Решение № 10 от 10.01.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Разлог, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100690 по описа за 2023 година

Производство e образувано по ИМ, депозирана от „Ю.Б.”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.”, у.

„О.п.”№260, с ИД - Д.Б.Ш. и М.В., ч/з адв. Х.И. от САК, съд. адрес: г.С., р.„О.“, у.

„С.С.К.М.“№84, е.4, с/у К.Е.Б., с адрес: г.Р., у.„С.“, ЕГН*.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4`803.27 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта “V.P.” от 30.08.2018 г., сумата от 1`042.11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 14.09.2020 г., сумата от 493.37 лв. – мораторна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 269.14 лв. – такси, сумата от 60.00 лв. – нот. такси, сумата от 190.65 лв. – застраховки за периода от 25.04.2019 г. до 08.11.2020 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.

В СЗ процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника К.Е.Б., ч/з назначения особен представител адв. Л.К., депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете. Прави възражение за нищожност на договор за издаване на кредитна карта “V.P.” от 30.08.2018 г. на основание чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

В СЗ ответникът, ч/з процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на иска и развива доводи в тази насока.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1172/2020 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №504629 от 19.11.2020 г. и допълнителна заповед №500197 от 13.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 4`803.27 лв., за просрочена главница по Договор за кредитна карта “V.P.” от 30.08.2018 г., сумата от 1`042.11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 14.09.2020 г., 493.37 лв. – мораторна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 269.14 лв.

1

– такса за периода от 12.04.2019 г. до 08.11.2020 г., сумата от 60.00 лв.– нот. такси за периода от 20.10.2020 г. до 08.11.2020 г., сумата от 190.65 лв. – застраховки за периода от 25.04.2019 г. до 08.11.2020 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 137.17 лв., за направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и 546.06 лв. - адв. възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – ч/з залепване на уведомление.

С разпореждане №500395 от 30.05.2023 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на заповедното производство, като с предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса.

На 14.07.2023 г. заявителят по ч. гр. д. №1172/2020 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че К.Е.Б. е сключил с „Ю.Б."АД Договор за издаване на кредитна карта №* от 30.08.2018 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата 55`000.00 лева под формата на кредитен лимит по персонална кредитна карта „V.P.” и допълнителна кредитна карта „V.P.”. Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, в Общите условия на „Ю.Б."АД за издаване и използване на кредитни карти V., M. и A.E., Приложение №1 към Общи условия на "Ю.Б."АД за издаване и използване на кредитни карти V., M. и A.Е.. Последното представлява актуалната тарифа на банката за дължимите такси и лихви по този вид кредитни карти.

На 30.08.2018 г. К.Е.Б. подписал пакет ”F” за присъединяване като застраховано лице към застрахователна програма "Защита на плащанията", застрахователен пакет "Покритие на задълженията Плюс".

От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти става ясно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в качеството на кредит, да извършва парични преводи ч/з различни платежни инструменти и др. подобни (чл.5.1). Лихвените проценти при покупки, парични преводи и теглене на пари в брой е 17,90%. Съгласно чл.7 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката при сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването на картата.

Разполагаемият кредитен лимит се посочва в месечните извлечения и е равен на определения с договора кредитен лимит, намален с: 1) общата дължима сума (включваща сбора от всички начислени и непогасени задължения, формирани от сбора на всички транзакции без разсрочените транзакции и покупките на равни вноски, като в последния случай се включва само съответната месечна вноска, плюс стойността на всички лихви, такси и други разходи) и 2) сумата на всички непадежирали равни месечни вноски. Съгласно чл.8 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна карта всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде заплатена. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в месечното извлечение (чл.9). Според чл.10.1 от ОУ, за предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с ползване на картата, картодържателят дължи възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение №1 към ОУ. Тези възнаграждения се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит през съответния отчетен период. Прието е, че лихва се дължи в/у всички начислени задължения по кредитния лимит, като такава се дължи и в/у определени такси от Приложение №1 (чл.10.2). Дължимата лихва в/у задълженията по чл.10.2, се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно. В чл.20.1 от ОУ е предвидено, че при непогасяване на което и да е задължение в срока по чл.9.1, банката може 2 да пристъпи към събиране на вземанията си ч/з погасяване със средства от всички сметки на картодържателя, а в чл.20 2 е указано, че при непогасяване на 2 последователни минимални месечни вноски – може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Ищецът изпратил покана до кредитополучателя, с която го уведомил, че обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо и предоставил срок за погасяването му. На 14.09.2020 г. поканата е връчена на ответника от ЧСИ с рег. № 81. Във вр. с връчване на поканата са направени разходи от 60.00 лева.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1172/ 2020 г. по описа на РС-Рг.

