Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 22.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1635/2021
Вид
Решение № 362
Подписан
22.12.2021
Състав
Мария Бойчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100901635 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от “Т. УК” ООД, ЕИК ****, за откриване на производство по несъстоятелност на “ПС И.” ЕООД, ЕИК ****, поради неплатежоспособност.

Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка. Твърди, че с договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между “Т. УК” ООД, като цедент, и “ПС И.” ЕООД, като цесионер, цедентът е прехвърлил на ответника цесионер своите вземания към “Л.” ООД, произтичащи от договори за покупко-продажба на дървесина, в общ 144 779,65 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 139 379,65 лева, считано от 28.09.2019 г. до окончателното й плащане, срещу цена в размер на 141 000 лева, платима от ответника разсрочено. Молителят твърди, че е договорено, че при просрочване на някоя от вноските с повече от седем дни от падежа, остатъкът от цялото задължение става предсрочно изискуем и цедентът има право по реда на чл. 417 и сл. от ГПК да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Молителят твърди, че ответникът е просрочил втора и трета вноска от цената по договора и съответно не е платил падежиралите вноски за м. януари, м. февруари и м. март 2020 г., поради което сочи да е налице основание за предсрочна изискуемост на остатъка от цената по договора за цесия в размер на 121 000 лева. Твърди, че с оглед на това се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 15713/2020 г. по описа на СРС, 159 състав, с който настоящият ответник е осъден да заплати на молителя 1 главница в размер на 121 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.04.2020 г. до окончателното й плащане, и разноски в размер на 4 395 лева.

Молителят се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист срещу ответника е образувано изпълнително дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие – СГС. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на настоящия ответник на 14.07.2020 г., като в шестмесечен срок вземането му не е удовлетворено.

Твърди, че на 29.04.2021 г. е сключил с ответника и трети лица споразумение, в което ответникът е признал вземанията на настоящия молител и се е задължил да ги погаси извънсъдебно. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, а двете плащания по споразумението са извършени от трето лице за сметка на ответника.

Твърди, че общият размер на задълженията на ответното дружество към молителя възлиза на 87 107,14 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

Молителят твърди, че вземанията му към ответника са ликвидни и изискуеми и произтичат от влязъл в сила съдебен акт.

Твърди, че затрудненията на ответника са трайни. Твърди, че индиция за това е и факта за големите задължения към НАП, които към датата на образуване на изпълнителното дело били 148 231,88 лева, а една година покъсно – към 12.07.2021 г., са в размер на 204 994,53 лева.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответното дружество, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на цялото имущество на ответното дружество, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието на ответника и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност.

С определение от 13.10.2021 г. съдът е конституирал “Х.Д.” АД, ЕИК ****, като присъединен кредитор по делото на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ.

Присъединеният кредитор “Х.Д.” АД претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Присъединеният кредитор твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от различни търговски сделки, които са му прехвърлени с договори за прехвърляне на вземания.

Твърди, че по силата на договор за цесия от 08.02.2021 г., сключен между цедента “П.-х.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени вземания в размер на 1 300 лева по договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г. касателно тринадесет фактури, издадени в периода от 31.01.2020 г. до 31.01.2021 г.; в размер на 8 611,20 лева, представляващо незаплатен остатък по фактура № 9000000998/30.09.**** г., издадена въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи от 30.09.**** г.; в размер на 300 672 лева по фактура № 9000001000/31.10.**** г., издадена въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г.; в размер на 13 865,05 лева, представляващо остатък по фактура № 9000001001/08.11.**** г., издадена въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи от 08.11.**** г.

2

Твърди, че по силата на договор за цесия от 09.02.2021 г., сключен между цедента “Хотел С.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени вземания в размер на 39 591 лева, произтичащи от договор за заем, сключен на 02.11.2016 г. между заемодателя Е.М. и заемателя “ПС И.” ЕООД, прехвърлени от Е.М. на “Хотел С.” АД с договор за цесия от 05.02.2021 г.

Твърди също, че по силата на договор за цесия от 05.02.2021 г., сключен между цедента “Ф. ****” ЕООД и цесионера “Х.Д.” АД, са му прехвърлени вземания в размер на 3 000 лева, произтичащи от договор за счетоводно обслужване от 01.02.**** г., сключен между “Ф. ****” ЕООД и “ПС И.” ЕООД, по двадесет и две фактури, издадени в периода 21.12.**** г. – 05.09.2019 г.

Присъединеният кредитор твърди, че притежаваните от ответното дружество имоти не са ликвидни и не могат лесно да бъдат реализирани на пазара. Твърди, че изискуемите задължения на ответното дружество надвишават средствата, с които то разполага. Твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни паричните си задължения по гореописаните договори и е неплатежоспособно, като това представлява позоваване на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно и затрудненията му имат траен характер. Твърди, че ответното дружество е и свръхзадлъжняло.

Ответникът “ПС И.” ЕООД е подал отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от “Т. УК” ООД, в който изразява становище, че молбата е вероятно основателна.

