Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 21.12.2021, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 336/2020
Вид
Решение № 143
Подписан
21.12.2021
В сила
25.07.2022
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.92 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.293, ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. , 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20201860100336 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявени от З. Й. Н. и Д. АТ. Г. чрез адв.П.Н. от САК срещу ПЛ. АТ. Н., К. П. К. и П. ИЛ. К. евентуално съединени искове за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между К. П. К. и П. ИЛ.

К. (като продавачи) и ПЛ. АТ. Н. (като купувач), обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №3, том IV, рег. №****, дело №***/2019г. на нотариус Е.П. поради накърняване на добрите нрави или евентуално – поради противоречие със закона и признаване, че действителни купувачи, наред с ПЛ. АТ. Н. са З. Й. Н. и Д. АТ. Г..

Ищците в исковата си молба твърдят, че те двете, заедно с първия ответник- ПЛ. АТ.

Н., са наследници на А.В. Н., починал на 19.07.2019г., бивш жител на с.Ч., като първата ищца е негова съпруга, с която живеели на семейни начала от 1980г., но сключили граждански брак на 19.07.2019г., а втората ищца и първия ответник са негови деца. Сочат, че в началото на 2017г. здравословното състояние на наследодателя им силно се влошило, претърпял две операции през юни и юли 2017г., като при втората операция било ампутирано ходилото на левия му крак. Следващата година- 2018г., се наложило заради животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани, да бъде приложено хирургично лечение в обем на ампутация на левия долен крайник на ниво бедро. След тази интервенция той не можел да се придвижва и обслужва сам, а ползвал инвалидна количка и за него се грижела ищцата З.Н.. Сочи се, че всеки от съпрузите Н.и притежавал свои собствени недвижими имоти - А. Н. притежавал апартамент в с.Ч. съгласно Нотариален акт №124, том II, рег. №****, дело №***/2001г., а З.Н. /П./ - апартамент в с.Ч. съгласно Нотариален акт 1

№112, том I, рег. №***, дело №***/1998г. Живеели в апартамента, който бил лична собственост на ищцата З.Н., но след ампутацията на крака на съпруга, решили да го продадат и да закупят къща с двор, където той да може да се разхожда сам с количката и да бъде по-лесно обслужван. Разбрали, че в с.Ч. ответницата К.К. продава къща с двор и осъществили среща с нея в началото на 2019г. Разгледали и харесали имота, който се намирал на ул. „Г.Д.“ №1 и представлявал дворно място от 900 кв.м., с 5 сгради, 2 от които – жилищни, гараж, стопанска сграда и навес. Разбрали от К., че имотът е съсобствен между нея и сина й- П.К., като тя действала като пълномощник на сина си. З. и А. приели предложената им пазарна цена за имота в размер на 35 000 лв. и се договорили с нея двамата да закупят имота. Разбрали се, че след предаване на уговорената сума, К. ще предаде владението върху имота и ключовете, за да започнат да се подготвят за нанасяне, а К. ще започне подготовка на документите за сделката. След постигнатото съгласие, З. и А. провели преговори с кмета на община Ч., като предложили общината да изкупи двата техни апартамента. Кметът се съгласил и община Ч. изкупила имотите им, за което били съставени договори за покупко-продажба от 23.04.2019г., а платените суми били преведени по сметката им. За имота си А. Н. получил сумата от 11 000 лв., а за своя имот ищцата З.Н. получила сумата от 19 000 лв. Тъй като сумата не била достатъчна за закупуването на имота на К.и, а и сградите в имота се нуждаели от ремонт, се наложило А. Н. да изтегли още 15 000 лв. заем от Банка „ДСК“ /на 05.04.2019г./, а ищцата З.Н. да изтегли заем в размер на 5 000 лв. от същата банка. Получените суми от продажбите на апартаментите и 5 000 лв. от заемните, З.Н. твърди, че предала в началото на месец май 2019г. на К.К., а последната веднага ги въвела във владение на имота, където З. организирала ремонтни дейности и за няколко дни пренесла багажа в къщата и установила там А. Н., като за тези си действия се ползвала от помощта на дъщеря си Д.Г., познати, съседи и близки. Твърди се, че синът П.Н. не присъствал нито на водените преговори за покупко-продажба на имота, нито бил платил цената или част от нея за имота, нито участвал в ремонтните дейности или тези по пренасяне на покъщнината. На 15.07.2019г. А. и З. сключили граждански брак и чакали с нетърпение К. да подготви документите за покупко-продажбата, за да подпишат нотариалния акт за общия им като съпрузи имот. На 19.07.2019г. обаче А. Н. починал, преди сключеният между него, З.Н. и К.и устен договор за покупко-продажба на имот да бъде оформен в нотариален акт. Неговата последна воля била имотът да се запише в нотариалния акт на З., П. и Д., както се следва по закон. Сочи се, че през есента на 2019г. П.Н. се завърнал в с.Ч., заедно със съжителстващата с него жена В.П. и се настанил в жилището при майка му, на втория етаж, където се отглеждали и децата им, а на първия етаж живеело семейството на Д.Г., състоящо се от нея, съпруга и четири деца. Сочи се в исковата молба, че П.Н. категорично се противопоставил имотът да бъде записан на трима им- на него, майка му и сестра му, каквато била последната воля на баща му, а заявил, че къщата ще бъде записана само на негово име, а той ще им позволи да живеят там, което ще бъде вписано в нотариалния акт.

