Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 11.07.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 212/2021
Вид
Решение № 102
Подписан
11.07.2022
В сила
06.12.2023
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Маринела Ганчева Дончева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 ал.2, т.1, т.2 и т.4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142 ал.2, т.1, т.2 и т.4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142 ал.2, т.1, т.2 и т.4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1, т.4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • § 5, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20213000500212 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 260 023/23.02.2021 год по гр.д. № 43/2018 год на Окръжен съд Търговище са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От КПКОНПИ чрез процесуалния представител А.И.- инспектор към ТД Варна в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност в размер на горницата над 92 578 лв до 722 780,54 лв, предявен срещу Е.Ш.С.. на осн. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм) и срещу Р. Р. Й. на осн. чл. 63, ал.2, т.4 и т.5 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм). По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

Претендира присъждане на разноски.

С молба вх.№ 1183/01.06.2021 год от КПКОНПИ чрез процесуалния представител А.И.- инспектор към ТД Варна е направено уточнение на иска, като са изложени твърдения относно вида и стойността на имуществото, включително вземанията и задълженията, които ищецът признава, че са били налични в началото на проверявания период за всеки от ответниците, вида и стойността на имуществото, включително вземанията и задълженията в края на периода, размера на претендираното несъответствие между имуществото, което всеки от ответниците е притежавал в началото и в края на периода, както и имуществата, за които ищецът признава, че са със законен произход.

Постъпил е отговор от ответниците, в който са изложени съображения 1 за неоснователност на въззивната жалба, както и на уточнената искова молба.

2) Е.Ш.С.. и Р. Р. Й. обжалват решението в частта, с която е постановено отнемане на имущество на обща стойност 92 578 лв. Позовават се на нарушаване на принципа за съразмерност между последствията от престъплението и размера на отнеманото имущество, заложен в Европейската директива, както и на обстоятелството, че Е.С. е оправдан по част от повдигнатите му обвинения.

С определение № 216/02.07.2021 год съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1 ГПК.

Към настоящия момент производството по преюдициалното заключение е приключило с постановено решение от 28.10.2021 год, поради което и процесуалната пречка по движение на делото е отпаднала.

Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба от КПКОНПИ срещу Е.Ш.С.. и Р. Р. Й. за отнемане на незаконно придобито имущество на осн. чл.

151 във вр. с чл. 142 ал.2, т.1, т.2 и т.4 от ЗПКОНПИ във вр. с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, на обща стойност 721 402,54 лв, в т.ч. недвижими имоти, равностойност на дружествени дялове от търговски дружества, парични суми, представляващи погасителни вноски по усвоени банкови кредити, парични суми, внесени по сметки или извършени преводи от трети лица и парична равностойност на отчуждено МПС.

По делото е безспорно, че с присъда №34/28.04.2017 год по НОХД № 82/2015 год на РС Омуртаг Е.Ш.С. е признат за виновен в това, че на 15.06.2014 год в местността „Увазлък“ в землището на с.Пчелино, общ.

Антоново в съучастие с други лица без редовно позволително извозил 17,65 плътни куб.м. дърва на стойност 1059 лв – престъпление по чл. 235 ал.1 от НК. По останалите обвинения подсъдимият е оправдан.

С протокол № ТД04ВА/УВ-13969/04.09.2015 год е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника, въз основа на уведомление № УВ-1636/20.08.2015 год от Районна прокуратура Омуртаг. С решение № 124/07.08.2018 год на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, установено в хода на проверката.

Периодът на проверката е от 04.09.2005 до 04.09.2015 год.

През този период ответникът Е.С. и съпругата му Р.Й. са участвали в управлението и собствеността на „Крис-2003“ ЕООД с размер на капитала 5000 лв, внесен изцяло от проверяваното лице и „Крис-3“ ЕООД с размер на 2 капитала 5000 лв, внесен изцяло от Р.Й.. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 05.12.2014 год проверяваното лице прехвърлило на Герчо Божанков Маринов дяловете си от „Крис-2003“ ЕООД за сумата 300 лв.

И двете дружества са вписани в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за извършване на дейности в горските територии.

Необходима предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество е наличието на значително несъответствие между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото (дефинирано в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход.

