Решение № 421 от 04.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Перник, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720106128 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. А. Л., В. П. Л. и А. П. Л. срещу С. В. Л. и М. В. Л.. Твърди се, че страните са наследници на В. и В.

Д., след чиято кончина са придобили два УПИ и построените в тях сгради. След проведено съдебно производство по делба по гр.д. № 9073/2019 г. по описа на Районен съд Перник имотите били поделени, с изключение на два гаража, построени в УПИ с идентификатор ******************, тъй като ответникът С. В. Л. твърдял в исковата молба, че той е индивидуален собственик на гараж с идентификатор ******************.3, а другият с идентификатор ******************.2 е индивидуална собственост на П. В. Л. – пряк наследодател на ищците. Това било отразено и в мотивите на решението, постановено по гр.д. № 9073/2019 г. по описа на Районен съд Перник, поради което тези гаражи не са били предмет на делба. Твърди се, че гараж с идентификатор ******************.3 е построен след нотариално заверено заявление /декларация/ по реда на чл. 56, ал. 2,т. 2 от ЗТСУ от ****** година от В. Д., с която е дал съгласие П. В. Л. и А. А. Л. да построят в негов имот описания в молбата гараж и в тяхна полза е учредено право на строеж върху него.

Сочи се, че във връзка с това на П. В. Л. и А. А. Л. са издадени строително разрешение № 217 и протокол за дадена строителна линия.

Твърди се, че строежът е реализиран през месец ****** ****** година, с оглед на което е възникнала самостоятелна сграда, която е изключителна собственост на П.

В. Л. и А. А. Л., като към момента на построяването на сградата двамата притежават по 1/2 идеална част от сградата. Поддържа се, че след смъртта на П. Л. притежаваната от него идеална част се разпределя между неговите наследници – съпруга и две деца, както следва: на А. Л. става на общо 4/6 идеални части, В. П. Л. – на 1/6 идеална част, и А. П. Л. – на 1/6 идеална част.

Твърди се, че този гараж се е владял от П. В. Л. от ****** ****** година до смъртта му - ******

Твърди се, че след приключване делото за делба ответникът е искал да го 1 закупи, за което са налице данни в проведената между адвокатите им кореспонденция.

През ****** го по повод възникнал спор ответникът отново признал, че гаражът е собственост на ищците, за което имало данни в съответната прокурорска преписка. На ******. ответникът в качеството му на свидетел по дело 258/2023 г. по описа на Районен съд Перник отново признал правата на ищците.

На ****** бил съставен констативен нотариален акт ****************** г., на нотариус П. П. ищците били признати за собственици на ПИ с идентификатор ******************, сграда

******************.1 и процесния гараж

******************.2.

От своя страна ответниците също били признати за собственици процесния гараж ******************.2 с констативен нотариален акт ******************, на нотариус Н. З., както и на гараж ******************.3.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на гараж с идентификатор ******************.2 по кадастралната карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от ************ г., с адрес на сградата: ****************** със застроена площ от 22 квадратни метра, брой етажи 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ******************, с предназначение:

****************** ведно с припадащото й се право на строеж върху терена, придобит съгласно учредено право на строеж в полза на А. и П. Л.и право на строеж, както и на основание давностно владение.

Молят съда на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт ******************, на нотариус Н. З. в частта, с която ответниците са признати за собственици на гараж с идентификатор ******************.2.

Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в срок като оспорват предявения иск.

Твърдят, че те са я построили, на наследодателя на ищците не е учредявано право на строеж. Владяна е единствено от тях и е придобита по давност в периода от ****************** Поясняват, че до ****** са упражнявали общо владение с наследодател на ищците, след което гаража бил заключен от тях и друг не е имал достъп. В условията на евентуалност твърдят придобивен способ – приращение по чл.

92 ЗС, тъй като са собственици на ПИ, в който е построен гаража.

С оглед на изложеното молят съда постанови решение, с което те да бъдат признати спрямо ищците за собственици на гараж с идентификатор ******************.2 на отделни основания – давностно владение и приращение в условията на евентуалност.

Молят съда на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт кт ****************** г., на нотариус П. П., в частта с която ищците били признати за собственици на процесния гараж ******************.2.

Претендира разноски.

Ищците оспорват предявения насрещен иск.

