Решение № 432 от 18.05.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Добрич, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230103526 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх. рег. № 126/22.03.2021г.,, подадена от А. П. А. с ЕГН ********** от *** чрез надлежно упълномощения адвокат Т.Г. - САК, с която срещу Н. Н. К. с ЕГН ********** от с*** е предявен иск с правно основание чл. 33 във вр. с чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко – продажба на недвижим имот с кадастрален идентификатор № **** по КККР на село П., общ. ***, обл. **, с трайно преназначение на територията – земеделска , с начин на трайно ползване – нива, 18001 кв.м, трета категория , с номер по предходен план :

109061, който договор е обективиран в нотариален акт, вписан в СВ-гр. ** под акт № **/2020г., поради това, че договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните твърдения: На 20.02.2020г. ищецът, като продавач, сключил с ответницата, като кувувач, договор за покупко – продажба на недвижим имот с кадастрален идентификатор № **** по КККР на село П., общ. **, обл. **, с трайно преназначение на територията – земеделска , с начин на трайно ползване – нива, 18001 кв.м, трета категория 1

, с номер по предходен план : 109061, който договор е обективиран в нотариален акт, вписан в СВ-гр. Генерал Тошево под акт ***, при продажна цена от 12 600 лева, заплатена по банков път. А. А. бил принуден да продаде описания имот придобит по наследство от неговата майка, починала на **.2020г., за цена повече от два пъти по-ниска от пазарната, тъй като изпитвал остра нужда от парични средства. След като майката на ищеца починала, същият се „върнал“ към старите си пороци – наркотици и хазарт.

Само за един месец А. натрупал огромни дългове и останал без средства за препитание, а наркотичният глад го принудил да продаде имуществото си.

Исковата молба е предявена в едногодишния срок по чл. 33, ал.2 от ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 3, т.1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез упълномощения адвокат В.З. – ДАК, е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователността на предявения иск. Оспорва се договорът да е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. По делото не са представени доказателства, че майката на ищеца е починал на **2020г. Ако наведените в исковата молба твърдения отговарят на истината, то само за месец след сочената дата А. се разпорежда с различно по вид имущество – ниви в землището на село ** и село **, дворно място в село *** апартамент в град ***и апартамент в град ***.

По данни от справка № 560136 от 19.05.2021г. направена чрез отдалечен достъп по данни за физическото лице А. П. А. за всички служби по вписванията същият в периода 18.02.2020г. – 07.08.2020г. е извършил следните действия на разпореждане със свое имущество:

На 18.02.2020г. е продал нива с площ от 10,001 дка в землището на село ** за сумата от 24 000 лева;

На 20.02.2020г. е продал нива с площ от 18,001 дка в землището на село *** за сумата от 12 800 лева;

На 21.05.2020г. е продал дворно място в село ***с площ от 1220 кв.м. за сумата от 2600 лева;

На 26.06.2020г. е продал апартамент в град ** със ЗП от 48,250 кв.м., за сумата от 57512,00 лева.

На 27.07.2020г. е прехвърлил 1/3 ид.ч. от нива в село **с площ от 17,999 дка в замяна на 20т. царевица ;

2

На 07.08.2020г. е продал апартамент в град **, със ЗП 41,850 кв.м. за сумата от 25 000 лева.

За период от 6 месеца от разпоредителни сделки ищецът е получил сума от 78 000,00 лева и 20 т. царевица с левова равностойност около 5 600,00 лева.

Според ответницата по делото не са представени доказателства, че към датата на сключване на процесната сделка А. е бил в състояние на „остър наркотичен глад“ и е имал „остра“ нужда от парични средства. Само дава дни преди продажбата на процесния имот ищецът се е разпоредил с друг свой недвижим имот при цена от 24 000 лева, поради което към 20.02.2020г. същият е разполагал с достатъчно средства за покриване на разходите си.

Отделно , процесният имот е продаден за сума, която надвишава с около 10000 лева данъчната оценка на имота. Продажбата на имот за цена пониска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.

С оглед изложеното, според ответницата договорът не е сключен нито при крайна нужда, нито при явно неизгодни условия, поради което се моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане на разноски.

С последваща молба с вх. рег. № 1469/14.09.2021г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ищецът пояснява, че при злоупотреба с наркотични средства и вследствие на пристрастеност към хазарт е натрупал парични дългове, които е гарантирал с единственото си жилище и които дългове се е задължил да погаси в нереално кратки срокове. Именно това го е принудило към продажба на двете ниви на 18.02. и 20.02.2021г. Счита, че продажбите на имуществото му след процесната сделка са неотносими към предмета на спора, като пояснява, че се е разпоредил с цялото си имущество именно поради пристрастеност към хазарт и наркотици.

В последно съдебно заседание, ответницата Н. К. релевира възражение за недопустимост на производството, поради това че искът е предявен извън преклузивния едногодишен срок по чл. 33, ал.2 от ГПК и моли за прекратяване на производството като недопустимо.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че с договор за покупко – продажба на недвижим имот на 20.02.202ог. ищецът, като продавач, сключил с 3 ответницата, като кувувач, договор за покупко – продажба на недвижим имот с кадастрален идентификатор № **** по КККР на село ** общ. **, обл. ***, с трайно преназначение на територията – земеделска , с начин на трайно ползване – нива, 18001 кв.м, трета категория , с номер по предходен план :

109061, който договор е обективиран в нотариален акт, вписан в СВ-гр.

Генерал Тошево под акт **2020г. Съгласно съдържанието на нотариалния акт продажната цена от 12 600 лева е платена по банков път от продавача.

