Решение № 44 от 03.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно административно наказателно дело № 20211800600260 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по жалба от защитника на обвиняемия К. А. Г. от гр. София срещу решение, постановено по н.а.д. № 240/2020 г. по описа районен съд – С.

С обжалваното решение обвиняемия К. А. Г. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК затова, че на 15.10.2018 г., около 18,30 ч. на ПП I-8 /С.К., в района на 39ти км, в землището на община Божурище, Софийска област, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил м. „П.“, модел „Б.“ с рег.

№ СВ0000АН - е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ е навлязъл в лявата лента за движение на пътното платно на движещите се в посока ГКПП К. и не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № СО0000ВМ, управляван от А.К.К. последвал страничен удар с предната лява част на лекия автомобил в лява габаритна стена на товарния 1 автомобил, като вследствие настъпилото ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И.Н.Д., изразяваща се в счупване на лакътната и лъчевата кости на дясната предмишница, довели до затрудняване движението на десния горен крайник на Д. за срок от около 4-5 месеца и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. На обвиняемия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 150,26 лв.

Недоволен от решението e останал защитникът, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени атакувания съдебен акт, като се постанови ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан. В подадената жалба бланкетно се твърди, че обжалваното решение е неправилно, без да се излагат конкретни твърдения и доводи във връзка с предявеното искане.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът оспорва жалбата. Счита че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Счита че фактическите констатации и изводи на първоинстанционния съд относно механизма на произшествието се потвърждават и от допълнителния разпит на вещото лице, извършило АТЕ, проведен във въззивното съдебно следствие. Счита за обоснован и правилен извода на първия съд за съпричиняване на престъпния резултат от водача на другото превозно средство (свид. А.К.), което не прекъсва причинноследствената връзка между установеното нарушаване на правилата за движение от подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на административното наказание, наложено на обвиняемия, взема становище, че същото е индивидуализирано правилно и предлага да се потвърди изцяло обжалвания съдебен акт.

Защитникът адв. Н. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Обвиняемият К. Г. поддържа, че не е доказано обвинението да е извършвал маневра „обратен завой“ и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Софийският окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните 2 и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК – чл. 378, проведена пред първия съд, последният е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл. 375 НПК и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение. Фактическите констатации и изводи на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях, поради което не се налага подробното им преповтаряне.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява следното:

На 05.10.2018 г., около 18,30 ч., на ПП- I (София – К.), в района на 39-ти km обв. К. А. Г. бил спрял управляваното от него моторно превозно средство – товарен автомобил марка „П.“, модел „Б.“ с рег. № СВ 0000 АН, собственост на „Ринова“ ЕООД - в дясната пътна лента в посока към гр. С. с предната част на автомобила, насочена в същата посока.

Пътят в посочения участък е прав, като движението е организирано в две платна за движение (§ 6, т. 3 от ДР на ЗДвП) - по едно за всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия М2, която въвежда забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат (чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП). Всяко платно за движение е с две пътни ленти (§ 6, т. 2 от ДР на ЗДвП), всяка с широчина 3,5 м, отделени с единична прекъсната линия - М3, която очертава границата между двете пътни ленти, като на пътните превозни средства е разрешено да я пресичат (чл. 63, ал. 2, т. 3 ППЗДвП).

В пътния участък няма въведено с пътен знак ограничение относно скоростта на движение, поради което максимално разрешената скорост в този участък е 90 km/h, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В описания пътен участък асфалтовото покритие било сухо, без неравности. Времето било ясно, през светлата част на денонощието, към смрачаване, а видимостта – намалена. Движението било интензивно.

3

По същото време в същия пътен участък и в същата посока се движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № СО0000ВМ, управляван от свид. А.К.К.. В лекия автомобил пътували свид. И. Д., която седяла на предната дясна седалка, и малолетния й син Н.Д., който седял на задната седалка, вдясно. Свид. А.К. и Н.Д. били с поставени предпазни колани, а свид. И. Д. била без поставен колан поради бременността си. Свид. А.К. управлявал автомобила със скорост от 139 km/h, като се движил в дясната пътна лента в платното за движение по посока с. Х. (към К.).

