Решение № 328 от 30.06.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Търговище, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20213530101608 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба искова молба на „Гаранционен фонд” гр.София, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, кантора 3, чрез адв.К.В., с предявени искове по чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2807.18лв., представляваща възстановено от ГФ на НББАЗ изплатено обезщетение по щета №********/28.02.2017г. на Национално бюро на автомобилистите на Швеция обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ********* , вследствие настъпило ПТП на 01.08.2016г. по вина на ответника К. Д. П., в качеството му на шофьор на л.а.„Ауди А3“ с ДК№ ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Изложени са твръдения, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 28.02.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № ********/28.02.2017г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 2 807.18 лв., чрез банков превод на 13.03.2017г. като парична равностойност на 1435,29 евро по курса за деня, от които 1172,29 евро обезщетение, 240.00 евро такса обработка по ф-ра № ************/15.02.2017г. и 23.00 евро банкови такси. На осн. чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички суми, 1 изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Холандия.

Към датата на образуване в ГФ на щета № ********/28.02.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Холандия чрез изплащане на обезщетение в размер на 1435,29 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а.

“Фолксваген Пасат“, с рег. № ******** е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Холандия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.

559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява.

Виновен е ответникът К. Д. П., който на 01.08.2016г. в Холандия при управление на л.а. „Ауди АЗ“ с ДКН ******** удря в задната част движещият се пред него л.а. “Фолксваген Пасат“4, с рег. № ****** и така причинява процесното ПТП.

В нарушение на чл. 461 във вр. с чл, 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия лл. „Ауди АЗ“ с ДКН ********, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

С регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Предвид това молят съда, на чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да постанови решение с което да осъди К. Д. П. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 2 807,18 ли. (две хиляди осемстотин и седем лева я 18 ст.), обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Швеция, за щетите по увредения л.а. “Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* , настъпило на 01.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените но делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначеният му особен представител, с който иска се оспорва като неоснователен. Твърди, че има разминаване в името на ответника, както и неточности в обстоятлественат ачастна исковата молба и петитума досежно това в коя държава е настъпило ПТП-то. Твърди се, че ответника не е получавал регресна покана от Гаранционен фонд.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: От представения по делото в превод от нидерлански език Двустранен констативен протокол за 2

ПТП, се установява, че на 01.08.2016г. в Амстердам Холандия, водачът на на л.а. „Ауди АЗ“ с ДКН ******** удря в задната част движещият се пред него л.а. “Фолксваген Пасат“4, с рег. № ****** и така причинява процесното ПТП.

Виновен за ПТП-то е ответникът К. Д. П.. По делото е установено, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл, 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия лл. „Ауди АЗ“ с ДКН ********, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Това се установява и от приложената по делото справка на л. 9 от делото, от която е видно, че застрахователният договор е бил прекратен на 12.07.2016 г.

С регресна покана от 16.08.2021г.поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си. Поканата е получена от Н.С.А. на 23.08.2021г. живуща на постоянния адрес на ответника, съгласно справка от МВР – лист 49 от делото.

От приложените към исковата молба писмени документи – л. 6-49, се установява, че Националното бюро на Нидерландия в качеството му на компенсационен орган е изплатило обезщетение на М.Б. собственик на „Бужида Такси“ от гр. Амстердам за претъпрените при процесното ПТП вреди в размер на 1172.29 евро. От своя страна Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е възстановило на Нидерландското бюро тази сума, както и направените други разходи по установяване на щетата – 240 евро такса обработка по фактура № ************/15.02.2017г. и 23 евро банкови такси. На 13.03.2017 г. ГФ е възстановил на НББАЗ сумата от 2807.18 лв. (л. 16 от делото), като в тази сума са включени освен стойността на щетата и направените разходи за експертна оценка, такса обработка, банкови разходи.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ (отм.), Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“.

Съгласно законодателното решение в чл. 559, ал.2 от КЗ Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държавачленка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, регламентирани от чл.

559 и чл.561 от КЗ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, 3 без да се прави преценка по същество.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка на ЕС, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.

В случая между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на Нидерландия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация.

Тук следва да се посочи, че непочностите в обстоятелствената част на исковата молба и пепитума, относно това в коя държава е станало ПТП-то ( Нидерландия или Швеция), на които се позовава осъбеният представител на ответника, не са основание за отхвърляне н апретенцията, доколкото от писмените доказателства безспорно се установява, че това е станало в гр.Амстердам, Нидерландия.

Възражението, че ответникът и извършителят са различни лица, тъй като фамилното име в превода на Двустранния протокол е „Пучев“, а в доклада за щета „П.“, също е неоснователно, доколкото става въпрос за неправилен превод на нидерладския двустранен протокол, в който името на виновния водач е записано като „ Pychev“, вместо PEYCHEV. Грешната транскрипция на името се установява от иизсканата стравка от МВР – Отдел „Български документи за самоличност“, в която има съвпадение с другите 4 лични данни на ответника

Че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Холандия (Нидерландия) обезщетение за причинени имуществени вреди, се установява от приложените на л.14 документи. Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми.

Досежно спорния въпрос дали вредите са причинени от действия на ответника следва да се цени приложеното заверено копие от двустранен констативен протокол, в който като причинител на ПТП е посочен именно ответника. В протокола той е надлежно индивидуализиран като е посочен и номер на свидетелство на правоуправление. По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ формално носи подписа на ответника и удостоверява неизгодни за него факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени. За да бъде оборена доказателствената му сила е следвало да бъде доказано по несъмнен начин, че положеният в него подпис не е изпълнен от ответника, каквото обратно доказване не бе осъществено по делото.