Определение № 796 от 18.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500173 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№6680/17.09.2025 на А. КЕВРОК С., чрез адв.Б.Б., за изменение на решението на АпС-Варна 147/25.07.2025 по в.гр.д.№ 173/2025 в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК .

С постановеното решение

АпС-Варна е потвърдено първоинстанционното такова на ОС-Шумен № 234/01.11.2024 по гр.д.№ 331/2022, без да присъди своевременно поисканите от въззиваемата страна разноски, за които са представени доказателства. Излага подробни доводи за основателността на искането му. Поради това моли за уважаване на молбата му, като бъде изменено съдебното решение № 147/25.07.2025 по в.гр.д.№ 173/2025 на АпС-Варна и бъдат присъдени сторените от А. К. С. разноски за въззивното производство в размер на 5220лв.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. А. Д. със становище за неоснователност на жалбата, като се придържа към изложеното в мотивите на съда, че страната не е представила писмен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено адв. възнаграждение, договорено 1 между адвоката и представлявания.

Затова счита за неоснователни изложените в молбата доводи, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие, би могло да бъде преодоляно чрез друг документ, напр. фактура.

Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, направени от страната.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение молбата на въззиваемата страна за присъждането на сторените разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира молбата за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в законовия срок.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Още по първоинстанционното дело е представеното и прието от съда пълномощно, изходящо от А. С. за процесуалното й представителство от адв.

Б. И. Б. от АК-Шумен с всички индивидуализиращи белези, свързани с упражняваната от него професия на адвокат – ЕГН, личен № и служебен адрес на кантората. От съдържанието на пълномощното /т.1/ е видно, че упълномощаването му важи за разглеждането и приключването на делото във всички инстанции, вкл. и за последващи изпълнителни действия пред съдебен изпълнител /л.108 от 1-воинст.дело, том I/.

Към депозирания от адв. Б. писмен отговор по въззивното дело, входиран под № 1859/20.03.2025г е приложена и фактура от 13.03.2025 /л.33/, издадена от адв. Б. Ив. Б., регистриран по ДДС - № BG 180071989, с получател А. К. С. за сумата от 4350лв + 870лв ДДС или общо 5 220лв , в която е посочено основанието за преведената по банковата сметка на адвоката горепосочена сума, а именно: за отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 331/2022 на ШОС и процесуално представителство пред АпС-Варна.

Представен е по делото списък на разноските по чл.80 ГПК, обективиращ и искане за присъждането на сторените такива, които в случая се изчерпват със заплатеното адв. възнаграждение в размер на 5220лв с включено ДДС. Към него са приложени разпечатани на хартиен носител копия 2 от електронните документи: платежно нареждане /л.47/, и извлечение от банковата см-ка на адв. Б. /л.48/

В мотивите на указанията на ВКС, дадени по т.1 от ТР № 6/06.11.2013г по тьлк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС, е прието, че разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл.78 ал.1 ГПК. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство ВКС е приел, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени по правилата на чл.

78 ГПК.

Договорът за права помощ /ДПП/ се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. В него следва да бъде указан видът на плащането, освен ако по силата на нормативен акт е задължително това да стане по определен начин /напр. по банков път/. Когато е договорено заплащане, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

ДПП удостоверява, както че разноските са били договорени, така и че са били заплатени. Когато е договорено възнаграждение чрез заплащане в брой, това следва да бъде отразен в договора, който да бъде приложен по делото, тъй като в този случай има характер на разписка, удостоверяваща реалното заплащане на договорения размер на адв. възнаграждение.

Въз основа на изложеното се налагат следните изводи:

За да бъдат възложени съобразно изхода на материално-правния спор сторените от едната страна разноски върху насрещната страна, на осн.чл.78 ГПК, ВКС дава приоритет същите да са били реално сторени и за това да са представени доказателства.

Пак там е прието, че ДПП няма формален характер, тъй като писмената форма е само за доказване, но не и за валидност. Наличието на писмен договор е от съществено значение само в случаите, когато с него е било договорено с него възнаграждение за заплащане в брой, тъй като в този случай договорът ще послужи и за разписка, удостоверяваща реалното получаване на сумата от адвоката.

В настоящия случай е видно, че адв. Б. е бил надлежно упълномощен и е осъществил представителната власт на ответницата по спора, като е 3 извършвал от нейно име процесуални действия. Същите не са били оспорени от представляваната.

За да не присъди разноски още с решението, съдът е пропуснал да съобрази приложената към писмения отговор фактура, като е коментирал само представените със списъка по чл.80 ГПК платежно нареждане и извлечение от банкова сметка.

За предоставена правна услуга адв. Б. е получил реално заплатено адв. възнаграждение още при изготвянето на писмения отговор и депозирането му в съда, което е видно от датата на платежното нареждане от 13.03.2025 и издадената фактура от 17.03.2025, и двата предхождащи датата на подаването на писмения отговор в съда на 20.03.2025г. Следователно, не се касае за плащане в брой, което да налага представянето на договор за правна помощ в писмена форма. В случая самата фактура обективира съществените елементи от съдържанието на неформалния договор за правна помощ и защита – посочени са страните, основанието и размерът на възнаграждението, както и неговото реално заплащане.

В допълнение може да се посочи и това, че при аналогични налични доказателства първоинстанционният съд е уважил искането за разноски за адв. възнаграждение в полза на ответницата, срещу което ищцовата страна не е възразила, а само е оспорвала размера.

В проведеното във въззивното производство съдебно заседание ищецът Д. Ат. Д. не се е явил лично, нито неговите процесуални представители адв. И.

И. и адв. Н. И.а, както не е подавана и писмена молба от същите, обективираща възражение за прекомерност.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК като основателна следва да бъде уважена.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Д. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна ул.

„Свобода“ № 20 вх.2 ет.6 ап.72, да заплати на А. К. С. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Шумен ул.„Цар Освободител“ № 14 ет.3 ап.16, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5220лв /пет 4 хиляди двеста и двадесет лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5