Решение № 43 от 30.07.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Карнобат, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова

Административно наказателно дело № 20252130200130 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ю. Г. Т. EГH **********, с адрес: гр. против наказателно постановление № 9224/03.04.2025 г. издадено от В.Б.А. – и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лв. на основание чл.53, ал.1, т.2-предл.“второ“ от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, aл. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, aл. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, aл.

1, т. 3, буква „б“, чл. 8, aл. 1 и чл. 37, aл. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на MPPБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес и отговаря на изискванията на закона.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на цитираното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят и адв.Т. – пълномощник на жалбоподателя, редовно призовани не се явяват. По делото е депозирана молба от пълномощника на Ю.Т. с която с навеждат допълнителни твърдения за незаконосъбразност на НП.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ha 06.03.2025 г. в 12:50 часа на път I-6, км 445 на отбивна площадка, в посока гр.

Карнобат — гр. Айтос, Ю. Г. Т. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси — МПС с две оси марка Скания, модел P 410 с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № *. Автомобилът бил спрян за проверка при която е установено, че водачът превозвал пшеница. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична oc нa ППС било 12,445 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 т, съгласно чл. 7, ал.

1

1, т. 4, буква „а" oт Наредба № 11 oт 03.07.2001 г. на MPPБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) кaтo превишаването е с 0.945 т;

При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 34,440 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на MPPБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC (Наредбата) като превишаването е с 10.440 т.

Измерването е осъществено с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118845 и ролетка № 1311/18/5 м/. За така установеното натоварване на ППС над допустимите стойности водачът Ю. Т. не представил на проверяващите валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно, респ.тежко пътно превозно средство.

При тези данни служителите на АПИ приели, че водачът е нарушил забраната, установена в чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а" и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на MPPБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC за движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. Срещу водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен му срещу разписка. Водачът не оспорил констатациите в АУАН и такива не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 03.04.2025 г. срещу нарушителя било издадено обжалваното наказателно постановление № 9224/03.04.2025 г., в което фактическата обстановка съответства на тази отразена в АУАН-а. С наказателното постановление за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 б. „а" предл. 2 от ЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева, на основание чл.53, ал.1 от ЗП.

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 28.04.2025г., който в законоустановения срок го обжалвал(жалбата е депоирана на 05.05.2025г.).

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по административната преписка - кантарен билет –л.16, разписка за връчен АУАН на жалбоподателя, пътен лист, товарителница, заповеди на предс.на УС на АПИ досежно компетентността на актосъставителя и наказващия орган по ЗП, ръководство на потребителя за ел.везна модел DFW –KR, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване на за везни с неавтоматично действие тип DFW –KRпротокол за обучение за работа с мобилни везни на служителите на АПИ, холограмен стикер за ел.везна и др., както и от показанията на разпитания по делото свидетел Р.Г., които съдът цени като обективни, последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Нормата на 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП установява забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без съответно разрешение. Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1.3 м - 24 т . (т.3, б. „б“); единична ос - зaдвижвaщa: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 3- 11.5 т. (т.4, б. „а“).

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е било извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко 2 по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т . 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства..., както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

В конкретния случай измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е била 12,445 т., при максимално допустимо натоварване 11,500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" на Наредбата, а измерената сума от натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,440т., при разстояние между осите над 1,36 м. и максимално допустимо натоварване съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредбата – 24т. Съгласно измереното натоварване на посочените оси безспорно управляваното от касатора ППС се явява тежко съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той, като водач на ППС, не може да бъде субект на нарушението и същото не е надлежно индивидуализирано. В случая, обратно на твърдението в жалбата, санкцията е наложена на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП според която разпоредба се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от същия закон. Именно за такова по вид деяние е ангажирана административнонаказателна отговорност на Ю.Т..

Не намира опора в закона тезата, че този вид отговорност следва да се носи само от собственика на ППС или превозвача. За самия водач на тежко или извънгабаритно ППС е налице забрана да управлява такова без издадено разрешение, поради което и санкцията е предвидена да се наложи на физическото лице, нарушило тази забрана.

Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., съгласно които във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат правомощията да спират и да съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва "без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3" или не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за платена такса в маршрут на движение. Адресати на въпросните санкционни норми изрично са определени и водачите на ППС, което законодателно решение е логично, предвид спецификата на изпълнителното деяние. Разглежданият казус е типичен пример в тази насока, доколкото претоварването на ППС е извършено и със знанието на водача, предвид съдържанието на представената товарителница от 06.03.2025г.(л.20), в която жалбоподателят е записан и като придружител на товара.

Неоснователно е и възражението, че деянието неправилно е квалифицирано по посочения състав на нарушение. Сочената от жалбоподателя като приложима разпоредба на чл. 177, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лева на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на чл.

3

139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП – Наредба № 11 от 3.07.2001 г. Затова съставът на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от разпоредбите именно на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП – извършена е дейност по специално ползване на пътя – движение на извънгарбаритно и тежко ППС, без да е издадено разрешение за това. Санкцията за нея е предвидена в чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, както за физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, така и за тези които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгарбаритно и тежко ППС без разрешение.

Път І-6 сред не е сред посочените в Приложение № 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., защото записаните там пътища са отворени за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, за допустимото максимално натоварване на ос, определено в чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Следователно процесният път е бил затворен за всякакви ППС над посочено максимално натоварване на ос, независимо от вида на окачването за което е санкциониран нарушителя.

Настоящият състав приема че АУАН и НП срещу Ю.Т. не страдат от пороци и нарушението на жалбоподателя е установено по безспорен начин.

В НП, при определяне на санкцията, наказващият орган е изложил подробни мотиви, с които е обосновал налагането на глоба в размер от 3500 лева, сочейки високата обществена опасност на превишаването на допустимото максимално натоварване, трайната тенденция от настъпване на вредни последици– причиняване на катастрофи, вкл. със смъртен резултат при ПТП, в резултат на сериозни технически неизправности, свързани с претоварването на ППС (прегряване на спирачките, загуба на контрол, деформация и разрушаване на пътната настилка и пр.).