Решение № 309 от 21.07.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Габрово, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Х. при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело № 20244210101282 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от Ч. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 7 срещу Ю. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 3.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че по силата на сключен през месец септември 2022г. устен договор за заем, предоставил на ответницата в заем сума в общ размер на 5000 лева с уговорка сумата да му бъде върната на месечни вноски, но не по-късно от 31.12.2023г.

Многократно разговаряла с ответницата да му върне дадената в заем сума, но тя така и не го направила.

За вземането си по гореописания договор депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед на това била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 389/20.05.2024г. по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РС – Габрово, с която било разпоредено, длъжницата Ю. Г. К., с ЕГН ********** да му заплати сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2024г. и направените разноски.

На 03.07.2024г. получил съобщение по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РСГаброво, с което съдът го уведомил, че ответницата депозирала възражение и съгласно чл. 415, ал.1, ал.4 и ал.5 от ГПК следвало да предяви иск в едномесечен срок от 1 получаване на разпореждането за установяване на вземането против ответницата, като довнеса дължимата държавна такса.

Искането на ищеца е съдът да постановените решение, с което да признае за установено, че ответницата Ю. Г. К. дължи на ищеца Ч. Д. М. сумата 5000 лева главница, ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 389/20.05.2024г. по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РС – Габрово.

Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство.

Б. От страна на ответницата:

Ответницата счита предявения установителен иск за неоснователен поради следните съображения:

През месец септември 2022 г. ответницата не била сключвала договор за заем, по силата на който ищецът да й е предоставял в заем сумата от 5000 лв., с договорка същата да бъде връщана на месечни вноски, но не по-късно от 31.12.2023 г. Още от преди месец септември 2022 г. Ю. К. живеела трайно в Нидерландия и не контактувала с ищеца. С него не била постигала никакви договорки за заем, нито по телефон, нито чрез други средства за комуникация. Ищецът не й бил предоставял никакви суми, включително такива с договорка за връщане. Изложеното в исковата молба не отговаряло на действителното фактическо положение и представлявало злоупотреба с правото на иск.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца по иска се основават на разпоредбите на чл.

240 от ЗЗД за заплащане на главница по договор за заем.

2. Тежест на доказване:

В тежест на ищеца е доказването на наличие на договор за заем между ищеца, като заемодател и ответницата, като заемополучател; размер на заемната сума; получаване на заемната сума от ответницата; падеж на връщане/изискуемост на заемната сума.

3. От фактическа и правна страна страна:

2

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а последният се задължава да върне заетата сума пари.

Договорът е реален и неформален – правните последици на договора настъпват с предаване на заемната сума, а писмената форма /ако такава е налица/ е само средство за доказване, а не за действителност на договора.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е., че ответникът се задължил да върне получената сума. /в този см. Решение № 180 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/.

По искане на ищеца по делото е изслушан свидетелят К. Й. К. – без родствени връзки със страните, техен съсед.

Съгласно показанията на свидетеля К., той познава страните по делото от 20 години, от когато купил единия етаж от бащата на ответницата. От тогава двамата са му съседи. Ответницата поискала пари от ответника когато починала майка й, което било 22-ра година, септември месец. Некрологът бил на вратата и сега. Пред тях имало пейка, пред всички къщи имало пейки. Били се събрали на пейката при Ч. (ищеца).

Спомня си, че освен той и ищеца, там били и съседите им Х. и Р., и верояно други, които не може да си спомни. Ответницата дошла и казала на ищеца пред всички, че е закъсала за пари, защото има разходи по погребението на майка си. Той я попитал „Колко, защото аз нямам пари в изобилие”. И тя казала: „Пет хиляди лева”. След това ищецът отишъл у тях и донесъл сумата в банкноти по 50 лева, като казал на ответницата, да прочете парите, защото тя ще ги връща, което тя сторила.

Споразумяли се пред всички, че за една година ще върне парите. След това ответницата заминала в чужбина. Ответницата била в затвора и по това време не работела. И от него искала пари две – три години преди случая от 2022 г., но той нямал такива.

По искане на отвеницата е изслушана свидетелката Р. М. П. – дъщеря на отвеницата, която сочи, че майка й от преди 2022 година живее в Холандия, за погребението на баба й разноските платила тя. Баба й починала 2022 г., м. септември.

