Решение № 20 от 13.02.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Харманли, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20245630200526 по описа за 2024 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Д. Н. Й. ЕГН ********** от гр. Маджарово, действащ чрез пълномощника адв. А. Г. при АК Хасково , обжалва наказателно постановление № 24-0271000528/ 09.VІІ.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, като го счита за необосновано, неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Оспорва се възприетата от административно наказващия орган фактическа обстановка.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. И. Д. при АК Хасково, които поддържа изцяло депозираната жалба.

Административно наказващия орган- Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег.№ 271000 – 11048/18.ХІ.2024г., с което административно наказателната преписка е постъпила в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована - не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 24-0271-000528/ 09.VІІ.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер.GA № 343109 / 07.ІІІ.2024г. на Д. Н. Й. ЕГН ********** от гр. Маджарово, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движение по пътищата, са наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца , за това, че:

“На 07.ІІІ.2024г. около 10.06ч. в общ. Маджарово на път Трети клас № 8081, като водач на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег. № ***, България, 1 при обстоятелства: В гр. Маджарово по път 8081 км.9 +100 посока с. Бориславци общ. Маджарово при проверка се установи, че водача управлява МПС с изтекла застраховка ГО, с което автомобила е с служебно прекратена регистрация. е извършил :

1) Управлява МПС , което не е регистрирано по надлежен ред. с което виновно нарушил:

1) чл. 140 ал.1 от ЗДвП. ” .

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 343109 / 07.ІІІ.2024г., са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпита К. С.

И. - актосъставител.

От показанията на свидетелителя - служител при РУ Харманли ПУ Маджарово, се установяват обстоятелствата, установени във връзка с изпълнението на служебните му задължения и свързани със съставеният от него акт за установяване на административно нарушение. В показанията си свидетеля заявява, че по време на проверката автомобила управляван от жалбоподателя е бил с поставени на място регистрационни табели. Спрения за проверка водач (жалбоподателя) бил собственик на автомобила и пред полицейските служители заявил, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Към административно наказателната преписка е приложено и в хода на настоящото производство е приобщено като доказателство по делото - Постановление от 04.VІІ.2024г. на Районна Прокуратура Хасково ТО Харманли (заверено като препис ксерокопие) за отказ да се образува досъдебно производство. От посоченото постановление се установява, че е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като е прието че обстоятелството, че собственика (жалбоподател в настоящото производство) не е знаел точното дата на прекратяване на регистрация, изключва умисъла от негова страна в осъществяване на престъплението.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 30.Х.2024г., като жалбата е депозирана пред Районен съд Харманли на 31.Х.2024г., като е входирана под № 9700/ 31.Х.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда констатира, че процесния Акт за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189 ал.1 и чл.12 от Закон за движение по пътищата вр.чл.37 ал.1 б.б и чл.47 ал.2 вр. ал. 1 б.а от Закон за административните нарушения и наказания и предвид приложеното заварено като препис ксерокопие от Заповед № 8121з-1632/02.ХІІ.2021г. на Министър на вътрешните работи (заварено като препис ксерокопие), което не се и оспорва от страните.

Според настоящия съдебен състав, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл. 43 от ЗАНН, и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.

Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 изр. 1 от Закон за движение по пътищата:

„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ . В настоящия случай на жалбоподателя М* е 2 вменено нарушение именно на тази норма.

Според легалното определение на §6 т.18а от ДР на ЗДвП - „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175 ал.3 пр.1 от закона, който регламентира, че се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „Глоба“ от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните в хода на производството както гласни, така и писмени доказателства, според съдебния състав по безспорен начин се установява, че на 07.ІІІ.2024г. жалбоподателя Д. Й., е управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег. № ***, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от Закон за движение по пътищата, предвид което от обективна страна е бил осъществен съставът на вмененото на водача административно нарушение.

Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДП, то по делото не се е доказало административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.

За да е налице нарушение по посочената норма (чл. 140 ал.1 от ЗДП), за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от закона, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от закона, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11 ал.3 от Наказателен кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието-поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние.

Според състава на съда, настоящият случай е именно такъв, тъй като в нормата на чл.175 ал.3 пр.1от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

В конкретния случай регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, като от данните по административно наказателната преписка се установява, че това е станало на основание чл.143 ал.10 от Закон за движение по пътищата. По силата на тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от Кодекс за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т. е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице предвидената в нормата на чл. 574 ал.11 от Кодекса хипотеза, и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система за регистрация на моторните превозни средства. Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила.

3

Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл.18б ал.2 вр. ал.1 т.8 от Наредба № І45/ 24.ІІІ.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В процесния случай сред представените с административно наказателната преписка доказателства не са налице такива, от които да се установи по безспорен начин, че към момента на проверката – 07.ІІІ.2024г., жалбоподателя , като собственик на процесното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на същото, каквото задължение е вменено на компетентните органи по силата на чл. 143 ал.10 от ЗДвП. Доказателства за уведомяване на лицето не само не са налице, но и както е отразено в Постановление от 04.VІІ.2024г. на Районна Прокуратура Хасково ТО Харманли – уведомително писмо от СПП Хасково дори не е изпращано.

Съгласно дадено в §2 т.4 от ДР на Наредба № І-45/ 24.ІІІ.2000г. определение :

„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административно наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена, не са налице по делото.