В разпоредбата на § 1 т.4 от ЗПКОНПИ законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13/2012г. на КС по к.д. № 6/2012г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ, е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр.

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход /приход/, източник на финансиране е законен или не.

Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т.е. че същото е законно.

Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на 3 законността на придобитото с тях имущество.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че ответниците са упражнявали търговска дейност по изкупуване, сеч и продажба на дървен материал, като за целта са регистрирани две търговски дружества. В това си качество, а и като физически лица същите са реализирали през проверявания период приходи в общ размер 467 752,22 лв, по данни от ГДД, трудови възнаграждения, социални помощи, банкови кредити и дивиденти. В тази сума са включени доходи, както следва:

75 896,66 лв , получени от Е.С. – по данни от ГДД, 150 000 лв – дивиденти, получени от Е.С., 31 125,95 лв, получени от Е.С. (приход-разход по СТЕ),18 146,62 лв, получени от Р.Й. по ГДД, 1611,00 лв - получени от А.И. – соц.плащания, 56 829 лв -усвоени банкови кредити, 122 480,84 лв – усвоени средства по кредитни карти и овърдрафт, 4251,16 лв – дарени средства и 7410,99 лв –изтеглени суми, внесени преди проверявания период.

Разходите на ответниците, в т.ч. за издръжка на домакинството, пътувания в чужбина, заплащане на данъчни задължения, застраховки и лизингови вноски, възлизат на обща сума 291 225,92 лв. В тази сума са включени: 94 168,97 лв – обичайни разходи за домакинството по данни от НСИ, 4048,57 лв - разходи за пътувания в чужбина, 231,06 лв - платени данъци и др., 24963,94 лв – извършени плащания чрез ПОС-терминал, 1269,30 лв – разходи за застраховки, 37 712,02 – лизингови вноски, 24,49 лв – други извънредни разходи. Следва към разходите да се включат и заплатените от ответниците погасителни вноски по кредити в размер на 35 083,44 лв и вноски по кредитни карти в размер на 93 724,13 лв, които неправилно вещото лице е включило в графата имущество.

Нетният доход, определен съгласно §1 т.5 от ЗОДНПИ (отм) като разлика между доходите и източниците на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи, представлява положителна величина в размер на 176 526,30 лв.

Общо през проверявания период ответниците са придобили имущество на стойност 192 586,83 лв, включващо недвижими имоти на стойност 181 804,50 лв, МПС на стойност 782,33 лв (по оценка към датата на придобиване) и дружествени дялове на стойност 10 000 лв. Както беше посочено по-горе, неправилно вноските по кредитни карти и такива за погасяване на банкови кредити са отнесени в графата имущество, защото те представляват разход на лицето. Не следва да се вземат предвид при формиране стойността на имуществото и сумите, внесени по банкови сметки от ответниците и от трети лица, но неналични към края на проверявания период. Това е така, защото на отнемане подлежи имущество, а не доход. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества.

Тъй като разликата между нетния доход (176 526,30 лв) и стойността на 4 придобитото имущество (192 586,83 лв) представлява отрицателна величина в размер на - 16 060,53 лв и не надвишава предвидения в §1 т.3 от ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв за целия проверяван период, следва да се приеме, че не е налице значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 от закона. Поради това не може да се направи обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито.

Поради това следва да бъде отменено решението в частта, с която е отнето имущество на обща стойност 92 578 лв, а исковете в тази част – отхвърлени.

В частта, с която исковете са отхвърлени решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За защитата си срещу предявените искове ответниците са направили разноски за двете инстанции в общ размер 22 894,50 лв. С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 12 229,77 лв, представляващи разлика над вече присъдените с решението 10 664,73 лв до пълния дължим размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв за всяка инстанция не е прекомерно. То е под предвидения съгласно чл. 7 ал.2 т.7 от Наредба № 1 минимален размер от 15 958 лв съобразно с цената на иска.

Предвид отхвърлянето на всички предявени искове в общ размер 721 402 лв, ищецът следва да внесе по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 43 284,12 лв за двете инстанции, тъй като такава не е събрана от първоинстанционния съд.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 023/23.02.2021 год по гр.д. № 43/2018 год на Окръжен съд Търговище в частта, с която са отнети в полза на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

От Е.Ш.С.. ЕГН ********** на осн. чл. 63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм):