Решение № 230 от 09.12.2020, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Свиленград , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Живка Д. Петрова

Секретар:Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20205620100500 по описа за 2020 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот поради договорно неизпълнение за престиране на грижи и издръжка.

Ищцата С. С. В. твърди, че на 07.11.1991г. е прехвърлила на сина си - ответника Н. В.

В., чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, том 3, дело № 821/1991г. по описа на Районен съд-Свиленград, собствения си недвижим имот, а именно: 3/4 ид. части от дворно място с площ от 525 кв.м., находящо се в гр.Свиленград, Хасковска област, съставляващо имот планоснимачен номер 836 в квартал 45 по плана на града, утвърден със Заповед № 1854/29.04.1977г., отреден за комплексно жилищно строителство и магазини, ведно с 3/4 ид. части от построената в него едноетажна жилищна сграда както и с 1/2 ид. част от малката паянтова жилищна сграда, при съседи: улица Никола Чолаков, Атанас Атанасов, Христо Хаджиниколов, Димитър Анастасов и Янаки Керезов, срещу задължението преобретателят да поеме цялостната издръжка и гледане на майка си, като й осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила досега, до края на живота й, и й гарантира храна, квартира, отопление, осветление, грижи и почистване при болест и старческа немощ, било лично, било чрез трето лице.

По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г.на Изп. директор на АГКК, имотът бил заснет като Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.Свиленград, п.к. 6500, ул.

”Д.Благоев” № 4, с площ: 539 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 860, квартал 45, парцел II, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в поземления имот сгради: Сграда с идентификатор ***, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с идентификатор ***, застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:

1 жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с идентификатор ***, застроена площ: 21 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж.

Към момента на извършване на сделката ответникът Н. В. В. бил в граждански брак с ответника Е. К. В.. Преобретателят по сделката бил собственик на останалата 1/4 ид.част от имота, придобита от него по наследство.

След сключване на договора ищцата останала да живее в старата жилищна сграда - Сграда с идентификатор ***, а ответниците - в Сграда с идентификатор ***.

Ищцата твърди, че от момента на сключването на договора през 1991 година задълженията по него не били изпълнявани нито от ответника Н. В. В., нито от съпругата му Е. К. В.. Последната не само че изобщо не издържала и гледала свекърва си, но имала изключително грубо и лошо отношение към нея през всичките изминали години. Често я обиждала, нагрубявала и заплашвала. Когато ищцата се оплачела на сина си за това, той само вдигал рамене и казвал: „Какво да я правя, такъв й е характера.”. Ищцата сама полагала грижи за себе си и сама се издържала със своите средства и със своите сили. Към 1991 година тя била здрава, имала пенсия, която й стигала да посрещне сама своите ежедневни нужди от храна и консумативи. Дори давала пари на сина си, които той използвал за свои нужди, включително за сватбата на сина си. Дворът бил разделен на две части, като едната половина се работила от ищцата, която сама се грижела за нея, копаела двора, сеела го със зарзават, сама беряла реколтата, сама правила зимнина, и така подсигурявала с труда си част от прехраната си. Синът й не й помагал за това, като той със семейството си работел другата половина от двора. През всичките изминали години, независимо от възрастта си, ищцата живеела със своята пенсия и със свои средства плащала всичко нужно за живота си, включително консумативите за ток и вода, които плащала лично или давала парите за тях на ръка на сина си, той да ги плати. През зимата се отоплявала с твърдо гориво и за него отново давала пари на сина си, за да й го купи. Ако сама не можела да си купи храна или лекарства, поради влошено здравословно състояние, тя пак давала пари на сина си и с тях той й ги купувал. Животът поскъпнал и парите от пенсията започнали да не стигат на ищцата. Затова се обръщала за помощ към дъщеря си Х.Х. която й пращала пари, за да изкара месеца. Нищо с парите на ответника не било закупено с цел задоволяване на необходимото за живота на ищцата. Същото се отнасяло и до ответницата, която освен липсата на грижи не показвала дори добро отношение към свекърва си. Ищцата сама се обслужвала, сама си купувала лекарствата и ходела по доктори, сама ходела до магазина за храна. Ако не била в състояние да го стори, молила сина си, който едва след като му дадяла пари, го извършвал, но безплатно нищо не правел. Никога ответникът не осигурявал на нея дължимото според уговореното, макар че имала нужда от почистване, грижи, осигуряване на медицински грижи, поддръжка на дома, средства за храна, дрехи, заплащане на сметки. Никога ответникът не й бил дал нищо - нито вещи, нито пари. Жена му изобщо не се интересувала от ищцата, като казвала, че няма задължения към свекърва си. Освен това, наричала я „простачка“, „дъртачка“, „лъжкиня“, „изрод”.

В последните десет-дванадесет години ответниците дори спирали да говорят с ищцата и това продължавало по 4-5 месеца годишно. Стигнало се дотам, че през последните десет години ищцата през цялата зима или повече от три месеца годишно пребивавала при дъщеря си в гр.Пловдив, а последната поемала цялостната й издръжка и грижите за нея.

През това време ответникът не се интересувал от майка си. Ответниците не поддържали нормални отношения и с дъщерята на ищцата - Х.Х. държали се с нея като натрапник, видимо показвали, че не я искат в Свиленград. Когато тя идвала, за да види майка си, а това правела всяка едно лято и по време на отпуските си и почивките си, те показвали, че е нежелана. Това отношение допълнително тормозело ищцата, причинявайки й душевно страдание. Ответникът често ходел с жена си в Габрово, откъдето била ответницата, и двамата отсъствали със седмици от Свиленград. Също така, ходили на почивки заедно, а 2 през това време ищцата оставала сама.

