Решение № 15 от 16.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело 20245001000517 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби от Г.Ф., гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*.

Едната е въззивна и е насочена против постановеното по т. дело № 63/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 207 от 13.06.2024 г. в частта, с която Г.Ф., гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.* е осъден да заплати на Д. Т. Н., ЕГН **********, с. Т., ул. Ц. К. №**, О. П.Б. сумата от 150 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й А.Б.Р. в следствие на настъпило ПТП на 05.03. 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.01. 2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност не решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска. В тази връзка е поискана и отмяна на решението в частта осъждаща Г.ф. да заплати разноски във връзка с уважената искова 1 претенция.

Втората жалба е частна и с нея се обжалва постановеното по т. дело № 63/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд определение № 730 от 26.08.2024 г., с което постановеното по т. дело №63/2023г. по описа на Старозагорския окръжен съд Решение № 207 от 13.06.2024 г. е изменено в частта за разноските, като Г.Ф., гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет.*, е осъден да заплати на адвокат П. К., гр. К. ул. „С.” *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищцата Д. Т. Н. в размер на 12 700 лв.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, иска се отмяната му и постановяване на друго оставящо молбата за изменение без уважение.

Въззиваемата страна намира жалбите за неоснователни.

Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 22.02.2023 г. в СзОС е постъпила изходяща от Д. Т. Н., ЕГН ********** действаща лично и като майка и законен представител на Н. Д. Т., ЕГН ********** искова молба против Г.Ф., гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 05.03. 2021 г. около 18, 00 ч. в района на гр. К. е настъпило ПТП при управление на лек автомобил „М.**К. от водачът Б.А.Р., който нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на А.Б.Р., който бил на 5 години.

Споменава се за образувано в тази връзка ДП № 70/ 2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура, гр. С.З. и пр.пр. № 961/2021 г по описа на Окръжна прокуратура, гр. С.З.. То било прекратено с прокурорско постановление от 22.11.2021 на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.

Твърди се, че Д. Т. Н. е майка на починалия А.Б.Р., а Н. Д. Т. негова сестра.

Починалото дете бил младо, здраво и жизнерадостно момче в началото на своя житейски път. Смъртта му довела до неизмерима скръб у майката.

Между нея и синът й имало изградена силна привързаност, обич и уважение.

Внезапната му загуба е лишила от възможността да наблюдава и се радва на 2 израстването му, да се наслади на взаимните ласки и ежедневното щастие да му се радва. Моралните й страдания, скръбта от невъзвратимата и нелепа загуба на нейния син в толкова ранна възраст се отразили изключително тежко на емоционалното й състояние, променили е завинаги и и щели да е съпътстват през целия й живот.

Изложени са и твърдения, че близост, обич и привързаност съществували между починалото дете и сестра му. По тази причина тя също страдала и променила завинаги живота си.

На база изложеното е направен извод, че причинените им болки, страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани от виновния за това причинител на ПТП-то. В тази връзка е споменато, че към момента на произшествието за управлявания от него автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и е направен извод, че те имат право да претендират дължимото им се обезщетение направо от Г.ф..

Те предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред него на 29.10.2021 г. Той завел щети №*, ** но не изплатил обезщетение.

По тази причина е направен извод, че не е налице пречка отговорността му да се ангажира по съдебен път и е поискано осъждането му да заплати на ищците обезщетения, както следва:

- На Д. Т. Н. сумата от 30 000 лв., като част от дължимите й се 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейния син А.Р.,

- На Н. Д. Т. сумата от 5 000 лв. като част от дължимите й се 25 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейния брат А.Р..

Посочено е и че горните суми следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от 09.11.2021 г., когато изтичал срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ.

В отговора на исковата молба от страна на Г.ф. първо са изложени доводи за недопустимост на исковете. Същите се аргументирани с това, че с 3

ИМ не били представени доказателства установяващи настъпването на имуществена и неимуществена вреда в хипотезите посочени в чл. 557 от КЗ, които да пораждат задължение у Ф. да заплати обезщетение.

На второ место се твърди и за липсата на доказателства даващи основание да се направи извод за противоправно поведение на сочения в ИМ водач, който да е причинил смъртта на сина и брата на ищците, респ. такива за механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на твърдяното ПТП и причинната връзка с получените от загиналия травматични увреждания. В подкрепа на това се сочи, че описаният в ИМ механизъм се базирал на вероятности и от него не следвал извод за наличие на хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ. В подкрепа на това е посочено, че от съдържанието на ИМ и представените с нея доказателства следвал извод за неяснота относно момента на ПТП-то - 05.03. 2021 г., 01.08. 2021 г или друга дата, а и относно местото на същото - гр. К. или язовир К..

