Решение № 22153 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22153 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110114494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника за сумата от на 1402,92 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена електрическа енергия за за периода от 06.07.2012 г. до 02.01.2024 г. по фактура № **********/12.02.2024 г., както и сумата от 772,46 лв., представляваща начислена от последния лихва на потребена електроенергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул. „Младен Стоянов“ бл. 6, вх. В, ет. 1, ап. 47 с кл. номер 200307105790, за периода от от 06.07.2012 г. до 02.01.2024 г. по фактура № **********/12.02.2024 г.

В исковата молба ищцата твърди, че въпреки извънсъдебното му позоваване на изтекла погасителна давност с възражение до ответника, последният отказал да приложи последиците на давността, поради което за него е налице правен интерес от водене на иск за установяване недължимостта на процесното вземане на соченото основание.

С уточняваща молба от 24.07.2024 г. ищецът е пояснил, че счита, че следните суми са погасени по давност: главница в размер на 977,43 лв. по 105 броя фактури за периода от 12.08.2012 г. до 10.02.2021 г. и лихва в размер на 717,67 лв. за периода от 12.08.2021 г. до 24.03.2021 г. като погасени с 3-годишен давностен срок. Също така пояснява, че счита за недължими сумите в общ размер на 425,49 лв. главница по 36 броя фактури за период от 11.03.2021 г. до 12.02.2024 г. и сумата от 70,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.03.2021 г. до 15.04.2024 г. поради неоснователното начисляване на такса за 1 достъп до електропреносната мрежа при спряно електрозахранване за имота му.

Ответникът - „ЕП” ЕАД, оспорва предявените искове. Счита, че е недопустимо да се предявява отрицателен установителен иск за установяване на изтекла погасителна давност.

Евентуално твърди неоснователност на иска. Поддържа, че в имота има електрозахранване, поради което счита и иска за реално изпълнение за неоснователен. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

По предявения иск по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за погасени по давност задължения, а именно, че ответникът не е отписал процесните задължения въпреки изрично искане на ищцата и затова не възстановява електрозахранването в процесния имот.

В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността.

Между страните не се спори, че ищецът има качеството на потребител на електрическа енергия по отношение на обект с адрес: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ул.

„Младен Стоянов“ бл. 6, вх. В, ет. 1, ап. 47 с кл. номер 200307105790.

По делото е приложена и приета фактура № **********/12.02.2024 г., видно от която ответникът претендира заплащане на суми за минал период, от които 1387,94 лв. представляват главница, а 772,46 лв. лихва за забава. Макар във фактурата лихвата за забава да е означена като неустойка, тълкуването на съдържанието на клаузата на чл. 35 от Общите условия на доставчика на електрическа енергия води до заключението, че по правната си същност представлява лихва за забава, а не неустойка.

По делото е приложен и приет заверен от страната препис от справка от електронната платформа „epay.bg”, от която е видно, че ищецът има неплатени задължения за електрическа енергия за периода от 2012 до 2017 г. Посочената справка представлява частен удостоверителен документ, поради което следва да бъде преценяван по правилата на чл. 180 ГПК. Тъй като не се противопоставя на лицето, което го е издало, тази справка се ползва с ниска доказателствена стойност в настоящото производство.

По делото е приложен и приет заверен от страната препис от електронно писмо от 27.02.2024 г по съобщение с входящ № 1205379708/20.02.2024 г., изпратено от [email protected] до [email protected], откъдето е препратено до [email protected].

Видно от съдържанието на имейла Боряна Цочева по пълномощно от „ЕП” ЕАД заявява, че цената се формира на база утвърдената от ДКЕВР регулационна рамка, сочи, че процесните вземания макар и да са погасени по давност в една част, те все още съществуват, поради което не следва да бъдат отписвани и предлага подписване на споразумение за разсрочено 2 плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК: електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. А съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) „електронен документ” е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Имейлът представлява такъв електронен документ и съответно на основание чл. 184 ГПК е допустимо доказателствено средство, като е допустимо и да бъде представен под формата на заверен от страната препис.

Видно от фактурата и електронното писмо ответникът претендира заплащане на процесните суми, поради което следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са погасени по давност.