Майка й била на погребението на баба й, което било в Габрово. Спомням си, че майка й била в места за лишаване от свобода, но не помни кога било, също така не знае за какво майка й изтърпявала наказание Лишаване от свобода.

Съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие показанията на свидетелят К.. По делото не се установи каквато и да било причина, поради която той да е заинтересован в полза на която и да било от страните – съсед и на ищеца и на 3 ответницата. От показанията му безспорно се установяват обстоятелствата относими към фактическия състав на иска, а именно че отвеницата получила от ищеца в заем сумата 5000 лева през м. септември 2022 г. със задъжението да върне сумата.

Що се касае до показанията на свидетелката Р. М. П., то същите съдържат твърдения, които противоречат на формалната логика и на основни житейски постулати. Св. П., явяваща се дъщеря на отвеницата, сочи че не помни кога майка й е била в затвора и за какво престъпление е изтърпявала наказание лишаване от свобода.

Осъждането на майката на наказание лишаване от свобода и изтърпяването му са обстоятелства от такава житейска важност, че същите оставят спомен за цял живот, който не може да бъде изтрит. Обяснението за такова твърдение е заинтересоваността на свидетелката в полза на нейната майка, което от своя страна поставя под съмнение въобще правдивостта цялостно на показанията й. Поради това съдът намира, че нейните показания следва да бъдат кредитирани с доверие само относно обстоятелства, които намират опора и в останалия доказателствен материал по делото.

Поради това съдът не кредитира с доверие показанията й, че майка й към момента на смъртта на баба й не е имала нужда от пари. Що се касае до твърдението на свидетелката, че за погребението разноските платила тя, то дори това да е вярно, майка й е могла да има и нужда от пари за други свои задължения и да е изполвала смъртта на майка си, като предтекст да поиска пари назаем от ищеца.

Относно сочените от ответната страна противоречия между отразеното в исковата молба, че сумата е предадена със задължението да бъде върната на ищеца на месечни вноски, но не по-късно от 31.12.2023г. и показанията на свидетеля К. Й. К., че сумата е била предадена със задължението да бъде върната в едногодишен срок от предаването:

Съдът отчита, че разговорът се е водил на улицата, преди 3 години и е логично свидетелят да не е чул и разбрал всичко или след това да е забравил някой подробности. Тъй като исковата молба отразява твърдения на ищеца, то сочените неблагоприятни за него следва да бъдат кредитирани с доверие, а именно, че срокът за връщане на заемната сума е бил до 31.12.2023 г. Относно основните елементи на договора, а именно предаване на сумата 5000 лева като заем, показанията на свидетеля не пораждат съмнение и съдът намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие по посочените по-горе причини.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че връщането на месечни вноски и крайният срок на връщането – 31.12.2023 г. са елементи от договора, които биха имали значение ако имаше претенция за заплащане на мораторна лихва от падежа на вноските. Мораторна лихва обаче не се пратендира. За настоящия иск има значение обстоятелството, че падежът на връщане на сумата е преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2024 г. от когато се 4 претендира законна лихва и дългът е изискуем.

При този анализ на доказателствата съдът намира искът за изцяло доказан и основателен и поради това установителния иск по чл. 422 от ГПК, с който се претендира установяване дължимостта присъдената главница 5000 лева, ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 389/20.05.2024г. по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РС – Габрово следва да бъде уважен изцяло.

3. Относно претенцията за присъждане на разноски:

Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ размер на 450 лева, включващи държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Тъй като заповедта е влязла в сила в частта на разноските, то с оглед уважаването на иска изцяло, те следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен размер.

От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски сторени в исковото производство. По делото има данни единствено за заплатена държавна такса в размер на 100 лева. Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. С. Б. не съдържа договорен хонорар, а препращането в него към чл. 7, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като този текст не касае този вид дела.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 3 ДЪЛЖИ на Ч. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ул. ********** № 7: сумата 5000 лева - главница, представляваща дължима заемна сума по сключен между страните договор за заем през м. септември 2022 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 389/20.05.2024г. по ч.гр.д. № 805 по описа за 2024г. на РС – Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

5

І І . ОСЪЖДА Ю. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

********** № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 7 сумата 450 лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.