Определение № 211 от 05.06.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 289/2023
- Вид
- Определение № 211
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 05.06.2023
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Галина Христова Нейчева, Мая Петрова Величкова
Цитирани разпоредби
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл.201 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211 гр. Сливен, 05.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Д. Данчев
Членове:
Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20232200600289 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 249, ал. 3 НПК и се движи по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура Сливен срещу протоколно определение от 20.04.2023 г. по НОХД № 437 / 2023г. по описа на Районен съд Сливен.
С атакуваното определение, произнасяйки се в разпоредително заседание, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – Сливен за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, касаещи съдържанието на внесения обвинителен акт.
В частния протест се твърди, че районният съд приел, че допуснатото съществено нарушение се изразявало в това, че не били конкретизирани отделните деяния от продължаваното престъпление по време, място и начин на извършване и това довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, да научи за какво престъпление бил привлечен към наказателна отговорност. Прокурорът счита този извод за неоснователен.
Твърди, че обвинителният акт бил съобразен с изискванията на чл.246 от НПК, като били посочени правноотносимите факти и обстоятелства, обосноваващи обвинението; очертана била рамката на предмета на доказване в съдебното производство относно време, място и начин на извършване. При структурирането на обвинителната теза била възприета като времева характеристика на продължаваното престъпление периода от 01.06.2021г. до 20.11.2022 г., като в рамките на този период не били конкретизирани точни дати, на които са били извършени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, тъй като в посочения времеви период, според заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, почти ежедневно, обвиняемият осъществявал изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 ал.1 от НК, маркирайки по няколко поръчки (стигайки до 12 на ден) с намаление от 50% от действителната стойност, доставяйки ги след това на клиентите, които му заплащали действителната стойност, т.е. 100% на стойността на артикулите. Т.е. обвиняемият, в 1 условията на продължавано престъпление извършил приблизително 450 500 отделни деяния. Счита, че деянията на обв. К. били в достатъчна степен индивидуализирани по място и начин на извършване, подробно бил описан механизмът на осъществяване на престъплението и участието на обвиняемия в него, а последващите деяния както било посочено в самия обвинителен акт били извършени по същия начин и от същото място. Съдебната практика последователно приемала, че времето на извършване на престъпното деяние можело да бъде посочено освен с конкретна дата, така също и с времеви период и обвинителният акт в настоящия случай имал изискуемото съдържание и не ограничавал правото на подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление бил обвинен. Освен това още при предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, подсъдимият заявил,че разбира обвинението. Обвинението в диспозитива на обвинителния акт било идентично с постановлението за привличане на обвиняем, като в обстоятелствената част на същия било налице и описание на конкретното поведение, определено като съставомерно по съответния текст на материалния закон. След като обвинението било ясно на подсъдимия още в досъдебната фаза, а формално отговаряло на изискванията на закона, нямало основание да се приеме, че с обвинителния акт и конкретното му съдържание, били нарушени правата на обвиняемия да разбере в какво е обвинен. По така изложените съображения съдебният акт бил неправилен, незаконосъобразен и противоречал на процесуалните правила, поради което въззивната инстанция следвало да го отмени и да постанови производството да се разгледа в открито съдебно заседание по същество.
Преписи от частния протест са връчени на подсъдимия и на двамата му защитници.
В подаденото възражение от адв. Ш. от АК Бургас, упълномощен защитник на подс. К. се твърди, че атакуваното определение било правилно и непротиворечащо с процесуалният закон. При продължавано престъпление отделните деяния трябвало да бъдат конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при които са извършени. Продължаваното престъпление по чл.
26, ал. 1 ПК представлявало верига от две или повече деяния, всяко от които поотделно осъществява един или различни състави на едно и също престъпление. Това се налагало с оглед изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването във връзка с установяване на обективната истина, както и с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия. Той трябвало да бъде наясно в какво е обвинен, за да може да даде обяснения, да направи възражения и посочи доказателства в подкрепа на възраженията си. В този смисъл било Решение № 220 от 15.X1I.1988 г. по н. д. № 250/88 г., II н. о.. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябвало да посочи фактите, които обуславяли съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, т. I НПК), а към тях се отнасяли и времето и мястото на извършване на престъплението. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение водела до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В този смисъл била и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела - Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК, което имало задължителна сила за съдилищата. Несериозно било твърдението, съдържащо се в частния протест, че възприетата времева характеристика на 2 продължавано престъпление от 01.06.2021г. до 20.11.2022г. на база единствено изготвена съдебно-икономическа експертиза, без точен час, работно време на обвиняемият, почивни дни и отпуски, не будела съмнение изобщо в цялото обвинение на прокуратурата. Обвинението трябвало да бъде ясно и точно формулирано, за да може обвиняемият да го узнае в неговата цялост и да организира защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочвал и времето, мястото и начина на извършване на престъплението и при положение, че обвинителният акт не са установени нито времето, нито мястото, нито начина на извършване на отделните деяния - част от единното продължавано престъпление, не било възможно убедително да се поддържа тезата, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. За да има присвояване било необходимо субектът на престъплението да се е разпоредил с повереното му имущество като със свое. Липсата на кашкавал и продукти в кухнята, не означавало, че същите са присвоени от обвиняемият, защото тази липса можело да се дължи на различни причини. Присвояване имало само ако се докаже по несъмнен начин, че обвиненото лице се е разпоредило с повереното му имущество (в този смисъл е посочено решение № 115 от 26.03.2013 г. по н. д. № 2109/2012 г., III н. о.). Искането е окръжният съд да потвърди определението.
