Решение № 3701 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110113010 по описа за 2025 година

Ищцата Г. А. П. е предявила срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че тя не дължи на ответника сумите, както следва:

786.11евро, дължима главница по сключен Договор за издаване на кредитна карта от 08.03.2007г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 07.01.2011г. до окончателното изплащане на вземането;

102.60 евро, представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2007г. до 08.12.2010г.;

79.13евро, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№163/2011г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело №20117130400060 по описа за 2011г. на ЧСИ Л. Т., вписан в КЧСИ под рег.№713, поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е образувано ч.гр.д.

№163/2011г. по описа на Районен съд – Варна, кредитор по което е била „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД и по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 11.01.2011г., предмет на който изпълнителен титул са 1 процесните суми. В тази връзка било образувано изп. дело № 60 по описа за 2011г. на ЧСИ Люба Тодорова, вписан в КЧСИ под рег.№713, с район на действие ОС-Варна.

По посоченото изпълнително дело, ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД подало молба с която уведомило, че вземането на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД му е прехвърлено по силата на договор за цесия. Сочи, че последното поискано изпълнително действие по делото е от 07.10.2016г. От посочената дата до момента не били извършвани други действия, които да са прекъснали давността и с оглед бездействието на взискателя, счита, че за процесните вземания е изтекла петгодишната погасителна давност.

Моли се за уважаване на така предявената претенция, предвид погасяване на вземането по давност.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е въведено възражение за недопустимост на исковата молба, поради липса на висящо изпълнително производство.

Страната оспорва основателността на така заявената претенция. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковата претенция. Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.

Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правната си квалификация в разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не спорят, че ищцата е кредитополучател по силата на договор за издаване на кредитна карта сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД на 8.03.2007г., като по него дължи сумата от 1 537.50лв. главница и 200.66лв. лихва за времето от 8.03.2007г. до 8.12.2010г. и тези суми са присъдени в полза на банката кредитор по ч.гр.д.№163/2011г. на ВРС заедно с 154.76лв. разноски по заповедното дело.

При това положение следва изводът, че заповедното производство по ч.гр.д.№163/2011г. на ВРС по което е издаден изпълнителният лист е приключило с влязла в сила заповед за изпълнение. Настъпилият стабилитет на заповедта за изпълнение преклудира възможността за навеждане на повечето възражения, направени от ищеца, като единственото възражение което е относимо и следва да подлежи на обсъждане в настоящото производство е направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането и то за периода след издаване на изпълнителния лист срещу ищеца.

Производството по реда на чл.439 от ГПК е предвидено само за случаи при които има нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене 2 в производството по което е издадено изпълнителното основание.

По настоящото дело е приложено изп.д.№20117130400060 на ЧСИ №713 образувано по искане на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за събиране на присъдените суми. Видно от молбата на взискателя, по която е образувано изп.д. същата е подадена пред ЧСИ на 22.03.2011г. за събиране на сумите описани по-горе. По делото са изискани справки от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ получена на 3.10.2011г., от КАТ получена на 4.10.2011г. и НАП получена на 19.10.2011г.

Взискателят по изп.д. на 25.01.2012г. е подал молба до ЧСИ за насрочване на опис и оценка на движими вещи в дома на длъжницата Г.П. поради което следва да се приеме, че давността е прекъсната, доколкото с молбата е поискано предприемането на изпълнителен способ, насочен към принудително изпълнение върху конкретно имущество на длъжницата.

ЧСИ е отправил покана за доброволно изпълнение до Г. П. на 19.02.2013г., като поканата е получена от Ал.Митев на 6.03.2013г.

На 14.03.2016г. ЧСИ е заличил като взискател първоначалният такъв и е конституирал на негово място настоящият ответник „ЕОС матрикс“ ЕООД поради извършено цедиране на вземането в негова полза, като за това са представени съответните доказателства.

Видно от представената в копие преписка от делото, последното установено действие на ЧСИ по него е извършено през 2016г., когато на 24.10.2016г. е получен отговор на негово искане от НАП – ТД Варна за липса на имущество и доходи на длъжницата, но следва да се има предвид, че то не прекъсва давността.

Съставът намира, че с издаването на заповедта за изпълнение се е признало задължение, попадащо в хипотезата на чл.117, ал.2 от ЗЗД погасителната давност за което е пет години от влизане в сила на съдебния акт.

По делото липсват данни за точната дата на която заповедта за изпълнение е влязла в сила, но предвид отбелязването върху изпълнителния лист, че същият е изготвен на 11.01.2011г., може да се приеме, че най-късната възможна дата на влизане в сила на заповедта по чл.417 от ГПК е тази.

От друга страна настоящият иск е предявен пред съда на 17.12.2025г., като при това положение по отношение на съдебно признатите задължения са изтекли съответните погасителни давностни срокове, и по-конкретно давността по чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата и приложимата давност по чл.111 от ЗЗД за лихвите.

Фактът, че изпълнителното производство не е прекратено обосновава наличието на правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като е в интерес на длъжника да си гарантира, че вземането по изп.лист няма да бъде принудително събрано.

По изложените съображения съставът приема предявените искове за доказани и поради това следва претенцията да бъде уважена, като се приеме, че вземанията на ответника към ищцата по коментираното основание са погасени по давност.

Ищцата е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на общо 387.49евро което предвид извода за основателност на претенцията следва да бъде уважено, като се осъди ответното дружество да й заплати посочената сума.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Г. А. П.

ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите от

786.11евро, дължима главница по сключен Договор за издаване на кредитна карта от 08.03.2007г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 07.01.2011г. до окончателното изплащане на вземането;

102.60 евро, представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2007г. до 08.12.2010г.;

79.13евро, представляваща сторени в заповедно производство разноски, като всички посочени суми са присъдени по ч.гр.д.№163/2011г. на ВРС по повод дълг произтичащ от договор за издаване на кредитна карта от 8.03.2007г., на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост 4, Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. П. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 387.49евро, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110113010 по описа за 2025 година

Ищцата Г. А. П. е предявила срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че тя не дължи на ответника сумите, както следва:

786.11евро, дължима главница по сключен Договор за издаване на кредитна карта от 08.03.2007г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 07.01.2011г. до окончателното изплащане на вземането;

102.60 евро, представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2007г. до 08.12.2010г.;

79.13евро, представляваща сторените в заповедното производство разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№163/2011г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело №20117130400060 по описа за 2011г. на ЧСИ Л. Т., вписан в КЧСИ под рег.№713, поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е образувано ч.гр.д.

№163/2011г. по описа на Районен съд – Варна, кредитор по което е била „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД и по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 11.01.2011г., предмет на който изпълнителен титул са 1 процесните суми. В тази връзка било образувано изп. дело № 60 по описа за 2011г. на ЧСИ Люба Тодорова, вписан в КЧСИ под рег.№713, с район на действие ОС-Варна.

По посоченото изпълнително дело, ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД подало молба с която уведомило, че вземането на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД му е прехвърлено по силата на договор за цесия. Сочи, че последното поискано изпълнително действие по делото е от 07.10.2016г. От посочената дата до момента не били извършвани други действия, които да са прекъснали давността и с оглед бездействието на взискателя, счита, че за процесните вземания е изтекла петгодишната погасителна давност.

Моли се за уважаване на така предявената претенция, предвид погасяване на вземането по давност.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е въведено възражение за недопустимост на исковата молба, поради липса на висящо изпълнително производство.

Страната оспорва основателността на така заявената претенция. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковата претенция. Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.