцяло събрано и 2 сумите са преведени на взискателя, както е в настоящия случай видно от приетите по делото писмени доказателства, правният интерес от установителна защита отпада. Евентуалното уважаване на иска в този момент, както правилно е приел СРС, не би довело до търсената от ищеца промяна в правната му сфера, тъй като установителното решение не е основание за автоматично връщане на вече платените суми в патримониума на длъжника. В условия на приключило принудително изпълнение защитата на длъжника може да бъде реазлизирана чрез предявяване на осъдителен иск по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (съобразно т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г.).

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното Софийски градски съд, Г. О., ІІ-Б състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 172930 от 01.06.2026 г. подадена от И. Г. А., чрез пълномощника адв. И.Г., против Определение № 18497/18.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 36397/2025 г. по описа на СРС, 118 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба подадена от И. Г. А. против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 и производството по гр.д. № 36397/2025 г. по описа на СРС е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3