Определение № 4252 от 09.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4252 гр. Варна, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502190 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6544/10.10.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г.ев, срещу разпореждане № 2989/28.09.2023 г. на Районен съд - Девня, 3 състав, постановено по ч.гр.д. № 788/2023 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно в диспозитива е разпоредил прекратяване на производството по делото, доколкото съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, когато съдът прецени, че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение, не прекратява частното гражданско дело, а отхвърля изцяло или отчасти заявлението. На следващо място, по отношение на основанията за отхвърляне на заявлението с оглед неотстраняване на нередовностите се излагат се съображения, че заявлението е за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, 1 поради което не е необходимо да бъдат прилагани доказателства за съдържащите се в заявлението твърдения, в т. ч. и доказателства за обявена от кредитора предсрочна изискуемост и достигнало до длъжника уведомление за това, за разлика от изискването при подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Жалбоподателят се позовава на това, че производството по чл. 410 от ГПК не е такова за разрешаване на материалния спор по същество, а единствено за проверка дали претендираните вземания са спорни между страните, като в случай, че длъжникът подаде възражение, всички въпроси по същество на спора ще се решават в последващото исково производство. Излага доводи, че единственото доказателство, което следва да бъде представено в заповедното производство, е договорът за потребителски кредит, съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, защото чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, като заявителят е изпълнил това изискване, представяйки сключения договор.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 788/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, 3 състав, е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане № 2504/07.08.2023 г. съдът е оставил без движение производството по делото с указания за отстраняване на нередовности на заявлението, като е задължил заявителя в тридневен срок от уведомяването да представи доказателства за уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника Г. Д. О.. За разпореждането заявителя е надлежно уведомен на 23.08.2023 г. По делото е постъпила молба рег. № 5340/23.08.2023 г. от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която се позовава на съдебна практика на различни съдилища, съгласно която при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на 2 чл. 410 от ГПК не е необходимо да бъдат прилагани доказателства за съдържащите се в заявлението твърдения, в т.ч. и доказателства за обявена от кредитора предсрочна изискуемост и достигнало до длъжника уведомление за това, за разлика от изискването при подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК. С обжалваното разпореждане № 2989/28.09.2023 г. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че в рамките на указания от съда срок заявителят не е отстранил нередовността на заявлението. Изложил е съображения, че вместо това е депозирана молба с цитирана практика на различни окръжни съдилища, по сходни казуси, която не е задължителна за съдебния състав.

Произнасяйки се в посочения по-горе смисъл, заповедният съд не е разрешавал въпроса за това налице ли са законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, а се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимостта на заповедното производство като такова. Поради това, в настоящото производство въззивният съд е компетентен да извърши проверка за правилността на даденото от заповедния съд разрешение на процесуалния въпрос, като не следва да се произнася по въпроса за наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, тъй като и доколкото този въпрос не е разрешаван с обжалваното разпореждане, би се стигнало до лишаване на заявителя от възможността за инстанционен контрол по чл. 413 от ГПК в случай на евентуален отказ. Районен съд – Девня е обосновал недопустимостта на заповедното производство с неизпълнение в определения от него срок на дадените указания за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В такива случаи въззивният съд следва да проверява не само това, дали страната е изпълнила указанията на първата инстанция в определения срок или не, но и това дали самите указания са законосъобразни, т.е. дали съществува посочената нередовност. В конкретния случай се касае за производство за издаване на заповед за изпълнение, което не е предвидено като такова за разрешаване на спорове, а целта му е да се издаде съдебно изпълнително основание в полза на кредитора в случаите, когато вземането не се оспорва. В заповедното производство не се установява съществуването на вземането, а неговата безспорност. В случай, че длъжникът не оспори вземането, това е достатъчно за издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора, без самото вземане да бъде установявано в спорно производство. Неоспорването от страна на 3 длъжника е индиция, че той признава задължението, а при направено оспорване въпросът за съществуването на вземането се разрешава в исково производство, което не е част от заповедното. Предвид на това, заявителят не следва да доказва съществуването на вземането си в заповедното производство като представя доказателства в тази насока. Това изрично следва от разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, съгласно която заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като не се съдържа изискване за съответствие с чл. 127, ал. 2 от ГПК, т.е. да бъдат представени доказателства, установяващи твърденията на заявителя. След като той не е задължен да представи доказателства за установяване на съществуването на вземането си, то с още по-голямо основание той не е задължен да представи такива като условие за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изключение от това правило е въведено с разпоредбите на чл. 417 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, като последната е с оглед засилената защита на потребителя. В случая не се касае до заявление по чл. 417 от ГПК, а до такова по чл. 410 от ГПК, поради което за него би намерило приложение правилото на чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Тази разпоредба обаче се отнася само за посочените в нея доказателства, сред които не е уведомлението до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Още повече, че представянето на доказателствата по чл. 410 от ГПК има отношение към основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не към неговата допустимост. С оглед на това, за заявителя не е съществувало нормативно задължение за представяне на поисканото от заповедния съд доказателство, а такова задължение не е изведено и по тълкувателен път в съдебната практика. Поради това, заповедният съд не е могъл да изисква представянето му от заявителя, съответно – неизпълнението на това задължение не е могло да доведе до прекратяване на заповедното производство.

Това води до незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, което от своя страна е предпоставка за отмяната му.

Освен горепосоченото, постановявайки обжалваното разпореждане, заповедният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Съгласно същата, в случай, че заявителят не е изпълнил дадените от заповедния съд указания за отстраняване на нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът не следва да прекратява 4 производството по делото, а трябва да постанови разпореждане, с което да откаже издаване на исканата заповед. Допуснатото от заповедния съд нарушение на тази разпоредба представлява такова, водещо до незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, а следователно и до неговата отмяна. В случая разпореждането за прекратяване на заповедното производство не може да бъде приравнено на разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение, предвид различните последици от двете.

С оглед на това и посоченото по-горе относно предмета на проверката на въззивния съд в настоящото производство, обжалваното разпореждане на Районен съд – Девня следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на същия съд за извършване на преценка за това налице ли са предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2989/28.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 788/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, 3 състав, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня, за извършване на преценка за това налице ли са предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5