Във възражението, подадено от адв. С. от АК-Сливен, също упълномощен защитник на подс. К. се твърди, че напълно правилно първоинстанционната съдебна инстанция е възприела, че при описване на фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт била налице неяснота, находяща се на л.3, абзац 1, която водела до невъзможност както за страните по делото, така и на съда да разбере в какво се изразява повдигнатото обвинение, на каква стойност са определени поръчките, както и техния брой. Счита твърдението на прокуратурата, че обвинителният акт бил съобразен с изискванията на чл.246 от НПК, за невярно и недоказано. При структурирането на обвинителната теза била възприета коренно погрешна фактическа обстановка, която се базирала единствено и само на една своеобразно определена времева линия за периода 01.06.2021г. до 20.11.2022г., характеризирана от РП - Сливен, като „времева характеристика на продължаваното престъпление“. Това било порок на държавното обвинение, защото същото не конкретизирало точни дати, на които били извършени отделни деяния, включени в „продължаваното престъпление“, обстоятелство свидетелстващо за липсата на адекватно досъдебно дирене и последващият го порочен обвинителен акт. Счита, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на закона, тъй като неговото главно предназначение и функция били същият да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване на извършеното от обвиняемия престъпление, както и неговото участие, обстоятелства, които не били налице в настоящия случай. Искането е атакуваното определение на СлРС да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и непротиворечащо на процесуалния закон.
Окръжен съд Сливен, след като взе предвид изложените в частния протест и възраженията доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл. 249, ал. 3 НПК, от легитимиран правен субект срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване 3 и/или протестиране, поради което същият е процесуално допустим и като такъв следва да се разгледа по същество.
Производството по НОХД №437 / 2023г. по описа на Районен съд Сливен е образувано по внесен от Районна прокуратура Сливен обвинителен акт против М. П. К. с обвинение по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК затова, че в периода 01.06.2021г. – 20.11.2022г. в град Сливен, в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице – работник, изпълняващ доставки по домовете с код по НКПД 5230003 в пицария „Рагаци“, собственост на „Рагаци 2000“ ЕООД гр. Сливен, с управител Б. А.
А., присвоил чужди пари – сумата от 17 312,83 лв., собственост на „Рагаци 2000“ ЕООД гр. Сливен, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази.
В разпоредително заседание, проведено по делото на 20.04.2023 г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът е счел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на всяко едно от извършените от К. деяния за периода 01.06.2021г. до 20.11.2022г., като е посочено единствено, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление – нарушение от категорията на посочените в чл.
249, ал. 4 от НПК, водещо до невъзможност обвиняемият да разбере за какво престъпление е привлечен в това си качество. Също така при описание на фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт била налице неяснота на л. 3, абзац 1 от обвинителния акт, където било посочено, че за инкриминирания период от време били направени „до 12 поръчки“, а в следващия абзац стойността на тези поръчки била определена като 17 763,31 лв., което водело до невъзможност както за страните по делото, така и за съда да разбере в какво се изразява повдигнатото обвинение - на каква стойност, колко на брой са поръчките и на коя дата/период са изпълнени.
Поради горните мотиви районният съд е счел, че е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура Сливен за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението на защитата за наличието на неяснота и непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно обстоятелствата, въз основа на които РП – Сливен е приела, че присвоената сума била връчена на К. и поверена му да я пази, тъй като в обстоятелствената част подробно била описана длъжностната характеристика на обвиняемия и служебните му задължения произтичащи от същата, както и въз основа на какви обстоятелства обвинението приело, че подсъдимият имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, „б“ от НК.
По наведените в частния протест оплаквания за неправилност на определението на Районен съд Сливен, настоящият състав на Окръжен съд Сливен намира следното: