Решение № 1140 от 27.05.2019, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1140

Гр. Пловдив,27 .05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р. като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2209 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Тополовград ул. „Васил Априлов“ № 8, представлявано от Ю.А.С. – управител, против РА № Р-16002617006472-091-001/18.04.2018 г., издаден от И.К.К.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Й.Д.П., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 341/18.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с който е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2014 г, 2015 г. и 2016 г., съответно с 2080,00 лв., 1540,00 лв. и 860,00 лв.

Според жалбоподателя ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като органите по приходите неправилно са преценили събраните доказателства и са формирали неправилни изводи. Иска неговата отмяна, както и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.

Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617006472-020-001/27.09.2017 г. с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед - 06.10.2017 г. Срокът за приключване на ревизията е продължен до 06.03.2018 г. със ЗВР № Р-16002617006472-020-002/04.01.2018 г. и № Р-16002617006472-020-003/06.02.2018 г. Всички заповеди са издадени от И.К.К.– Началник Сектор при ТД на НАП гр. Пловдив (л. 250 и сл.).

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002617006472-092-001/20.03.2018 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство РА.

Този резултат е обжалван от ЕТ, като с Решение № 341 от 18.06.2018 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., изменена със Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г. - всички, издадени от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л.16 и сл.).

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока­зателства (л. 7а, л. 9 и сл.) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ.

При така установеното, съдът намира, че про­цесният ревизионен акт е изда­ден от компетентен орган, в изискуемата се фор­ма и при спазени адми­нист­ра­тивнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

През ревизирания период основната дейност на дружеството е производство на мъжки, дамски и детски облекла на ишлеме в шивашки цех в гр.

Тополовград, ул. „България“ № 7, като за ревизирания период жалбоподателят е регистрирано за целите на ЗДДС лице, считано от 27.02.2004 г.

В хода на ревизията от „Ю.“ ЕООД са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости и главни книги, хронологични и аналитични регистри на всички открити счетоводни сметки, касаещи извършваната дейност на дружеството, договори и документи, свързани с неговата дейност, справки, декларации и др. под.

В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от ревизирания търговец са представени документи, обяснения и справки, от които органите по приходите установяват, че сметка 609-Други разходи е приключвана със сметка 6114-Общопроизводствени разходи и е без салдо.

Сметка 6114-Общопроизводствени разходи е приключена към 31.12.2014 г. със сметка 703 Приходи от продажба на услуги и е без салдо. Констатирано е също така, че „Ю.“ ЕООД е намалило счетоводния си финансов резултат за 2014 г. със сумата от 2080,00 лв., за 2015 г. със сумата от 1540,00 лв. и за 2016 г. със сумата от 860,00 лв.

Във връзка с осчетоводения разход на дружеството допълнително са изискани доказателства и обяснения.

Съгласно дадените от жалбоподателя обяснения в отговор на отправено му ИПДПОЗЛ от 04.01.2018 г., отчетените в сметка 609 разходи представляват разходи за командировки в страната на работници и служители на „Ю.“ ЕООД, както и на управителя на дружеството, същите са за сметка на „Ю.“ ЕООД, тъй като са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството. Сочи се също така, че част от разходите за командировки, отчетени в сметка 609 включват такива, извършени от управителя Ю.С., който няма сключен писмен договор за управление и контрол с дружеството, тъй като не получава възнаграждение за тази си дейност. При командироване на работниците, служителите и управителя на „Ю.“ ЕООД се твърди, че са спазени разпоредбите на Наредба за командировките в страната /НКС/, като за всяка отделна командировка са издавани Заповед за командировка, прилагани са документи за извършените разходи за пътуване, документи за нощувки, ако е имало такива. Размерът на полагащите се дневни пари е определен със Заповед № 2/04.01.2007 г. на Управителя на „Ю.“ ЕООД и се прилага и до момента за всички командировки на всички лица (л. 567).

По електронен път на 06.03.2018 г. са входирани обяснения и писмени доказателства във връзка с представените рамкови договори, сключени с „Делена ДД“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Братан“ ООД, както и във връзка с отразени плащания от „Благи“ ООД, „Тема Мода -2“ ЕООД, „Ванеса“ ЕООД, „Криейшънс“ ООД, „Амадеус“ ЕООД, ЕТ „Синета-Е.Я.“ – относно договаряне, механизъм на сключване на договори, изпълнение, транспорт и др. под., а именно командировъчни заповеди, пътни листове, фактури за закупено гориво, фактури за извършени доставки от „Ю.“ ЕООД, Уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата Л.П.Г.

– технолог и организатор производство, И.Д.З.– техник – механик шивашко производство и Н.К.Я.– моделиер, доказателства за извършени разходи, издадени от „Бова“ ЕООД и ЕТ „Жиро-Георги Георгиев“ (л. 95 и сл., л. 118 и сл., л. 260 и сл.).

Въз основа на така събраните доказателства е прието от органите по приходите, че твърденията на ревизираното лице, че разходите за командировки в страната на управителя са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството, не са доказани - няма писмени доказателства във връзка с какви дейности и срещи са извършени описаните разходи от управителя, няма данни за кои конкретни сделки са свързани пътуванията в страната, в представените заповеди за командировки е посочено единствено общо - преговори за работа, закупуване на части за машини, техническо обслужване на автомобил и др., не е представен отчет за извършената работа, копие на приемо-предавателен протокол за предадени от страна на възложителя мостри, както и за тяхното връщане, техническа документация, не става ясно по кои конкретни сделки са проведени преговори за работа. Направен е извод, че не е доказано и надлежно документирано, че отчетените разходи за командировки на управителя са използвани за основната дейност от ревизираното лице (ушИ.е на облекла на ишлеме). Прието е, че същите не са свързани с облагаеми доставки и че са ползвани за лични нужди от управителя на „Ю.“ ЕООД.

На следващо място е прието, че доколкото Ю.А.С. е едноличен собственик на дружеството, вписана е като управител и представляващ в учредителния акт на „Ю.“ ЕООД, осигурява се като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, но няма никакви трудови или извънтрудови взаимоотношения с дружеството – липсва договор за възлагане на управлението, няма и друг договор за полагане на личен труд в дружеството, или за изпълнение на конкретна задача и/или действия или други договорни отношения, няма как да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

По силата на така изложеното, органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 и чл. 33 от ЗКПО, съответно със сумите в размер на 2080,00 лв., 1540,00 лв. и 860,00 лв., в резултат на което е коригирана и декларираната данъчна загуба за посочените години.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип относно увеличения счетоводен финансов резултат, съответно коригирането на декларираната данъчна загуба в посочените по-горе размери, като е посо­чил подробно и нормативната уредба, уреж­даща този вид отношения.

В хода съдебното производство, във връзка с разпределението на доказателствената тежест и дадените в тази връзка указания, по делото са приети, представени от ответника с молба от 21.09.2018 г. писмени доказателства част от административната преписка (л. 561 и сл.), както и с молба от 15.01.2019 г. от жалбоподателя доказателства (л.651 и сл.).

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, съдът намира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства в случая, са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл.112 и сл. от ДОПК.

Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона форма. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. Така извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по същество.