След навършване на седемдесетгодишна възраст от ищцата й се появили сериозни здравословни проблеми, които провокирали нарастване на потребността й от чужда помощ, грижи и средства. Ответниците обаче продължили да демонстрират липса на интерес към нейните ежедневни битови и здравни нужди, за чието удовлетворяване не полагали непосредствени грижи, въздържайки се и от престации за материалната й издръжка.

Единствено дъщерята на ищцата - Х.Х. при всяка една възможност ходела при майка си и по време на гостуванията си съумявала да й помага, като й купувала необходимото, разтребвала къщата й и основно я почиствала, а когато си тръгвала й оставяла пари за нуждите й. Общото състояние на ищцата се влошило с напредване на възрастта й, влошило се и здравословното й състояние.

През месец май 2016г. ищцата се почувствала зле, имала затруднения в говора, силно главоболие, гадене, залитала при опит за ходене, не можела да стане от леглото. Обадила се на зълва си Стоянка Христова Грънчарова, тъй като ответникът не й се обаждал и с нейна помощ отишла при личния й лекар. Била приета за лечение в „МБАЛ Свиленград” ЕООД и изписана на 17.05.2016г. с диагноза МСБ - исхемичен мозъчен инсулт. След първият инсулт ответникът се обадил на сестра си да дойде при майка си. Христинка Христова дошла в гр.Свиленград, оставила на ищцата пари, защото тя нямала. Тъй като ищцата в момента била в болницата, Христинка оставила парична сума от 200 лв. и на брат си, за плати престоя на майка им в болницата. Впоследствие ищцата сама платила за престоя си в болницата.

На 05.09.2017г. ищцата отново по спешност постъпила в „МБАЛ-Свиленград” ЕООД, по повод на внезапно прилошаване със замайване до степен да не може да се изправи от леглото и главоболие, обща отпадналост, станала объркана, говорът й се завалял. Изписана била на 09.09.2017г.с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт. Когато ищцата се лекувала в болницата, ответниците отишли на почивка при сина си в Кипър, макар че здравословното й състояние след втория мозъчен инсулт било тежко. Преди да заминат за Кипър ответникът провел разговор по телефона със сестра си, че заминава с жена си за Кипър, като й казал да се оправя с майка си както реши и ако стане най-лошото - почине, също да се оправя сама.

Тогава дъщеря й потърсила за пореден път помощта на леля си Стоянка и братовчедката си Димитринка, които за около месец се грижили за ищцата. Заминавайки, ответниците не оставили никакви пари и отново престоят в болницата и грижите за ищцата в периода за възстановяването й след втория инсулт се поели изцяло от дъщеря й.

На 05.10.2017г. ищцата отново била приета за лечение в „МБАЛ - Свиленград” ЕООД и била изписана на 09.10.2017г. По време и на този престой в болницата ищцата била сама в Свиленград, а ответниците отново отсъствали.

В края на 2019г. ищцата поискала да се прегледа, поради постоянни болки в ухото, и дъщеря й осигурила лекар в гр.Пловдив, тъй като в Свиленград ответниците не обръщали внимание на оплакванията й. На 21.11.2019 г., по време на пътуването й с автобус от Свиленград за Пловдив, тъй ответникът отказал да я заведе с колата си, ищцата се почувствала зле. Пристигайки в Пловдив, уведомила за това внука си, който я чакал на автогарата. Веднага оттам извикали Спешна помощ, а ищцата постъпила по спешност с трети инсулт за лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги” ЕАД - гр.Пловдив. Изписана била на 25.11.2019г., с окончателна диагноза:

Мозъчен инсулт. След излизането й от болницата ищцата останала при дъщеря си до края на месец февруари 2020г. Синът й съпругата му не дошли да я видят, нито да й донесат нещо в гр.Пловдив. Всичко по издръжката и гледането на ищцата по време на престоя й в Пловдив се поело от дъщеря й. Ответникът не попитал сестра си, трябва ли й нещо, включително пари за майка му, не и се обадил дори по телефона да попита как е майка му.

3

През месец март 2020г. ищцата паднала вкъщи и сериозно се натъртила, не можела да става, камо ли да се обслужва сама. По това време за около месец ответниците били в гр.Габрово, оставяйки я сама. За ищцата се грижила зълва й Стоянка Христова Грънчарова, оказвала й ежедневна помощ и грижи, включително осигурявайки й храна и почистване, с помощта на дъщеря си Димитринка с. Ответниците не разбрали за това заболяване.

След всеки един престой в болницата, връщайки се в къщи, ищцата имала нужда от постоянни грижи, тъй като имала проблеми с храненето, придвижването и обслужването.

Налагало й се да се спазва режим на живот, хранене, лечение. Не можела да се справя сама и се принуждавала да търси помощ от близки. Нуждаела се както от грижи, така и от издръжка. Получаваната от нея пенсия била недостатъчна за издръжката й. Храната й се осигурявала от социалния патронаж, който й я доставял до дома й, платена от нея. Имала нужда от помощ, но не получавала уговорените задължения по издръжката и гледането й от ответника и от ответницата. Ищцата се оплаквала на близките си и на дъщеря си за отношението на ответниците към нея. Когато дъщеря й Христинка Христова потърсила от брат си сметка защо, след като майка му е дала имота си, а тя самата направила отказ от наследството на баща си заради него, че става въпрос за живота на тяхната майка, той й заявил: „Вземи си я, тя е твоя майка и правете каквото искате, мен тя не ме интересува!”. По време на този разговор ищцата стояла до тях и плачела, защото пред нея синът й се държал недостойно.