Определение № 1679 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1679 гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002103941 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалби на срещупоставените страни по делото - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - ищец и С. М. К. и М. Ф. К. - ответници - с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 93 от 24.06.2022 г. по гр.д.

№ 285/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 44/ 2019 г. и като краен резултат е постановено отнемане в полза на държавата:

- от С. М. К. - на лек автомобил „БМВ 525 ТДС“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател № 33787698256T1; на лек автомобил „Рено Е.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № V., двигател № P.; на сума в размер на 5 000 лв., представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове от капитала на „Дер П.“ЕООД (предишно наименование „Б.“ ЕООД) с ЕИК[ЕИК]; на сума в размер на 1 250 евро с левова равностойност 2 445 лв., представляваща паричната равностойност на дружествените дялове от капитала на търговско дружество “V. B. - E.“ („Бул Експорт“), регистрирано в К. Б. с фирмен номер № B.; на сума в размер на 26 400 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот - урегулиран поземлен имот в [населено място], област Разград, [улица], съставляващ УПИ *** в кв.79; на сума в размер на 65 200 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот - поземлен имот - дворно място, представляващо парцел ** в кв.51 по плана на [населено място], общ. Разград, с административен адрес:

[улица], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда; на сума в размер на 19 200 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. [рег.номер на МПС] ; на сума в размер на 14 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „Мерцедес Е. ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] ; на сума в размер на 40 160 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „БМВ 730 Д“, рег. [рег.номер на МПС] ;

1 и от М. Ф. К. на сума в размер на 2 100 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „Опел К.“, Р.. [рег.номер на МПС] , а са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от С. М. К. на сума в общ размер 210 329,20 лв. неправомерно възстановен данъчен кредит; сумата 19 383,43 евро с левова равностойност 37 958,70 лв - погасителни вноски по ипотечни кредити по разплащателна сметка в евро IBAN № [банкова сметка] в Обединена Българска банка; сума в общ размер 110 лв, представляваща вноски по безсрочен влог в лева

IBAN

№ [банкова сметка] в

“Интернешънъл А. Банк” АД; сума в общ размер 10 859,49 лв, представляваща получени преводи от трети лица по картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза IBAN № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България” АД; сума в размер на 30 евро с левова равностойност 58,67 лв - представляваща вноска по разплащателна сметка в евро IBAN № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България” АД; сума в общ размер 1 400 евро с левова равностойност 2 738 лв, представляваща получени суми от трети лица по разплащателна сметка в евро IBAN № [банкова сметка] в “Райфайзенбанк България”АД; сума в общ размер 756 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по разплащателна сметка в лева IBAN № [банкова сметка] в „Юробанк България” АД; сума в размер на 216,90 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по разплащателна сметка в лева IBAN № [банкова сметка] в „Юробанк България” АД; сума в размер на 683 евро с левова равностойност 1 336 лв., представляваща вноска по разплащателна сметка IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на

6,10 евро, с левова равностойност 12 лв., представляваща вноска от трето лице по разплащателна сметка IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в общ размер 14 813,01 лв., представляваща левовата равностойност на част от вноски по срочен депозит в евро IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер 6 270 евро с левова равностойност 12 278,70 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка - спестовен влог в евро IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на 1 279,28 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по разплащателна сметка IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на 5 875 лв, представляваща вноски по разплащателна сметка - спестовен влог IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на 2 000 лв, представляващи вноска от трето лице по разплащателна сметка IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на 15,27 лв, представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка - спестовен влог IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в общ размер 7 395,05 лв, представляваща вноски по разплащателна сметка IBAN № [банкова сметка] в “Юробанк България”АД; сума в размер на 5 863,27 лв, представляваща вноски по кредитна карта B. A.

G., издадена от „Юробанк България” АД; сума в размер на 2 804,05 лв, представляваща вноски по кредитна карта PB V. C., издадена от “Юробанк България” АД и от М. Ф. К. на сума в размер на 180 лв, представляваща вноска по разплащателна сметка в лева

IBAN[банкова сметка] в „Инвестбанк” АД; сума в размер на 2 546 лв, представляваща левовата равностойност на получени преводи от трети лица чрез W. U.; суми в общ размер 5 930 лв, представляващи вноски по разплащателна сметка в лева IBAN 2

[банкова сметка] в “Обединена Българска банка”АД; суми в общ размер 3 354,66 лв, представляващи вноски по кредитна карта M. S., издадена от „Обединена Българска банка” АД; сума в общ размер 70 лв, представляваща вноска по разплащателна сметка в лева IBAN [банкова сметка] в „Юробанк България” АД и е разпределена отговорността за разноските по делото.