Свид. А.К., когато достигнал до крайпътното заведение „А.“, забелязал на около 200 m пред себе си спрелия в дясната пътната лента товарен автомобил и преминал в лявата пътна лента, за да го заобиколи. В момента, когато лекият автомобил, управляван от свид. А.К., се намирал на разстояние от около 106 m от товарния автомобил, обв. Г. предприел маневра „завиване в обратна посока“ въпреки въведената забрана за пресичане на двойната непрекъсната линия М2, отделяща двете платна за движение, и без да пропусне попътно движещият се от лявата му страна, в лявата пътна лента, лек автомобил, управляван от свид. К., навлязъл в лявата пътна лента, движейки се със скорост от около 21 km/h. Свид. К. предприел аварийно спиране на управлявания от него лек автомобил, но не успял да спре и с предната си част ударил лявата габаритна стена на товарния автомобил в областта на задна лява гума, като в момента на удара скоростта на лекия автомобил била 94 km/h.

Ударът настъпил по широчината на платното за движение на около 7 метра вдясно от левия му край, считано по посока към гр. С.– К., т.е. около двойната непрекъсната линия М2, отделяща двете платна за движение, като предните гуми на товарния автомобил вече били навлезли в платното за насрещно движение, а по дължината на платното за движение – на 68 – 70 метра след напречната мерна линия. От силата на удара под масовия център товарният автомобил се обърнал на лявата си страна, като ротирайки в посока, обратна на часовниковите стрелки, и плъзгайки се по пътната настилка, се установил на 85,5 метра от напречната мерна линия върху левия банкет на пътя. Под въздействието на инерционните сили след удара лекият автомобил продължил по посоката си на движение, като ротирайки в посока, обратна на часовниковите стрелки, спрял на 92,6 метра след мерната линия в 4 насрещното платно за посоката си на движение.

Случайно преминаващи по пътя лица, сред които и свид. М. М. спрели, за да окажат помощ на участниците в произшествието и подали сигнал до органите на МВР чрез НС „112“.

Пристигналите на място полицейски служители от ОДМВР – София – свидетелите В. В. и М. А. - извършили проверка с техническо средство на двамата водачи за употреба на алкохол, което отчело отрицателен резултат и за двамата.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие свид. И. Д. получила счупване на лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница, което довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник – за срок от около 4 – 5 месеца ( СМЕ – л. 2, т. 3 от ДП) и съставлява средна телесна повреда по смисъла на 129, ал. 2 НК.

Малолетният Н.Д. получил в резултат на произшествието контузия на главата с наличието на хематоми в лявата челна област и в областта на носа, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (СМЕ – л. 6, т. 3 от ДП), което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

В резултат на пътнотранспортното произшествие обв. К. Г. получил счупване на шесто и седмо ребро вляво, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и охлузване на дясното коляно, което му е причинило болка и страдание (СМЕ – л. 10, т. 3 от ДП), което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

Извършената съдебномедицинска експертиза по писмени данни от специалист „кардиолог“ (СМЕ – л.л. 59 - 62, т. 3 от ДП) установява данни за преживян от обвиняемия (през 1995 г.) преден миокарден инфаркт с остатъчна лека ЛК систолна дисфункция. Вещото лице е категорично, че след толкова дълъг период след преживения миокарден инфаркт, краткотрайна загуба на съзнание, свързана с ритъмно-проводни нарушения от сърдечен произход, може да настъпи при пристъп от високочестотно предсърдно мъждене с рязък спад на АН или при проводни нарушения от по-висок клас, които най-често са фатални без навременна лекарска помощ и с висок риск за живота. Това дава основание на вещото лице да заключи, че в случая е малко вероятно 5 обвиняемият да е получил ритъмно-проводни усложнения с краткотрайна загуба на съзнание в момента на ПТП.

Установено е, че опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от свид. К., при скоростта му на движение от 139 km/h е 168 метра, а при разрешената скорост от 90 km/h – 86 – 87 метра. Установено е още, че преди да предприеме маневрата „завиване в обратна посока“ товарният автомобил е бил в неподвижно състояние и към момента на удара се е движил със скорост от 21 km/h, при която опасната му зона за спиране е 10 – 11 метра.

При така установеното относно скоростите на движение на двете моторни превозни средства, участвали в произшествието, и при установеното, че при предприемане на маневрата „завиване в обратна посока“ товарният автомобил е бил на разстояние от 106 метра пред лекия автомобил, водачът на лекия автомобил не е могъл да спре преди мястото на удара и по този начин да го предотврати, освен ако се е движил със скорост в рамките на максимално допустимата – до 90 km/h, в който случай опасната му зона за спиране е по-малка от 106 метра.

От своя страна обв. Г. е имал възможност да предотврати произшествието като пропусне попътно движещият се от лявата му страна лек автомобил, управляван от свид. Г..

Обвиняемият е роден на 07.07.1953 г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Не са налице негативни данни за личността му.