З.Н. отказала това желание на сина си, тъй като се притеснявала, че безпаричието на семейството ще доведе до продажба на имота, а тя и дъщеря и ще останат без дом и със сериозни задължения към банка „ДСК“. След това нейно противопоставяне, в дома 2 започнали ежедневни скандали и заплахи от страна на П. към майка му, а често я и биел. П. не работел, жена му също и постоянно искали пари от З., като под страх да не бъде малтретирана, тя му давала. В началото на декември 2019г. К. съобщила, че документите за сделката са подготвени и казала да отидат при нотариус Е.П. на 06.12.2019г. На тази дата, в кантората на нотариуса, освен К., се явили П.Н. и З.Н., а Д.Г. не ги придружила, защото нямало на кой да остави детето си, а брат й казал, че само ще оставят документите и ще уговорят друг ден за сделката, за да бъде вписана и тя в акта за собственост. Като оставили документите си при нотариуса, П. и К. останали в кантората, а З.Н. била помолена да изчака отвън, като тя също имала обещанието на сина си, че ще бъде вписана в нотариалния акт.

По-късно синът й я повикал да плати на нотариус П., тъй като той нямал никакви пари у себе си, което тя направила, оставайки с убеждението, че фигурира в нотариалния акт.

Ищците твърдят, че след посещението при нотариуса, П. започнал да се държи към тях още по-лошо и арогантно. Помислили си, че това е защото не е придобил в собственост целия имот. Той обаче започнал да ги гони от къщата, като им показал нотариалния акт, в който фигурирал като единствен собственик, а З. и Д. не били вписани дори като ползватели.

Ищците считат, че са били измамени, като ответникът П.Н., без да има какъвто и да било принос и противно на волята на наследодателя си, получил в собственост целия имот, като лишил майка си и сестра си от правата, които имат по закон, поради което крайният резултат от сделката намират за несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В резултата на тази измама с имуществените права на ищците, отношенията между тримата още повече се влошили, стигнало се до нетърпимост и липса на толерантност от П. към З., като агресията му към майка му била наказана с постановени ограничителни мерки по ЗЗДН с влязло в сила решение №46/29.05.2020., постановено по гр.д. №54/2020г. на РС-Пирдоп.