КПКОНПИ обжалва въззивното решение в частта, в която са отхвърлени исковете й за отнемане на имущество. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените/внесени от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в това число неследващи се парични суми (неправомерно възстановен данъчен кредит) и т.н., в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане?“ и „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на внесените/получените от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?“. Касаторът - ищец счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), а за втория поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Ответните страни С. М. К. и М. Ф. К. не вземат становище по касационната жалба на ищеца. Те обжалват въззивното решение в частта, в която предявените срещу тях искове са уважени, а като основание за допускането му до касационен контрол сочат неговата очевидна неправилност поради липса на мотиви въз основа на кои доказателства съдът е направил извод, че за отнетото имущество не е установен законен източник на доходи. Затова волята на съда останала неизяснена, а актът му бил необоснован.

КПКОНПИ оспорва жалбата на ответниците, като поддържа, че тази на М. К. е недопустима с оглед стойността на отнетото имущество (под 5 000 лв). По жалбата на С. К. заявява, че няма основание за достъп до касационен контрол, тъй като въззивното решение било надлежно мотивирано и обосновано и не можело да се окачестви като очевидно неправилно.

Излага и съображения по съществото на спора.

Жалбите са допустими. Неоснователно КПКОНПИ счита, че жалбата на М. К. не следва да се разглежда предвид цената на отнетото имущество. За допустимостта на касационна жалба е меродавна не цената на отнетото имущество, а цената на иска. Без значение каква част от него е уважена или отхвърлена, цената на иска, предявен от КПКОНПИ срещу М. К. надхвърля 5 000 лв и касационното обжалване на постановеното по този иск въззивно решение не е ограничено от закона.

И по двете жалби обаче не са налице предпоставките за допускане на касационното 3 обжалване.

Въззивният съд е установил, че срещу първия ответник е започнала проверка с протокол № ТД05ВТ/УВ-2159/ 28.02.2017 г. по повод постъпило уведомление № 289/15 от 30.01.2017 год. от Окръжна прокуратура - Разград за започнало срещу него наказателно производство.

С присъда № 2/ 06.03.2020 год. по НОХД № 57/ 2017 год. на Окръжен съд Разград той бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.256 ал.2 пр.4 във вр. с ал.1 пр.1, във вр. с чл. 26 ал.1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 108 ал.1 т.18 от ЗПКОНПИ.

Ответниците били във фактическо съжителство през целия проверяван период - от 28.02.2007 до 28.02.2017 г. В началото на проверявания период освен един недвижим имот нямало данни да са притежавали други имущества. В края на периода стойността на наличното имущество в патримониума на ответниците възлизало на 8 260 лв - два леки автомобила - „БМВ 525 ТДС” с рег. [рег.номер на МПС] и „Рено Е.” с рег. [рег.номер на МПС] . През проверявания период ответниците придобили имущества на обща стойност 267 300,57 лв., в т.ч. дружествени дялове на обща стойност 7 445 лв, недвижими имоти на обща стойност 128 045,57 лв и моторни превозни средства на обща стойност 131 810 лв. От тях отчуждени по възмезден начин в полза на трети добросъвестни лица са имущества на обща стойност 174 505 лв, в това число дружествени дялове на обща стойност 7 445 лв, недвижими имоти на обща стойност 91 600 лв по пазарни цени към датата на отчуждаване и моторни превозни средства на обща стойност 75 460 лв по пазарни цени към датата на отчуждаване. Нетният им доход, изчислен на база общо доходи и източници на финансиране (247 323,87 лв) и общо обичайни и извънредни разходи (226 469,03 лв) възлизал на 20 854,84 лв. Постъпилите средства по банкови сметки от трети лица, вноските по спестовни и разплащателни сметки на ответниците, както и начислените лихви по тях, неналични в края на периода, не се считали за „имущество”, тъй като не отговаряли на дефиницията по §1 т.4 ДР ЗПКОНПИ. Разпоредбите на чл.142 и сл. от закона регламентирали хипотезите, в които имуществото не е налично в патримониума на проверяваното лице, защото е отчуждено в полза на свързани лица, и тогава то се отнемало от тези лица. Когато това не било възможно, отнемала се паричната му равностойност по пазарна цена към датата на предявяване на иска. Поради това съдът счел иска за основателен и доказан по отношение имуществата, с които ответниците са се разпоредили и които не са налични към края на проверявания период, но за неоснователен относно равностойността на суми, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на периода.

Посочил, че при нетен доход на ответниците от 20 854,84 лв, стойността на придобитото имущество, за което не е установен законен източник на средства, била в размер на 267 300,57 лв. С част от него на стойност 174 505,05 лв ответниците се разпоредили и нямало преобразуване в друго имущество, затова на отнемане подлежала неговата равностойност.

Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията на касаторите - ответници за неговата очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани 4 директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателите излагат доводи за неправилно мотивиране на въззивното решение, които изискват проверка по същество. Въззивният съд е посочил в акта си какъв е размерът на нетния доход на ответниците от законни източници и е установил, че същият е недостатъчен за придобиването на имуществото, чието отнемане се иска или равностойността на което се претендира. Правилността на този извод не може да се контролира в производството по допускане на касационно обжалване.