Решение № 197 от 10.12.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Силистра, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Д. Г. Петрова при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Д. Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253400500434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №6200/16.07.25г. от „РИЗ – МУС” ООД, ЕИК 201421965, със седалище и адрес на управление с.Брадвари, представлявано от Бахтен Вели срещу Решение №423/27.06.2025г., постановено по гр.д.№199/2025г. по описа на РС – Силистра, в осъдителната част.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно в обжалваната част. Навежда, че е безспорен факта, че на 20.07.2025г. е подписан договор за наем на земеделска земя между страните. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че на 14.11.2024г. е преведена сумата от 7267.04лв., с основание „рента проформа фактура №0000413958/19.07.2024г.”, с което счита, че всички задължения към въззиваемата страна за платени. Моли за отмяна на решението.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, като определя същата като бланкетна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа заявената позиция по спора. Представя и писмена защита, с изложени допълнителни съображения за неоснователност на исковата претенция.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирано е писмено становище.

Производството пред РС – Силистра по гр.д. №199/2025г. е образувано 1 по искова молба на "АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК 175156053, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив срещу “РИЗ - МУС” ООД, ЕИК 201421965, със седалище и адрес на управление с.Брадвари , подадена по реда на чл. 422 от ГПК /след уточнение/ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на пренаемател п о Договор за пренаем на земеделска земя №AFK-NOO3575/20.07.204г., дължи на ищеца главница в размер на 653.98 евро, представляваща дължим остатък от авансово възнаграждение за пренаетите земеделски земи с обща площ 64.392дка за стопанската 2024/2025г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4.58 евро, представляваща неустойка за забава от 01.08.2024г. до 28.11.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2017/2024г. по описа на РС – Силистра.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за пренаем на земеделска земя №AFK-N003575/20.07.2024г., по силата на който “Агро финанс консулт” ЕООД е предоставил на “Риз -мус” ООД ползването на земеделска земя с обща площ от 64.392дка в землището на с.Брадвари.

Пренаемателят изрично е декларирал, че е въведен във владение. Съгласно чл.14 от договора ответникът се е задължил да заплати на пренаемодателя за стопанската 2024/2025г. пренаемно плащане в общ размер на 3950.77 евро, като плащането е авансово, с падеж 31.07.2024г. Предвид неизпълнение на пълно погасяване на задължението е начислена неустойка в размер на 4.58 евро за периода 01.08.2024г. до датата на подаване на заявлението 28.11.2024г., на основание чл.18, ал.1 от договора. По същество се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва дължимостта на лихви. Излага, че на 13.12.2024г. са предоставени земите за ползване. Въпреки това по договора е извършено плащане през м. ноември 2024г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подаден а в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Установи се допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид издадената заповед за изпълнение, 2 заявеното възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Видно обаче от исковата молба, уточнена с молба вх.

№3399/14.04.2025г. вземането, предмет на производството е за главница в размер на 653.98евро, представляваща дължим остатък от авансово възнаграждение за пренаетите земеделски земи с обща площ 64.392дка за стопанската 2024/2025г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 4.58 евро, представляваща неустойка за забава от 01.08.2024г. до 28.11.2024г. Същевременно произнасянето на съда е за главница 658.56евро, което е в повече от заявеното искане от ищеца с 4.58 евро. Или, в случая е налице произнасяне свръхпетитум. В тази част, решението подлежи на обезсилване, а съдебното производство на прекратяване, на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. Ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за пренаем, по силата на което е предоставил имот за ползване на ответника, собствената си изправност по договора, както и наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при забава в изпълнение на задълженията по договора, неизправната страна дължи заплащането на посочената в исковата молба сума в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи точно изпълнение на задълженията си, произтичащи от наемното правоотношение или правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е възникнала облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за пренаем на земеделска земя №AFK-NOO3575/20.07.2024г., по силата на която „Агро финанс консулт” ЕООД се задължава да предостави н а “Риз-мус” ООД ползването на земеделска земя с ид. № ***, №*** и №*** с обща площ от 64.392дка в землището на с.Брадвари, общ.Силистра за стопанската 2024/2025г. срещу цена от 3950.77евро, платима в срок до 31.07.2024г.