Третият довод за недопустимост е свързан с твърдението за наличие на хипотезата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ с оглед на това, че соченият в ИМ като виновен за ПТП-то водач е живеел на семейни начала с Д. Т. Н. и тя е знаела, че за лекия автомобил участвал в ПТП-то липсва задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“.

По същество на спора относно искът на майката е посочено, че посочения в него общ размер на дължимото обезщетение от 200 000 лв. не бил съобразен чл. 52 от ЗЗД, т.е. е завишен.

По отношение претенцията на сестрата са изложени доводи за липса на доказателства , че тя и загиналото й братче са били силно привързани един към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най- близките на загиналия.

Посочено е и че претендираното обезщетение от 5 000 лв. като част от дължимо се такова от 25 000 лв. също е завишено и не е съобразено с икономически условия и стандарт на живот. Наред с това е направено позоваване на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 във връзка с § 96 от ДР от КЗ.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналото детенце А. Б. Р. в размер на 80 %.

4

Наличието на такова се свързва с това, че майката Д. Т. Н. съзнателно е поставила в риск живота и здравето на сина си, като го е качила в автомобил, управляван от неправоспособен и пиян водач с когото са живели на семейни начала. Споменава се и че тя не се е погрижила да обезопаси тялото му по надлежния начин, а именно като го постави в детско столче или съответната система за обезопасяване в зависимост от възрастта и височината на детенцето, което да намали до минимум вероятността от свободно движение на тялото в купето на автомобила при евентуален инцидент, какъвто с поголяма вероятност би могъл да настъпи при управление от пиян водач.

С отговора е оспорена и претенцията за присъждане на закона лихва от 09.11. 2021 г. По този повод е посочено, че искането на Н. Т. пред Ф. е отправено на 01.11.2021 г., а това на Д. Т. Н. на 17.11. 2022 г. Споменато е и че ГФ не е деликвент и застраховател, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура. По тази причина на основание чл.558, ал.7 от КЗ задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Това в случая било невъзможно поради липса към заявленията на необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение.

По тази причина се излага становище, че ако се присъдят обезщетения то лихвата следва да се начисли от датата на завеждане на исковата молба в съда - 22.02. 2023 г.

В ДИМ от страна на ищците е взето подробно отношение за неоснователност на направените в отговора възражения за недопустимост и неоснователност на исковете.

В отговора на ДИМ пък е посочено, че се поддържат направените от ответника защитни възражения.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване. Преди това по искане на ищците е било допуснато и увеличение на исковете като този на майката е увеличен на 150 000 лв. явяващи се част от дължимите й се 200 000 лв., а на сестрата на 10 000 лв.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на Г.ф. за 5 репариране на причинените на ищцата Д. Н. загубата на синът й са налице. неимуществени вреди от

По отношение на размера на обезщетението е посочено, че той зависи от характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване сътоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н. Подчертано е, че в случая смъртта на детето се е отразила изключително зле върху психиката на ищцата, а болките и страданията от същата ще продължат да е съпътстват през целия й живот.

Прието е, че той е изгубил смисъл и значение. По тази причина размерът на дължимото обезщетение е определен на 150 000 лв., а възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.

Изразено е и становище, че върху горната сума следва да се присъди и законна лихва. Началният момент, от който същата следва да се начислява на основание чл. 558, ал. 1 от КЗ е определен съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ от 29.01.2022 г., т.е. три месеца от предявяването на претенцията пред Ф..

На тази база е постановено осъждането на същия да заплати на Д. Н. сумата от 150 000 лв. ведно със законната лихва от 29.01.2022 г.

Искът на сестрата е бил отхвърлен.

С решението на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат П. К. в качеството й на представляващ ищцата Д. е присъдено адв. възнаграждение по съразмерност. Размерът му с ДДС е 5436 лв. и е определен с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения

В срока по чл. 248 от ГПК адв. К. е подала искане за изменение на решението в частта за разноските. В него е посочила, че възнаграждението неправилно е определено по старата редакция на Наредбата, а не по тази действаща към момента на приключване на устните състезания. С оглед тази нова редакция то следвало да бъде 12 780 лв. с ДДС.

ГФ е подал отговор, в която е заявил, че размерът на възнаграждението е обусловен от момента на сключване на договора за правна помощ.

Съдът е постановил определение, с което е изменил решението си и е присъдил възнаграждение от 12 700 лв. В мотивите е посочил, че при определяне на същото не е обвързан от Наредбата с оглед решение на СЕС от 6