Решение № 370 от 07.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Кюстендил, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103903 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Д. Б.

А. срещу „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата от 2716.00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 874.98 лева обезщетение за неспазен срок на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 208.33 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 856.85 лева, представляваща обезщетение за забава в плащанията на претендираните главни вземания в размер на законната лихва за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2024 г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 025 от 18.10.2017 г. е заемал при ответното дружество длъжността „портиер“, с трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, платимо до 30-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 22.03.2024 г., със заповед № 001/22.03.2024г., като работодателят не му заплатил следващото му се трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. в размер на 933.00 лева, за м. февруари 2024 г. в размер на 933.00 и за м. март 1

2024 г. в размер на 850.00 лева, обезщетение за неспазения срок на предизвестието в размер на 874.98 лева, както и обезщетение за неизползван годишен платен отпуск в размер на 208.33 лева, макар и в заповедта да било посочено, че такива се дължат и следва да се платят. Сочи, че изискуемостта на задълженията за заплащане на трудовите възнаграждения и на обезщетенията по чл. 220 и чл. 224 КТ е настъпила, поради което търси лихва за забава за периода от 30.04.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

Моли съда да уважи предявените искове. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът - „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е редовно представляван. Поддържа исковата молба и прави волеизявление за изменение на предявените искове по размер. Съдът допусна на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК изменение на предявените искове досежно техния размер, както следва:

1. Искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ за неизплатени брутни трудови възнаграждения да се счита предявен за сумата в размер общо на 2625.89 лв., от които: за м.01.2024г. – 972.19 лв., за м.02.2024г. – 972,19 лв., м.03.2024г. – 681,51 лв.

2. Искът с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие да се счита предявен за сумата в размер на 995,33 лв.

3. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 863,75 лв.

Съдът прекрати производството по предявения иск с правно осн. чл.128, т.2 от КТ в частта за разликата от така намаления размер до първоначално предявения от 2716,00 лева поради неговото оттегляне на осн. чл. 232 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Не е подал становище по хода на делото. С оглед на това ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение и претендира разноски по делото съгласно представен списък.

С оглед отправеното искане, което съдът приема за допустимо като заявено в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, КРС на осн. чл.239 ГПК следва да извърши преценка относно наличието на предвидените в ал.1, т.1 и т.2 на същия член предпоставки.

На първо място, с Разпореждане № 6468 от 15.12.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да бъде връчен на ответника с изрични указания, че ако последният не представи в срок писмен отговор и не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение по искане на ищеца. Видно от приложеното по делото съобщение, съдебните книжа са връчени на представител на дружеството на 08.01.2026 г. Същото е редовно призовано за насроченото открито съдебно заседание. Тоест съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т.1 ГПК.

2

На следващо място, КРС следва да прецени дали искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. От събраните по делото писмени доказателства, в това число и от заключението по допусната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правни отношения като работодателят дължи на служителя суми за трудово възнаграждение, обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, както и лихва за забава в претендираните след допуснатото изменение на исковете размери.

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита предявените искове за вероятно основателни, тоест налице е и хипотезата на чл.239, ал.1, т.2 ГПК.

При посочените констатации и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, КРС не намира за необходимо да мотивира настоящото неприсъствено решение по същество, а следва да уважи предявените искове изцяло.

По разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски, така както се претендират с представен в срок списък на разноските по чл.80 ГПК като доказано извършени. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 409,03 евро /равностойността на заплатения адвокатски хонорар от 800 лева/.

Тъй като в настоящото производство ищецът е освободен от заплащането на държавни такси (чл.83, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.359 КТ ), при изхода на делото, дължимата такава, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, за всеки от предявените искове, като в случая таксата се равнява общо на 130,38 евро за всеки от четирите оценяеми иска. В тежест на ответника следва да се възложи и заплатеното от бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 260,40 евро.

Воден от горното и на осн. чл.238, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр.

Кюстендил, ж.к. „Герена“ №1 да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 2625.89 лв. /с равностойност в евро - 1342.60 евро/, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения, от които: за м.01.2024г. – 972.19 лв., за м.02.2024г. – 972,19 лв., м.03.2024г. – 681,51 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от Кодекса на труда „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр.

Кюстендил, ж.к. „Герена“ №1 да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********, адрес:

3 с. *** сумата от 995.33 лв. /с равностойност в евро - 508.90 евро/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр.

Кюстендил, ж.к. „Герена“ №1 да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 208.33 лв. /с равностойност в евро - 106.52 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж.к.

„Герена“ №1 да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 863.75 лв. /с равностойност в евро - 441.63 евро/, представляваща обезщетение за забава в плащанията на претендираните главни вземания в размер на законната лихва за периода от 30.04.2024 г. до 15.12.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИНПРОМ

КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр.

Кюстендил, ж.к. „Герена“ №1 да заплати на Д. Б. А., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 400,09 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ВИНПРОМ КЮСТЕНДИЛ“ АД, ЕИК 109030266, седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж.к.

„Герена“ №1 да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата от 130.38 евро, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 260.40 евро – възнаграждение за вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

ГПК.

Решението не подлежи на обжалване – арг. от чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4