В дадения срок ответникът не е подал отговор на молбата на присъединения кредитор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е представен от молителя и приет като доказателство по делото договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между “Т. УК” ООД като цедент и “ПС И.” ЕООД като цесионер, с нотариално удостоверяване на подписите, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си в общ 144 779,65 лева от длъжника “Л.” ООД, произтичащи от договори за покупко-продажба на дървесина, ведно със законната лихва върху сумата от 139 379,65 лева, считано от 28.09.2019 г. до окончателното й плащане, срещу цена в размер на 141 000 лева, платима от цесионера разсрочено на осемнадесет вноски, последната платима в срок до 25.03.2021 г.

Съгласно чл. 1.2. от договора за цесия, при просрочие на която и да е от вноските или при неплащане на цялата сума по някоя от вноските с повече от седем дни от падежа им, остатъкът от цялото задължение става предсрочно изискуемо и цедентът има право по реда на чл. 417 и сл. от ГПК да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение от компетентния български съд за дължимата сума.

По делото е представен от молителя изпълнителен лист, издаден на 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15713/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, с който длъжникът “ПС И.” ЕООД е осъден да заплати на “Т. УК” 3

ООД сумата от 121 000 лева, представляваща задължение по договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между “Т. УК” ООД и “ПС И.” ЕООД, ведно със законна лихва от 13.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 4 395 лева – разноски по делото, а именно: 2 420 лева – държавна такса и 1 975 лева – възнаграждение на адвокат.

Представена е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., връчена на “ПС И.” ЕООД на 14.07.2020 г.

Представено е и извънсъдебно споразумение от 29.04.2021 г., сключено между взискателя “Т. УК” ООД, длъжника “ПС И.” ЕООД и трети за делото лица, с което страните се споразумяват “ПС И.” ЕООД да погаси изцяло задължението си към “Т. УК” ООД на три вноски, последната от които е платима до 20.07.2021 г.

От присъединения кредитор “Х.Д.” АД е представен договор за цесия от 08.02.2021 г., сключен между цедента “П.-х.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, по силата на който “П.-х.” АД прехвърля на “Х.Д.” АД вземанията си към настоящия ответник “ПС И.” ЕООД в общ размер на 324 448,25 лева, от които 1 300 лева по договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г. по фактури, издадени в периода от 31.01.2020 г. до 31.01.2021 г., 8 611,20 лева, представляващо остатък по фактура № 9000000998/30.09.**** г., издадена на основание договор за покупко-продажба на движими вещи от 30.09.**** г., 300 672 лева по фактура № 9000001000/31.10.**** г., издадена на основание договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г., и 13 865,05 лева, представляващо остатък по фактура № 9000001001/08.11.**** г., издадена на основание договор за покупко-продажба на движими вещи от 08.11.**** г.

Представено е също и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента “П.-х.” АД и получено от длъжника и настоящ ответник “ПС И.” ЕООД на 09.02.2021 г., във връзка с прехвърлянето на гореописаните вземания по договора от 08.02.2021 г.

Във връзка с установяване на вземанията срещу ответника, прехвърлени с договора за цесия от 08.02.2021 г., са представени от присъединения кредитор договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г., сключен между “П.х.” АД като наемодател и “ПС И.” ЕООД като наемател, както и фактури във връзка с договора. Представени са и договор за покупко-продажба на движими вещи от 30.09.**** г., сключен между “П.-х.” АД като продавач и ответника “В.Д.” ООД (с настоящо наименование “ПС И.” ЕООД) като купувач, и фактура № 9000000998/30.09.**** г. Представен е и договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.10.**** г., сключен между “П.-х.” АД като продавач и настоящия ответник като купувач, и фактура № 9000001000/31.10.**** г. Представен е и договор за покупко-продажба на движими вещи от 08.11.**** г., сключен между същите страни, и фактура № 9000001001/08.11.**** г.

Представен е от присъединения кредитор и договор за цесия от 09.02.2021 г., сключен между цедента “Хотел С.” АД и цесионера “Х.Д.” АД, по силата на който “Хотел С.” АД прехвърля на “Х.Д.” АД вземанията си към настоящия ответник “ПС И.” ЕООД, придобити на основание договор за цесия от 05.02.2021 г. в размер на 39 591 лева.

Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента 4

“Хотел С.” АД и получено от длъжника “ПС И.” ЕООД на 10.02.2021 г., във връзка с прехвърлянето на гореописаното вземане по договора от 09.02.2021 г.

Представен е договор за цесия от 05.02.2021 г., с който цедентът Е.Г.М. прехвърля на “Хотел С.” АД вземане от “ПС И.” ЕООД, произтичащо от договор за заем от 02.11.2016 г. в размер на 39 591 лева. Не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът длъжник “ПС И.” ЕООД е уведомен от Е.М. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането по договора за цесия от 05.02.2021 г.

Представен е и договор за паричен заем от 02.11.20216 г., сключен между Е.Г.М., като заемодател, и “В.Д.” ООД (с настоящо наименование “ПС И.” ЕООД), представлявано от управителя Е.Г.М., като заемател, с който заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата от 39 591 лева по банков път, а заемателят се задължава да върне сумата в срок до 36 месеца от подписването на договора и да заплати възнаграждение на заемодателя.