Определение № 124 от 01.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Враца, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20261400200129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода В. П. Ц., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения В. Ц..

В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Заедно със служебният защитник-адв.К. Т. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане Ц. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Като довод за това се сочи и тежкото здравословно състояние на осъдения.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, приема следното:

В. П. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца, наложено му с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 9/2024 г. по описа на ОСМонтана, за деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" и "б" НК грабеж в условията на опасен рецидив.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода на 05.04.2024 г. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието е строг. Към датата на постановяване на настоящото определение01.04.2026 г. от това наказание е изтърпял 2 години, 5 месеца и 9 дни, от които 1 година, 11 месеца и 26 дни фактически, от предварителен арест 5 месеца и 11 дни, а от 1 работа 2 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 21 дни.

От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като е осъден за деяние в условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е 127 точки, в границите на високите стойности. Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от користно-насилствения характер на настоящото деяние и тези в криминалното му минало, както и от трайно формираните оневинителни нагласи и липсата на емпатия по отношение на жертвите. Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени множество зони: криминално минало, отношение към правонарушението, жилищно устройване, взаимоотношения, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди за лишените от свобода и за служителите на затвора е със средни стойности и се обуславя от минали агресивни прояви в контролирана среда - при изтърпяване на предходна присъда, на 18.08.2020 г. в Затвора в гр.Враца се заканил с убийство на л.св. Р. А. Б., като замахнал с нож, за което е осъден на 7 месеца лишаване от свобода на основание чл.144а, ал.3 НК. Има нисък праг на търпимост, склонен е към деструктивни прояви и конфликтни взаимоотношения. Не декларира дискриминационни прояви сред малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и самоувреждане е с високи стойности - има история на автоагресивни прояви в контролирана среда (поглъщане на чужди тела и нарязване на ръцете).

При изготвените последващи две ревизии на оценката на риска (на 07.04.2025 г. и на 05.03.2026 г.) е констатирано, че рискът от рецидив при осъдения е останал непроменен-127 точки, запазвайки се в границите на високите стойности. За изтеклия период на наблюдение не са настъпили конструктивни промени в цялостното му поведение, като дефицити са налице във всички първоначално установени проблемни зони. В този аспект е отчетено, че л.св.Ц. продължава да е с оневинителни нагласи; не разпознава проблемите си, а е склонен да повтаря допускани грешки в миналото; действа необмислено и импулсивно, емоционално нестабилен, податлив на манипулации и внушения. Рискът за всички други категории също е останал непроменен.

По време на настоящия си престой в затвора е настаняван във всички групи поради необосновани претенции, неразбирателство и конфликти с останалите затворници.

През учебната 2024/2025 година е включен в образователния процес като ученик в 4-ти клас в СУ "Мито Орозов" към Затвора-Враца, но поради липса на мотивация е спрял да посещава учебните занятия. Въпреки проведените разговори с ИСДВР, същият не е пожелал да продължи обучението си през учебната 2025/2026 година.

Отчетено е, че неграмотността и липсата на каквато и да е професионална квалификация имат пряко отношение към социалната реинтеграция, тъй като са важни фактори, повишаващи риска от рецидив. В тази връзка нежеланието му за включване в учебен процес, въпреки че многократно е мотивиран за това и са му разяснявани ползите от повишаване на образователното му ниво, е показателно за липсата на 2 промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя в затвора л.св.Ц. има противоречиво и неустойчиво поведение.

Дисциплинарно наказван е общо девет пъти за разнородни нарушения, включително за агресивни прояви спрямо други лишени от свобода. С поведението си не е дал основание да бъде поощрен, съгласно ЗИНЗС. До момента не е проявил желание да участва в корекционни програми, както и в провежданите общопенитенциарни мероприятия.

Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени, поради което корекционната работа с лишения от свобода трябва да продължи в посока преодоляване на изразените дефицити, ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхната реализазция. Освен това не е преминал и всички етапи от прогресивната система, като е посочена и необходимостта от включването му в корекционна програма "Подготовка за живот на свобода", което ще спомогне за поуспешната и пълноценна ресоциализация, тъй като прогнозите при него са относително неблагоприятни. Липсата на образователен ценз и професионална квалификация са фактори, които са пречка за реализация на трудовия пазар, а отчетените сериозни дефицити в съчетание с трайната интеграция в криминалните среди са предпоставка за евентуалното продължаване на престъпната дейност след освобождаването му от затвора.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Ц. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият В. Ц. не е дал убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Съдът отчете, че стойностите на риска от рецидив при него - 127 точки, са непроменени в сравнение с първоначалните и остават във високите граници. Рискът от вреди за обществото след освобождаването от затвора също е с непроменени средни стойности. Освен това не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитните зони при осъдения, и преди всичко отношението към правонарушението, междуличностните проблеми и умението за мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като той не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си, а е склонен да повтаря едни и същи грешки. Осъденият проявява трайна пасивност към позитивните инициативи в пенитенциарното заведение, преустановява участието си в образователния процес, като същевременно насочва енергията си към нарушения на вътрешния ред и конфликти. От данните по делото е видно, че по време на престоя си в затвора е наказван девет пъти за разнородни нарушения на реда и дисциплината. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила, проявява склонност към импулсивни агресивни действия и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на 3 престъпната му дейност. Въпреки проведените корекционни мероприятия все още не е формирал критично отношение към престъпното си поведение и е неспособен правилно да формулира проблемите си и да поема отговорност за собствените си действия. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

Не съставляват основание за уважаване на молбата и доводите за влошено здравословно състояние на осъдения Ц.. Действително от приложените в досието медицински епикризи се установява, че същият страда от редица заболявания, по повод на което е бил хоспитализиран, но тези обстоятелства нямат отношение към института на условното предсрочно освобождаване. Влошеното здравословно състояние поначало не е сред факторите и критериите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в производство като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на осъдения. При здравословни оплаквания, на същия следва да бъде предоставена съответна медицинска помощ по реда, предвиден в чл.250, ал.2 и сл. от ЗИНЗС, респект. предприети мерки по прекъсване или спиране на изпълнението на наказанието.

При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.