Решение № 39 от 17.08.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пещера, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20265240200118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 26-0315-000413/21.04.2026г. на Началник група в РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик – Тодор Тодоров, с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. С. Х. са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.175, ал.3, пр. първо във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление при съображения - че нарушението не е надлежно описано фактически, доколкото в него не е изрично посочено, че е установено на „път, отворен за обществено ползване“, и че не е извършено виновно от наказания, тъй като той не е съзнавал фактически обстоятелства от административнонаказателния състав, а именно – че управляваното от него МПС е било служебно дерегистрирано.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма 1 основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2026г. на път III-375, км. 5 полицаят Соятн Я., в присъствието на колегата си Абахадин П., спира за проверка т.а. „Форд-Транзит“ с рег. № РА7132ВР, собственост на „Орешака В.Х.“ ЕООД и управляван от водач В. С. Х.. При проверката се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което водача на място обяснява, че до момента на проверката не му е било известно и не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. По случая е образувана полицейска преписка, по която с постановление вх.№ 1977/26 от 27.03.2026г. прокурор при ТО-Пещера на РППазарджик е отказал да образува наказателно производство и е препратил материалите на наказващия орган. По повод това постановление (чл.36, ал.2 ЗАНН) е издадено и обжалваното наказателно такова.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 26-0315-000413/21.04.2026г.; АУАН серия GA № 1284701/25.03.2026 г., застрахователна полица № BG/23/1260001054509; справка по история на МПС за т.а. „Форд Транзит“ с рег. № СА0557МН; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство; справка за нарушител/водач на лицето В. С. Х.; Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К-12319/03.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, както и писмо с вх.№ 4170/14.07.2026 г. от ОД на МВР – Пазарджик сектор „Пътна полиция, ведно със справка по история на регистрацията от АИС КАТ – регистрация на МПС - т.а. „Форд Транзит“ с рег. № РА 7132ВР и писмо с вх.№ 4321/22.07.2026 г. от РУ – Пещера, и документи съдържащи данни за прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС - т.а. „Форд Транзит“ с рег. № РА 7132ВР., и показанията на свидетеля С. Я. Я..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Правното основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП. До дата 06.09.2025г. редакцията на тази разпоредба предвижда, че – „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ След изменения на ЗДвП (ДВ, бр. 64 от 2025 г.) от 07.09.2026г. от текста на посочената разпоредба отпада частта „…и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“.

Такъв тип елементарност при законодателната техника обаче не означава, че собственик или водач на служебно дерегистрирано по посочения ред МПС вече носи административнонаказателна отговорност при управлението му, дори да не е уведомен за служебната дерегистрация. В разпоредбата на чл. 574, ал.9 КЗ ясно е посочено, че – 2

„Условията, редът и начините за обмен на информация, форматите на данните и използваните класификатори, както и взаимодействието между Информационния център, държавните органи и други субекти, имащи законен интерес, се определят в наредбата по чл.

571, ал. 4.“. Същевременно в чл. 18-б (2) от въпросната, актуална към момента Наредба № I45 от 24 март 2000 г. ясно е записано, че „При прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.“. Тази разпоредба не е изменена след споменатото изменение на ЗДвП.

Законът след 07.09.2025 г. не казва „не се уведомява собственикът“, а само не съдържа вече изрично задължение. Уведомяването, предвидено в наредбата, е организационно правило по прилагане на закона, което не противоречи на ЗДвП. В правомощието на министъра при издаване на наредба е да уреди правила по прилагането на закона, включително да конкретизира организацията и реда за извършване на административни дейности, стига тези правила да не противоречат на закона и да не създават нови материалноправни задължения извън неговата делегация. Следователно чл.

18б, ал. 2 от Наредба № I-45 продължава да бъде приложим, защото: не противоречи на действащия текст на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, урежда въпрос по организацията и реда на административната дейност, попада в предмета на подзаконовата уредба, законът не съдържа забрана за уведомяване.

Следователно нормативната уредба предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената регистрация. В случая по делото не се установява към момента на проверката собственикът на автомобила да е бил уведомен (да е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му, което логично препятства съзнаване на това обстоятелство и от жалбоподателя водач. При това положение липсата на знание за прекратената регистрация изключва вината на водача при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че санкционираното деяние не осъществява състава на административно нарушение (арг. - чл. 53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 11 от ЗАНН).

Същевременно - независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка, няма съмнение, че при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо уведомяването има значението и за стабилизиране (влизане в сила) на действието по прекратяване на регистрацията автомобила. Затова в настоящия случай на неустановено уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията от една страна не е било влязло в сила, а от друга – собственикът на автомобила е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Затова осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна, тъй като следва да се приеме, че автомобилът не е бил с надлежно прекратена регистрация.

Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение и съответно незаконосъобразно са му наложени административни наказания с издаденото наказателно постановление. В гореизложения смисъл е практиката не само на касационната 3 инстанция (Решение № 81 от 10.02.2021 г. по к. а. н. д. № 21/2021 г. на Адм. съд Пазарджик, Решение № 981 от 4.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1157/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 854 от 4.11.2020 г. по к. а. н. д. № 969/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик, Решение № 541 от 2.07.2021 г. по к. а. н. д. № 424/2021 г.на Адм. съд Пазарджик, Решение № 901 от 11.11.2020 г. по к. а. н. д. № 988/2020 г.на Адм. съд – Пазарджик и др.) а и на ВКС и ВАС - Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.

С оглед изложеното НП № 26-0315-000413/21.04.2026г. на Началник група в РУПещера към ОДМВР-Пазарджик – Тодор Тодоров следва да бъде изцяло отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0315-000413/21.04.2026г. на Началник група в РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик – Тодор Тодоров.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4