Решение № 4375 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110109107 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С определение, обективирано в Протокол с Рег.№ 6021 / 29.10.2025г., изготвен в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година, производството по гр. дело № 9107/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, е прекратено на основание чл. 232 ГПК, в частта на предявения от С. Н. Н. ЕГН ********** срещу М. У.- В. „Проф. д-р П. С.“, ЕИК: ***, с адрес: гр. В., ул. „М. Д.“ №** иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за осъждане ответникът да заплати в полза на ищцата обезщетение в размер на 1666.09лева, /включваща сумата – брутна месечна заплата по договор от 1129 лева, допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит от 237.09лева и изпълнение на задълженията на курсов ръководител от 300лева/, за периода, през който ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Производството по делото, след частичното прекратяване на основание чл.232 от ГПК, се води по повод предявени о т ищеца С. Н. Н. ЕГН **********, срещу ответника М. У.- В. „Проф. д-р П. С.", ЕИК: ***, с адрес: гр. В., ул. „М. Д." № **, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

-с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.74, ал.4 от КТ, да бъде обявено за недействително основанието „допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ" към Трудов договор № 103 от дата 13.09.2021г, считано от 02.05.2025г., тъй като същото е загубило правно действие, съответно не отговаря на актуалното фактическо и правно положение на трудовото правоотношение между страните;

-с правно основание чл. 334, ал. 1, т.1 от КТ във вр. с чл. 326, ал. 1 КТ, да се признае за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, осъществено със Заповед № 89/ 09.06.2025 г. на Ректора на МУ - В..

-с правно основание чл. 111 КТ във връзка с § 1, т. 12 от ДР на КТ, да се отмени Заповед № 89/ 09.06.2025 г. на Ректора на МУ – В., като се признае, че процесният трудов договор, по силата на закона е със статут на „основен“, считано от 02.05.2025 г.

-с правно основание чл. 334, ал. 1, т.2 от КТ, да бъде възстановена ищцата С.

1

Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност - „Преподавател - висше училище" в М. у. В..

Претендират се за присъждане и сторените разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право се свеждат до следното, според изнесеното в исковата и уточнителната молби: Сочи се, че между С. Н. Н. и М. У.- В. „Проф. д-р П. С.", представляван от ректора проф.д-р Д. Р., дмн, е бил сключен трудов договор № 103 от дата 13.09.2021г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност: „преподавател висше училище“ в М. к., Учебен сектор „М. о.", за неопределено време, след успешно издържан конкурс, съгласно Закона за висшето образование и вътрешните правила на университета. Трудовият договор е бил сключен с основание „допълнителен трудов договор“, тъй като към онзи момент е съществувал действащ „основен трудов договор“ с друг работодател и ищцата. Считано от 02.05.2025г., „основният“ трудов договор на ищцата с другия работодател е бил прекратен, което е декларирано и официално съобщено на ответника по настоящото дело. С оглед на изложеното, и на основание § 1, т. 12 от ДР на КТ, ищцата претендира, че процесният договор по силата на закона е станал „основен“, тъй като в подобни случаи „допълнителният трудов договор“ придобива характеристиките на „основен“, освен ако не е прекратен от някоя от страните.

Според изнесеното, работодателят МУ-В., не е предприел действия за прекратяване на договора или за сключване на нов такъв с ищцата. С. Н. Н. е продължила да изпълнява трудовите си задължения по график и в съответствие с длъжностната характеристика. В тази връзка, ищцата сочи, че е уведомила работодателя си, в качеството му на представляващ М. у. „Проф. д-р П. С." - В., че сключеният от нея трудов договор с основание „допълнителен трудовдоговор“ по чл. 111 от КТ, на основание § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, вече е бил с недействително основание, след като е било извършено прекратяване на предшестващия го по време трудов договор.

Подаденото уведомление, според ищцовата страна, е било регистрирано в МУ-В. с входящ номер № 099-1379/ 09.05.2025г., но не е бил получен своевременен официален отговор.

Ищцата излага, че е посочила на работодателя (МУ - В.), че считано от 02.05.2025г., институцията е следвало да предприеме надлежни действия по удостоверяване на горепосоченото обстоятелство, включително вписване в трудовата книжка на ищцата подаването на съответните уведомления и справки до Националната агенция за приходите, както и коректното отразяване, чрез съответните кодове и документи. Въпреки това, на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 334, ал. 1 КТ - разпоредба, приложима само при договори за допълнителен труд, какъвто договорът според ищцовата страна вече не е бил към момента на прекратяването му.

Със Заповед № 89/ 09.06.2025 г., издадена от Ректора на МУ - В., връчена на ищцата 15.06.2025г., последната сочи, че трудовото й правоотношение с ответната страна е било прекратено, като в заповедта неоснователно и неправилно е било посочено правното основание чл.326, ал.1 КТ, уреждащо прекратяване по инициатива на работника/служителя, а не на работодателя. Настоява се от ищцата, че заповедта за прекратяване на ТПО е незаконна, извършена в нарушение на трудовото законодателство, без обективно и законосъобразно основание. Също така, ищцата не е била уведомена предварително за прекратяването, както не са били изчерпани възможностите за диалог или друга форма на законосъобразно прекратяване (напр. по взаимно съгласие). От датата на заповедта за прекратяване, до момента на сезиране на настоящия съд, ищцата излага, че е останала без работа на длъжност „преподавател висше училище“, поради което е претендирала и обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ. Впоследствие в с.з. по същество е оттеглила тази си искова претенция на основание чл.232 ГПК.