Правният интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. Той винаги е конкретен и следва да бъде извлечен от фактите по делото. Действително чл. 118 ЗЗД предвижда, че изпълнението на задължението след погасяването му по давност не е недължимо платено. Следователно кредиторът продължава да е носител на субективното право, а правната промяна, която е настъпила, е възникване на правото на ответника да възрази срещу претенцията на кредитора. Това възражение може да бъде направено при всеки случай, в който кредиторът претендира своето вземане спрямо длъжника, вкл. и извънсъдебно. В настоящия случай правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на процесните вземания поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност се обосновава с претендирането от страна на ответника на погасените по давност вземания, обективирано в приложената фактура и отказът на кредитора да заличи вземанията след отправеното възражение от страна на ищеца за погасяването им по давност.

Давността е уредена като институт, целящ санкциониране на бездействието на кредитора без уважителна причина за дълъг период от време. Поради това при определени видове задължения чл. 111 от ЗЗД предвижда по-кратка давност, когато са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. Такъв е случаят и с вземанията за електрическа енергия, поради което съгласно задължителната съдебна практика давностният срок за задълженията за електрическа енергия е 3-годишен на основание чл. 111, б. ,,в”, пр. 3 ЗЗД (така: Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Последната фактура, за която ищецът претендира да е погасена по давност съгласно уточняващата молба е издадена на 10.02.2021 г. и е с падеж 23.02.2021 г. Следователно за вземането по тази фактура давността започва да тече от 24.02.2021 г. и изтича на 24.02.2024 г. През този период няма данни да са били предприети действия, водещи до спиране или прекъсване на давността нито по 3 отношение на вземането по последната фактура, нито по отношение на вземанията по предходните фактури, поради което следва да бъде прието, че вземанията са погасени по давност за този период.

По отношение на вземанията по фактури за периода 28.02.2017 г. до 09.04.2020 г. давностният срок е бил спрян на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който постановява спиране на всички давностни срокове, с които се погасяват или придобиват права, в това число и погасителната давност, до отмяната на извънредното положение – на 14.05.2020 г. Разпоредбата е императивна, поради което следва да се приложи, макар и да няма изрично позоваване от страна на ответника. като съгласно § 13. от ЗИДЗЗ Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., като съгласно посочената разпоредба сроковете по чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. продължават да текат от 21.05.2020 г. Спирането на давностния срок по отношение на тези фактури е довело до това, че давностният срок за последната от тях – тази от 09.04.2020 г. е започнал да тече на 21.05.2020 г. и е изтекъл на 21.05.2023 г.

По отношение на акцесорните вземания за лихви върху главниците за периода от 12.08.2012 г. до 10.02.2021 г. настоящата инстанция счита, че всякакви акцесорни вземания, включително и вземанията за лихви върху процесните суми се погасяват по давност заедно с погасяването по давност на главното вземане на осн. чл. 119 ЗЗД, макар и давността за тях да не е била изтекла към момента на погасяване по давност на главното вземане.

По отношение на дължимостта на такса за достъп:

По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на главницата по фактури за периода 11.03.2021 г. до 12.02.2024 г. е в общ размер на 425,49 лв., а лихвата върху вземанията по тези фактури за лихвен период от 25.03.2021 г. до 12.02.2024 г. е в размер на 67,43 лв.

Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.

Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „Достъп” е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Посочената наредба е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на 4 електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, респ. приложимата към момента Наредба № 6 от 28 март 2024 г.за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е регламентирано задължението на всички небитовите клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, да заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Съгласно дадената дефиниция § 1, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата редакция „мрежови услуги” са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа, достъп до затворена електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през затворена електроразпределителна мрежа и други услуги по мрежите, определени в нормативен акт. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху използваната/отдадената електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Въз основа на тази нормативна уредба се установява, че заплащането на такса за достъп е нормативно установено задължение, а неговата цена се определя по решение на КЕВР. Като съгласно чл.26 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия цената за достъп до електропреноснатамрежа, която се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за продажба на територията на страната или предоставената/договорената мощност за съответния регулаторен или ценови период.