Разгледан по същество се явява неоснователен и съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК, следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи твърденията си в ИМ, че м/у ответника и „Ю.Б."АД е бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта, както и размерите на претендираните суми за главница и за мораторни лихви съгласно клаузите на същия, както и тяхната изискуемост.

М/у страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна карта №* от 30.08.2018 г., като ч/з използването й, картодържателят усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден, като правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него и се пораждат взаимни права и задължения.

По делото обаче по никакъв начин не се доказа обвързаност м/у приложеното извлечение на картата №* и сключеният Договор за издаване на кредитна карта №* от 30.08.2018 г.. В Договора, Общите условия и Приложение №1 не се посочва конкретна банкова сметка, обвързана с издадената кредитна карта, нито от извлечението би могло да се установи, че посоченият номер е именно на кредитна карта, издадена във вр. точно с процесния договор.

Кредитна карта с определен кредитен лимит се издава към сметката за обслужване на кредита с цел съществено да се улесни ползването на кредита.

На следващо място от приетите доказателства по делото съдът не може да приеме за установен и размера на предоставения кредитен лимит, по следните съображения: Съгласно т.3 от Договор за издаване на кредитна карта за кредитен лимит е посочена сумата от 5`000.00 лв., в Общите условия - т.10.6., б"ж" общият размер на кредитния лимит е 3`000.00 лв., а в Приложение №1 е посочен максимален кредитен лимит 3`000.00 лв. Тъй като по делото не е представено на подаденото от ответника заявление за издаване на кредитна карта, което съгласно т.1.1. от Общите условия е неразделна част от Договора, не може да се установи действителната му воля какъв размер на кредитен лимит е поискал да бъде определен по кредитната карта. Съдът следва да отбележи, че липсата на съгласие относно размера на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която кредитора се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата.

Съдът следва да се съобрази и с посоченото в Приложение №1 допускане при изчисляване на ГПР, че максималният кредитен лимит от 3`000.00 лв. ще бъде усвоен изцяло ч/з теглене на пари в брой на банкомат на „Ю.Б."АД. Не се представиха доказателства от ищеца, че 3 сумата от 5`000.00 лв. /а съгласно Общите условия и Приложение №1 – 3`000.00 лв. / или съответно, както се сочи в ИМ, като "ползван банков кредит", е реално усвоен от ответника.

Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не е върнал съответната сума. Следва да бъде отчетен и фактът, че съгласно Приложение №1 /допускане при изчисляване на ГПР/ страните са се съгласили усвоеният кредитен лимит от 3`000.00 лв. да се погасява на 12 равни месечни вноски, всяка от 296.73 лв., като размерът им не кореспондира с претендираната в ИМ главница – 4`803.27 лв., нито с посочената в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 6`798.54 лв.

На следващо място не се установи безспорно датата и основанието за изпадане в забава на ответника. В ИМ ищецът е посочил, че последното плащане от страна на ответника е на 04.01.2019 г. от 4`750.68 лв. В поканата за доброволно изпълнение се твърди, че на дата 29.05.2019 г. е преустановено плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като от тази дата длъжникът е изпаднал в забава. С оглед формираното просрочие ищецът е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем. Във вр. с посоченото от дата 30.05.2019 г. се претендират начислени договорна и мораторна лихва. Съгласно т.8.1.