Настоява се от ищцата, че е било нарушено изискването за обвързаност с конкурсната процедура: Съгласно чл. 9, ал.2 ЗВО и съдебната практика, когато длъжността е заета след конкурс, трудовото правоотношение не може да бъде прекратено произволно, освен при наличие на изрично посочени основания от КТ, придружени с мотиви.

Прекратяване без мотивирано позоваване на обективни основания (напр. съкращаване на щата, придобиване право на пенсия и др.), се настоява от ищцата, че се явява в противоречие със закона.

Неправилно, според ищцата, е било посочено правно основание: Прекратяване на договор, който вече не е „допълнителен", към датата на връчване на предизвестието, 2 доколкото трудовият договор вече е придобил статута на „основен“, а разпоредбата на чл.

334 КТ се отнася единствено до допълнителни трудови правоотношения. Уволнението, според ищцовата страна, е било извършено в нарушение на чл. 328 КТ, без конкретизиране на основание и без мотиви.

Заповедта за прекратяване на ТПО, се настоява от ищцата, че е незаконосъобразна : Заповед № 89/ 09.06.2025 г. неправилно се позовава и на чл. 326, ал.1 КТ, уреждащ прекратяване по желание на работника, което в случая не е било налице.

Твърди се нарушение на предизвестието: Предизвестието е в 15-дневен срок, въпреки че съгласно чл. 326, ал. 2 КТ, за „основен трудов договор“ минималният срок е 30 дни, освен ако не е уговорен по-дълъг.

Сочи се от ищцовата страна, че е налице липса на конкретни правни основания и мотиви. Не са били изложени фактически основания нито в предизвестието, нито в Заповед № 89/09.06.2025г., както изисква чл. 328 КТ. Това е довело до нарушаване изискванията на закона за яснота и мотивираност при прекратяване на трудов договор от работодателя, като според ищцата същото представлява съществено процесуално нарушение.

Според ищцовата страна прекратяването на ТПО е било извършено при фактическа и морална необоснованост: Ищцата е изпълнявала задълженията си с изключителна отговорност, в продължение на четири години, като й е била възлагана и ръководна дейност като курсов ръководител. Прекратяването на трудовото правоотношение е било извършено внезапно, без индикации и при доказано добро изпълнение на служебните задължения от ищцата, което е в разрез с принципите на добросъвестност, прогласени в чл.

8, ал. 2 КТ и чл. 3 от ЗЗД.

Според ищцата при прекратяването на ТПО, е било налице и противоречие със Закона за висшето образование /ЗВО/ и вътрешните правила на университета, засягащи академичното развитие: Ищцата е заела длъжността след конкурс, като последствие е защитила дисертация по „О.", съответно и придобила ОНС „доктор", което недвусмислено показва дългосрочна ангажираност към научната дейност, както и ясна воля за дългосрочно развитие в университета. Уволнението се настоява, че е прекъснало този процес, което представлява незаконосъобразност на издадената заповед, както и форма на дискриминационно третиране към преподавател, заел длъжността в резултат на конкурс.

С горното се обосновава правният интерес от предявяване на исковите претенции.

Ответникът М. у. „Проф. д-р П. С." - В., Булстат ***, с адрес: гр. В., ул.

„М. Д." № **, представляван от проф. д-р д.м.н. Св. Г., чрез пълномощника си адв. Н. Н. С. АК Варна, сл. адрес: гр. В., ул. "К. М.", № **, адв. офис, тел. ***/***-***., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба.

С отговора се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, по следните съображения: Според разпоредбата на чл.74, ал. 1 от КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля, е недействителен. Недействителността се прогласява от съда, като до влизане в сила на решението за обявяване на недействителността, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор / чл. 75, ал. 1 от КТ/. В конкретният случай, се настоява, че трудовия договор с ищцата е бил сключен на основание чл. 111 от КТ, на 13.09.2021г., когато ищцата е работила по основно трудово правоотношение с „***" ЕООД, и до прекратяването с оспорената заповед №89/09.06.2025 г. не е бил променян характера или мястото на работа, нито основанието за сключването му. При изнесеното, ответната страна счита, че той не противоречи на закона, нито го заобикаля, не страда от сочените в исковата молба пороци и представлява действителен трудов договор, който обвързвал страните, както е било уговорено по него.

Прекратяването на основния трудов договор на ищцата с „***" ЕООД по нейно желание, считано от 02.05.2025 г., се сочи, че няма отношение към трудовото й правоотношение с М. у. – В., респ. не поражда задължение за втория работодател да предприема каквито и да е действия за неговото изменение в „основно“ трудово правоотношение, тъй като няма законово основание за това.

При изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

3 отговора.

В с.з., страните поддържат становищата си, изложени в исковата молба и в Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът на основание чл. 146 от ГПК, е указвал на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника са се намирали във валидни трудови правоотношения, че трудовия договор е прекратен на посоченото основание, а от своя страна ответникът следва да установи, предвид доказателствената тежест спазването на предвидените от закона изисквания за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на посоченото основание, т.е. законосъобразността на предприетите от него действия по прекратяване ТПО на ищцата.