Решение № 8572 от 10.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8572 гр. С., 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.ВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело № 20231110128225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против Е. Е.

П. и М. Е. П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на ищцовото дружество по 1888,77 лева всеки, представляваща 1/3 идеална част от сумата в размер на 5666,31 лева –главница за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., ж.к. Вр. 1, блок ***, вх. *, ет. *, ап. **, предоставени в период от 07.03.2013 – 28.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55163/2022г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище се явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги за исковия период, които не са заплатени в срок, поради което ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител оспорва претендираните суми да се дължат от ответниците, както и изразходваното количество вода и извършени услуги. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

1

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д.№ 55163/2022г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 01.11.2022 г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Е. П., М. Е. П. и Ю. П. да заплатят на заявителя всеки по 1/3 от сумата в размер на 5666,31 лева.

Заповедта е връчена лично на длъжника Ю. П., като в законоустановения срок същият не е подал възражение, поради което спрямо него заповедта е влязла в сила. На другите двама длъжници заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването 2 им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

Единственото доказателство, което ищецът е представил за установяване качеството потребител на ответниците, е бланка за служебна регистрация на клиент във връзка със смяната на собствеността на процесния апартамент от 14.01.2021г., в която е посочено, че новият собственик е З.Йо. Представена е и справка от Агенция по вписванията по партида на процесния имот, видно от която е отразено прехвърлянето на процесния недвижим имот от ответниците на трето лице за спора, З.Йо, с отразена дата 29.12.2020г. г. Представената справка не представлява документ, установяващ наличие на право на собственост. По делото не се представят доказателства ответниците да са били собственици на процесния имот към началото на исковия период – 07.03.2013 г. С оглед оспорванията от ответната страна, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване, че в посочения исков период, с твърдения начален и краен момент, именно ответниците са били носители на вещно право върху процесния водоснабден обект и като такива същите са били задължени по облигационна връзка с ищеца да заплащат цената на доставените ВиК услуги.

Отделно от това, по делото не се представят каквито и да е доказателства относно твърденията, че за апартамента се води партида с клиентски № ******* и че са издадени каквито и да е фактури за ВиК услуги на калкулираната стойност. В представената бланка за служебна регистрация на клиент е посочено, че титуляр на партидата е трето за спора лице – Т. Г. П..

Предвид това съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главни доказване на предпоставките за основателност на исковата му претенция, поради което предявените срещу ответниците искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че исковете са доказани по основание, то част от претендираните вземания се явяват погасени по давност, за което ответниците са направили възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за периодични плащания, каквито са тези за предоставени ВиК услуги, се погасяват с изтичането на тригодишна давност. С оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.10.2022 г., погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми преди 11.10.2019 г. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на погасените по давност вземания възлиза на 4680,62 лева, като непогасената част от главницата възлиза на 985,69 лева. Наред с това по делото са налице данни и за извършено плащане на 23.07.2025 г. в размер на 1888,77 лева, поради което и на това основание претенцията би се явила неоснователна.

По разноски:

В оглед изхода от спора право на разноски имат ответниците, но същите не са сторили такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК: 130175000, с адрес: гр. С., бул. Ц.Б. III 159, ет. 2 и 3, бизнес център Интерпред Ц.Б. против Е. Е. П., ЕГН **********, и М. Е. П., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат, всеки от тях по 965,71 евро /1888,77 лева/, представляваща 1/3 идеална част от сумата в размер на 2897,14 евро /5666,31 лева/ – главница за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., ж.к. Вр. 1, блок ***, вх.

*, ет. *, ап. **, предоставени в период от 07.03.2013 – 28.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55163/2022г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4