Съгласно чл.3 от договора пренаемателят е въведен от пренаемодателя във владение на имотите, като договора има сила на приемо-предавателен протокол.

Страните са предвидили, че при забава на пренаемно плащане, пренаемателят дължи на пренаемодателя обезщетение за забавено изпълнение – лихва за забава в размер на 0.1% върху дължимата сума за всеки ден на забавата до окончателното й изплащане /чл.18 от договора/.

От представено извлечение на банкова сметка /л.23 от гр.д. №199/2025г. на РС/, неоспорено от насрещната страна, се установява извършен превод от “Рус -мус” ООД, на 14.11.2024г., в размер на 7267.04 лева, с посочено 3 основание “рента проформа ф-ра 0000413958/19.07.2024г. контрагент “Агро финанс консулт” ЕООД 70001522331777”.

При така установените факти по формулирания пред въззивната инстанция въпрос налице ли е пълно погасяване на наемното възнаграждение и дължи ли се неустойка за забава, настоящият състав намира следното:

Фактическите твърдения, изложени от ищеца досежно съществувалото наемно правоотношение между страните в процесния период и ползването на имота от ответника не са оспорени с отговора на исковата молба.

Възражението за началния период на ползването на имота се опровергава от подписания от ответника договор, имащ ролята на приемо-предавателен протокол. Като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, същия има обвързваща съда материална доказателствена сила и има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. Не е спорно и това, че заплатеното от ответника п о неамното правоотношение не е на 31.07.2024г, а едва на 14.11.2024г. Ето защо необходимите положителни предпоставки за извод за доказаност на исковете по основание се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства. Що се отнася до размера на същите, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора. Страните са тези, които уговарят кое главно задължение се обезпечава с неустойка, както и формата на неизпълнение, която прави задължението за неустойка изискуемо. В случая, фактът на неизпълнение на главното задължение сам по себе си прави задължението за неустойка изискуемо, поради което настоящият състав приема за неоснавателни възраженията на въззивника за необходимост от връчване на уведомление/покана за претендираната неустойка.

От ищеца /сега въззиваем/ не са оспорени твърденията и представените от ответника писмени доказателства, установяващи плащане на сумата от 7267.04лв., равняващо се на 3 715.58 евро. Спори се какво се погасява с нея.

За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото задължения с извършеното плащане съдът съобрази мотивите по т.

1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието следното: Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.

Като се съобразят установените по делото изискуеми вземания, уговорената между страните поредност за погасяване в чл.14, т.8 от договора, 4 както и направеното от длъжника плащане на 14.11.2024г. настоящият състав намира, че дължима понастоящем се явява сумата от 1271.17лв. /649.94евро/ главница и 9.10 евро /14 дни по 0.65 евро/ мораторна неустойка за периода 14.11.2024г. до 28.11.2024г.

Горното е обусловено, на първо място от това, че посоченото основание за плащане в преводното нареждане – „рента“ не обвързва кредитора, предвид наличието на уговорка за поредността на погасяване на задълженията и поради липсата на данни по делото, че това изпълнение, дори и различно от договореното в чл.14, е прието от кредитора. Напротив, в кратък период след направеното плащане от страна от последния е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

На второ място, в периода 01.08.2024г. до 13.11.2024г. натрупаната неустойка е в размер на 414.75 евро /811.18лв/ - 105 дни х 3.95 евро. С направеното на 14.11.2024г. плащане в размер на 7267.04лв. /3715.58 евро/ е погасена неустойка в размер на 811.18лв. /414.75 евро/ и 6455.86лв. /3300.83 евро/ - главница. Оттук, останала незаплатена главница остава да е в размер на 1271.17лв. /649.94 евро/, до който размер подлежи на уважаване исковата претенция, респективно за отхвърляне за горницата до претендирания размер от 653.98 евро. За периода 14.11.2024г. /датата на частично погасяване на задълженията/ до 28.11.2024г. върху останалата незаплатена главница от 649.94 евро се дължи неустойка в размер на 9.10 евро /14 дни по 0.65 евро/. С оглед диспозитивното начало и липсата на обжалване от правоимащата страна обаче, настоящият състав не може да влоши положението на жалбоподателя.