Решение № 173 от 01.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Силвия Йовчева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500987 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от А. Г. Г. въззивна жалба против Решение № 125/30.07.2024г. по гр.д. № 4242023г. на Районен съд – Свищов по извършване на делба, допусната с решение по делото.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, както следва :

Съдът неправилно е извършил разпределение на делбените имоти, като е възприел вариант първи от заключението на вещото лице. Това е довело до неравнопоставеност на същите като вид имоти. Следвало е съдът да съобрази друг вариант за разпределение. Необоснован е изводът на съда, че тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно в случая. Следвало е да се предложат още варианти за разпределяне собствеността върху допуснатите до делба имоти. При условията на евентуалност съдът е трябвало според жалбоподателката да изнесе имотите на публична продан. Съдът не е съставил проект за разделителен протокол по делото. Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да извърши делбата между страните по способ, различен от избрания от първата инстанция.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба съделителите И. Г., Г. Г. и Н. М. са заели становище за нейната неоснователност. Сочат, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и противоречащи на тълкувателната практика на ВКС и на утвърдената 1 съдебна практика. Сочат, че не е задължително всеки от съделителите да получи от всички видове имоти, допуснати до делба. Считат заключението на вещото лице за обосновано и развиват подробни доводи. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

Производството е по Глава двадесет и девета от ГПК, във фазата на извършване на делбата и се обжалва решението по извършването й.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно това какъв следва да бъде способът за извършване на делбата и по какъв начин следва да се разпределят имотите между съделителите.

2

По оплакванията в жалбата :

Оплакванията, които касаят избора на способ за извършването на делбата, са неоснователни. До делба са допуснати общо осем недвижими имота- една жилищна сграда, два гаража и пет земеделски имота- ниви. Пазарната оценка на всички имоти е определена от изслушаните пред първоинстанционния съд заключения на съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, които настоящият състав възприема изцяло като компетентни и обосновани. Пред въззивния съд страните не спорят по пазарната стойност на имотите. Квотите на съделителите не са равни, като квотата на жалбоподателката е най-голяма и то значително надвишаваща квотите на другите съделители. Допуснатите до делба имоти са разнородни, като с оглед вида им и предвид пазарната им стойност и предвид значителната разлика между квотата на жалбоподателката и квотите на другите трима съделители е невъзможно обособяването на дялове за теглене на жребий така, щото да бъде отговорено на принципа на равнопоставеност на страните в делбеното производство. В конкретния случай тегленето на жребий би довело до ситуация, в която някой от съделителите може да получи несъразмерно малък или несъразмерно голям дял от имотите спрямо неговата квота. При това положение е очевидно, че този способ за извършване на делбата в настоящото делбено производство е неприложим, защото до делба са допуснати различни по вид имоти и квотите на страните са различни. В този смисъл е и разрешението на т.5 ,б. „б “ на ППВС № 7 от 28.11.1973 г., което не е загубило сила и при настоящата уредба на производството по съдебна делба По отношение на това какъв способ следва да се избере за извършване на делбата, съдът намира, че единственият възможен в случая способ е разпределянето на имотите между съделителите по реда на чл. 353 от ГПК.

Изнасянето на имотите на публична продан, противно на настояването на жалбоподателката, в случая би противоречало на разпоредбата на чл. 348 от ГПК, доколкото допуснатите до делба имоти са разнородни, а освен това са и достатъчно на брой, за да може всеки съделител да получи дял в натура, каквато е и една от основните цели на делбата. В този смисъл е и разрешението на Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК на ВКС.

По отношение на оплакването, че съдът е нарушил закона като в случая не е съставил разделителен протокол, това оплакване, предвид избрания способ за извършване на делбата, е неоснователно. В този смисъл е разрешението на т.5, б. „а“ от цитираното вече ППВС № 7 от 28.11.1973 г.

По отношение на оплакването за неправилно извършено разпределение на допуснатите до делба имоти, съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил вариант първи на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, като този вариант отговаря в най- пълна степен на правата на съделителите. По отношение на това, че е следвало жалбоподателката да получи имот от всеки вид на разнородните допуснати до делба такива, съдът намира това оплакване за неоснователно. Законът не поставя изискване в горния смисъл, а и съдебната практика възприема 3 безпротиворечиво, че понятието „различни по вид “ за имоти е относително ( в този смисъл цитираното по- горе ТР).

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Решението на първоинстанционния съд не страда от посочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответницата по жалба И. П. Г. сторените от нея разноски за водене на делото пред въззивната инстанция – възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК . От приложения към делото договор за правна защита и съдействие е видно, че Г. е заплатила изцяло възнаграждението на упълномощения от тримата ответници по жалба адвокат.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125/30.07.2024г. по гр.д. № 4242023г. на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на И. П. Г. с ЕГН ********** сумата от 750 лв. ( седемстотин и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4