В съдебно заседание страните поддържат изложените твърдения и възражения в исковата молба, респективно отговора на същата и насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Районен съд Перник е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост в полза на ищците спрямо ответниците върху гараж с идентификатор № ******************.2 по кадастралната карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от ************ г., с адрес на сградата: ****************** със застроена площ от 22 квадратни метра, брой етажи 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор

******************, както и насрещен установителен иск, ответниците да бъдат признати за собственици на този гараж спрямо ищците, като всяка от страните обосновава по два отделни придобивни способа.

Направено е и искане да се отменят съответните част от всеки един от нотариалните актове, с които страните са признати за собственици на процесния гараж.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.

2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовават на наследствено правоприемство. По делото не са представяни удостоверения за наследници, но обстоятелствата относно наследственото правоприемство съдът намира за безспорно. Това е така, защото страните са твърдели идентични данни, вкл. в изложени становища по повод друго съдебно производство – гр.д. № 9073/2019 г. по описа на Районен съд Перник. Ето защо съдът приема, че П. В. Л. и С. В. Л. са наследници на В. и В. Д., а ищците наследяват П. Л.. Приживе В. Д. е учредил право на строеж в полза на ****** П. (******) и ****** А. – една от ищците, за построяване на гараж. Съдът намирам, че представената по делото декларация от ************ г. съдържа реквизитите на облекчената процедура по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) – П.

Л. е роднина на собственика по права линия и в негова полза е съставен документ в изискуемата форма (нотариално заверено заявление до службата при народния съвет), обективиращ съгласието на собственика за извършването на строеж, като нотариално завереното заявление е било вписано в нотариалните книги. Дори да се приеме, че А.

Л. не е сред лицата по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.), то при построяването на гаража е възникнала СИО. Ето защо в полза на П. и А. Л.и е възникнало право на собственост върху процесния гараж след построяването му – обстоятелство за, което също не се спори. След смъртта на П., той е наследен от съпругата си и двете си деца, като съдът не изследва квотите в собствеността, тъй като те са ирелевантни в настоящия случай.

3

Страните са поддържали, че гаражите са два (също установено по делото), като са се ползвали заедно от П. и С. Л.и до ******, след което настъпил раздор и (по твърдения на ответника) е осъществено давностно владение от С. Л. в периода от 01.2008 до 01.2018 г. Тази теза съдът намира за недоказана. За да бъда уважен искът на ответника по делото следва да се установят предпоставките по чл. 68 ЗС, които пряко рефлектират върху оригинерния придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС. В конкретния случай, презумпцията по чл. 69 не намира приложение съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.

От показанията на свидетелите на ответника не могат да се установят конкретни времеви рамки, начин на ползване на гаража и противопоставяне на ищците или техния наследодател. Данните са общи – С. ползваше всичко, целия имот, докато А. не го изгони ****** Идентично общи и крайно близки по словоред и постройка на изреченията са и показанията на свидетелите, разпитани в рамките на процедурата по издаване на констативен нотариален акт ******************, на нотариус Н. З.. Ето защо съдът приема, че тези доказателства не са достатъчни да обосноват пълно и главно тезата на ответника за придобиване на гаража по давност.

От друга страна, налице са множество доказателства, които обосновават обратната теза – че гаража е владян от ищците чрез А. Л.. Така свидетелят Е. М. е заявил, че е сключил договор за наем за процесния гараж в периода от ****** г., с ищеца А. Л.. Друг свидетел е извършил ремонт в гаража през 2017 г. като достъп му е осигурен отново от ищеца. Доказателството, което съдът цени най – високо обаче са изявленията на самия ответник. В исковата молба по гр.д. № 9073/2019 г. по описа на Районен съд Перник той изрично заявява, че иска подялба на съсобствени имоти без, построените в тях два гаража, тъй като единият е негова индивидуална собственост, а другия на брат му. Така ответникът е създал най – убедителното доказателство – признание на неизгоден факт. Такова изявление е направено и други производства.

Няма как да владееш с намерение да своиш и няколкократно да признаваш, че не си собственик по повод производства, в които участват същите страни, спрямо които трябва да декларираш намерението си за своене. Ответникът не е станал собственик и по приращение след осъществяване на делбата, тъй като вече е била налице суперфициарна собственост в полза на ищците.

При тези обективни данни и приложимо право съдът намира, че предявения от ищците иск е основателен и следва да се уважи. Като последица следва да се отмени частично и констативен нотариален акт ******************, на нотариус Н. З..