Сочи се в исковата молба, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №3, том IV, рег. №****, д. №***/2019г. на нотариус с район на действие РС-Пирдоп, рег. №108 в НК, на 06.12.2019г., първият ответник - П.Н., като купувач е придобил от втория и третия ответници – К.К. и П.К., като продавачи, следния недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.Ч., С. област, на ул. „Г.Д.“ №1, с площ 897 кв.м., който съгласно действащия регулационен план на селото съставлява парцел VIII-88, в квартал 22, при съседи по актуална скица: от изток – улица, от запад УПИ XV-87, от север УПИ VII-88, от юг УПИ IX-89, заедно с построените в имота сгради: едноетажна, масивна жилищна сграда, със застроена площ от 74.00 кв.м.; едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 29.00 кв.м.; масивен гараж, със застроена площ от 28.00 кв.м.; едноетажна селскостопанска сграда, със застроена площ от 27.00 кв.м. и навес, със застроена площ от 27.00 кв.м., за сумата от 7000 лв., при данъчна оценка в размер на 6953.40 лв. В нотариалния акт се сочи, че е материализирано изявлението на продавача К.- втори ответник, че продажната цена е получила напълно от купувача преди подписването на нотариалния акт. П.Н. обаче се твърди, че не е платил цената на имота- нито реалната от 35 000 лв., нито описаната в нотариалния акт- 7 000 лв., поради което ищците считат, че той не е действителният купувач и собственик на имота. Със сделката, извършена с описания 3 нотариален акт, ищците като наследници на А. Н., се считат за ощетени с по 1/6 от наследствения дял, а от друга страна ищцата З.Н. била ощетена и като едноличен притежател на ½ ид.ч. от имота поради заграбването на същия от първия ответник, с което тази сделка противоречи на закона. Сочи се, че дори да няма сключен предварителен договор между преговарящите страни /З. и А. като купувачи и К.и като продавачи/, договорът се смятал сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя и ако след изпращане на приемането някоя от страните умре /в случая А. Н./, договорът се смятал сключен, съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Освен това ищците считат, че с извършената сделка, материализирана в описания нотариален акт, са накърнени и добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, след като крайният резултат е несъвместим с общоприетите морални и житейски норми за справедливост и добросъвестност, поради несправедливото облагодетелстване. Налице било и неоправдано разместване на имуществени блага, водещо до нееквивалентност на престациите по договора, при такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева, а именно неплащане от купувача на описаната в нотариалния акт продажна цена. В този случай, след като сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като съгласно чл.200 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.

С оглед на изложеното, се сочи, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване нищожност, поради нарушаване на добрите нрави, евентуално – поради противоречие със закона, на договора за продажба на недвижим имот, сключен с НА №3, том IV, рег. №****, д. №***/2019г., както и да искат да бъдат обявени, наред с първия ответник, за действителни купувачи по сделката.

С допълнителна молба ищците З.Н. и Д.Г. са уточнили, че завеждат исковете за нищожност само до размера на своето право на собственост и че желаят да бъдат признати за действителни купувачи, наред с П.Н.. Сочи се, че макар К.К. и П.К. да са ответници по иска, те не биха могли да бъдат отрицателно засегнати от иска, защото в случая е релевирана нищожност, която не е относно правните последици на сделката, а относно страната-приобретател.

С друга допълнителна молба ищците З.Н. и Д.Г. заявяват, че са собственици на процесния имот, наред с ответника П.Н., тъй като според чл.14, ал.2 ЗЗД ако след изпращане на приемането за сключване на договора някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е основание за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен. Такъв бил настоящият случай, доколкото наследодателят, съвместно с първата ищца са водили преговори с втория ответник относно закупуването на имота, като предложената цена е приета от К., а действително уговорената цена е била предадена на същата. Единствено смъртта на наследодателя на ищците и ответника П.Н. била причина да не бъде сключен окончателен договор. Сочи се, че в случая установителният иск е единствената форма за защита на ищците, тъй като не съществува друг ред за защита на спорното право между тях и първия ответник.