От удостоверение за наследници с изх. № 5740/19.11.2020г. , издадено от Община град Добрич, е видно, че майката на А.А. е починала на ***2020г.

Към доказателствата по делото са приети 6 бр. нотариални актове, представени от ответницата, от съдържанието на които се установява, че в периода 18.02.2020г. – 07.08.2020г. ищецът е извършил следните действия на разпореждане със свое имущество, а именно:

На 18.02.2020г. е продал нива с площ от 10,001 дка в землището на село *** за сумата от 24 000 лева;

На 20.02.2020г. е продал нива с площ от 18,001 дка в землището на село ***за сумата от 12 800 лева;

На 21.05.2020г. е продал дворно място в село ***с площ от 1220 кв.м. за сумата от 2600 лева;

На 26.06.2020г. е продал апартамент в град ** със ЗП от 48,250 кв.м., за сумата от 57512,00 лева.

На 27.07.2020г. е прехвърлил 1/3 ид.ч. от нива в село ***с площ от 17,999 дка в замяна на 20т. царевица ;

На 07.08.2020г. е продал апартамент в град ** със ЗП 41,850 кв.м. за сумата от 25 000 лева.

За изясняване на фактическата страна на спора по делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че пазарната цена на имота към датата на сключване на сделката /20.02.2020г/. е била в размер на 44 860 лева /или 2492 лева на дка/ , като продажна цена от 12 600 лева е 3,56 пъти по-ниска от пазарната.

По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В- Г. Г. и С. Й. С. .

Свид. Г., без родство със страните, споделя, че познава А.А. от 5-6 години. Запознали се „край хазарта“. А. бил добро, възпитано момче, от 4 добро семейство, но злоупотребявал с наркотици, имал склонност към хазарт.

Свидетелят пояснява, че е виждал ищеца неадекватен, отнесен. За процесната продажба на земя споделя, че е придружил ищеца до нотариуса в ** но без да влиза на сделката. Знае за две продажби на земя . А. му се оплакал , че първият път продал земята на добра цена, но при втората продажба цената била смъкната – той очаквал 1800-2000 лева на декар, но му казали – „ако искаш подписвай, това са парите“. Ищецът бил притиснат от „други обстоятелства с апартаменти“. А. изиграл всички имоти, придобити от майка си и от баща си. Свидетелят пояснява, че ищецът е завършил туризъм в колеж в **, работел като барман в ***и ***. Според свидетеля при продажбата А. бил притеснен, може би е бил под натиск, но при нотариуса в ** бил абсолютно адекватен. На първата продажба на земя свидетелят не е присъствал.

Свид. С., без родство със страните, споделя, че А. живее при него в бара.

Пояснява, че работи в бар ***в град **. Майката на ищеца живеела над свидетеля. С. познавал А. от малък. Ищецът живеел във ***, където отишъл да учи, но се хванал с дрога и хазарт. Когато вземал дрога, не „бил в час“.

Проблемите на ищеца тръгнали, след като майка му починала . А. загубил на хазарт 30 000 лева, взели му документите за апартамента. Ищецът отишъл в заложна къща, където го накарали да подпише запис на заповед и договор за заем. След като А. разказал на свидетеля за заложната къща, последният отишъл да разбере какво е станало – в заложната къща му показали запис на заповед за 30 000 лева, договор за заем и договор за апартамент. Пояснява, че заложната къща се намирала в град ***. Щели да вземат апартамента на А., ако той не върне парите до два – три дена. Свидетелят посъветвал ищеца подобре да продаде земите си , отколкото да му вземат апартамента. Знае за две сделки с ниви на ищеца – първият път А. получил 30 000 лева, а вторият – 12 000 лева. За втората сделка ищецът очаквал повече пари – 2000 - 3000 лева на дка. А. дал парите на човека от заложната къща в град **, свидетелят го придружавал, защото ищецът се страхувал да отиде сам. След като дал парите, скъсали документите. Свидетелят не е придружавал ищеца на сделката за втората нива в **. Знае, че във ** притискали А.– ако не върне парите, щели да го „отупат“ и да му вземат апартамента. Свидетелят пояснява, че ищецът работи от два – три дни, продава грозде, но не знае дали е на трудов договор. Знае, че нищо не е останало от имотите на майката на 5 ищеца.

Въз основа на така установените факти, Добричкият районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 33 във вр. с чл. 27 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По възражението за срока по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал.2 от ГПК правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Срокът е давностен , а не преклузивен и за спазването му съдът не следи служебно /в този смисъл Решение по гр.д. №1015/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и Определение по ч.гр.д. №2144/08 г. на първо г.о. на ВКС/.

Съдебната практика е безпротиворечива, че правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В случая ответницата е инвокирала възражението не в едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК, а в последното по делото съдебно заседание. Поради настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по въпросите спазен ли е едномесечният срок по чл. 33, ал.2 от ГПК при действието на чл. 3, т.1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Фактическият състав на основанието по чл. 33 от ЗЗД се свързва с кумулативното наличие на три предпоставки: състояние на крайна нужда у прехвърлителя, явно неизгодни условия на сделката и пряка причинна връзка между първите две. „Крайната нужда“ по смисъла на разпоредбата съставлява такова състояние на патримониума на продавача, при което е налице остра липса или недостатъчност на материалните активи и възможности на лицето, за задоволяване на непосредствени базисни негови потребности. „Явно неизгодни“ по смисъла на разпоредбата са такива условия, при които е налице толкова явна и съществена нееквивалентност на престациите, че размяната на благата е в очевидно противоречие с добросъвестността и добрите нрави.