Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2009 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1945/2025
Вид
Определение № 2009
Подписан
29.07.2025
В сила
29.07.2025
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2009 гр. София, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501945 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. рег. № 268562 от 28.05.2025 г. подадена от „ЕКОТРЕЙТ АП“ ЕООД чрез адв. Х. Х. срещу Определение № 261726 от 10.05.2025 г. постановено по гр.д. № 7642 по опис на СГС за 2020 г., с което съдът е прекратил производството и е изплатил същото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Хасково. В жалбата се излага и се поддържат доводи за неправилно определена местна подсъдност.

Жалбоподателят обосновава доводи за нарушение на процесуално правната норма на чл. 115 от ГПК, чрез прилагане на не относима такава по чл. 7 от ГПК. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, обосновала правен интерес от повдигане на частно правен спор свързан с подсъдността на предявения иск. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Исковото производство е образувано възоснова на искова молба, подадена през 2020 год., т.е. след измененията на ЗОДОВ с ДВ, бр.94 от 2019 г., с които изрично с разпоредбата на чл.2в се регламентира редът, по който да се разглеждат исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, с което се преодоляха противоречията в съдебната практика най-вече по въпроса за подсъдността на споровете. Възприето бе разбирането, че тези искове се гледат по реда на ЗОДОВ, т.е. цели се ангажиране отговорността на Държавата за причинени от съответните й органи вреди, което обуславя процесуалната им легитимация. До изменението на ЗОДОВ с ДВ, бл. 94 от 2019 г. се приемаше, че процесуални субституенти на държавата са само посочените в ЗОДОВ административни органи и съдилища /чл.1/ и правозащитните органи разследващи органи, съд и прокуратура /чл.2/, т.е.

1 такива на изпълнителната и съдебната власт, и се изключва основният представител на законодателната власт, а именно Народното събрание, с чиито нормативни актове първите от посочените две власти следва да се съобразяват и прилагат.

Пасивната процесуална легитимация на ответника е била обект на преценка в определение № 425 от 12.1.02.2021 г. постановено по ч. гр.д. № 100/2021 г. , поради което не е спорна. Възоснова на същия съдебен акт по делото е изяснен и приложимия закон ЗОДОВ и процесуалната субституция на Народното събрание, по претенция за вреди като е зачетена разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ. Всички доводи изложени в това определение са по повод на спора, в какъв размер следва да бъде събрана държавната такса за разглеждане на спора. Въззивният съд е приел, че държавната такса следва да се определи по правилата на ЗОДОВ, че ответник по предявения иск е Народното събрание като процесуален субституент на държавата, отговорна за причинени вреди от този орган на държавна власт.

Пред настоящият съд е поставен въпроса за местната подсъдност на делата, по конкретно как се опредяла тя, по правилата на ГПК или по правилата на ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав приема, че уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетение за вреди по този закон се разглежда по реда на ГПК. Т.е. съотношението между процесуалните норми е като общи по ГПК към специални по ЗОДОВ и правилото е, че специалните изключват общите. При разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препращат чл. 2в, ал.

1, т. 2 (определянето на местната подсъдност по реда на чл. 7) и ал. 3 (приложението на чл. 9а и чл. 10 за определянето на дължимите такси и разноски и за задължителното участие на прокурор в производството). Други съществени процесуалноправни разпоредби в ЗОДОВ няма, но доколкото бъдат намерени или въведени такива, тяхната приложимост в производството по реда на ГПК следва да се основава на принципа за равностойност (еквивалентност) - процесуалните средства за защита срещу нарушаването на правото на ЕС да бъдат равностойни на тези, предвидени за нарушаване на националното право и принципа за ефективност - националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС.

По въпросът за местната подсъдност, при наличие на специална правна норма, която изключва общите правила на ГПК, приложим е Чл.

7. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 98 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) , който сочи компетентност на съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Очевидно е, че местната подсъдност е поставена на избора на увредения – ищецът в исковото производство, който може да избере между съда по неговото седалище, който в случая е Окръжен съд – гр.Хасково и мястото на увреждането. Частно правният спор се 2 свежда до това, къде е мястото на увреждането – там където Народното събрание извършва законодателна дейност, с която уврежда правния субект или мястото, на което увредения правен субект търпи вредите възоснова на тази деликтна законодателна дейност. При непозволеното увреждане, обикновено деянието и вредите от него съвпадат по място на извършване, съответно на настъпване на вреди. В настоящия случай деянието се осъществява на територията на Народното събрание, което е със седалище гр.

София, а вредите от неговата дейност настъпват в населеното място, в което се извършва правно регламентираната дейност. Доколкото правно регламентираната дейност и седалището на ищеца съвпадат, то негов остава избора да поиска от съда по мястото на извършване на законодателната дейност да разгледа иска и този избор ще е в съответствие със специалната местна подсъдност, която дерогира общите правила на местната подсъдност при непозволеното увреждане – чл. 115 от ГПК независимо, че двете съвпадат териториално.

Ищецът е направил своя избор и той е Софийски градски съд, поради което изпращането на делото в Окръжен съд – гр. Хасково не съответства на дадената чрез диспозитивното начало правна възможност, ищецът да определи местната подсъдност измежду алтернативите посочени в чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ.

Поради не съвпадане в правните изводи между двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261726 от 10.05.2025г. постановено по гр.д.

№ 7642 по опис на СГС за 2020 г. и връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3