Решение № 260038 от 21.10.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ №

260038 гр.

Кюстендил, 21.10.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

СТАМОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря В. Здравкова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №396/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa с вх.

№11783/16.06.2020г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор, и Б. П. – изпълнителен директор, чрез адв. Г. Я., съдебен адрес: гр.****, пл. „***“ №***, ет.***, офис **, адвокатско дружество „Савова“, против решение №257 от 30.03.2020г., постановено по гр.д.

№1722/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С първоинстанционния съдебен акт е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:***, да плати на К.П.К. сума в размер на 6470,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по комбинирана полица *****, валидна за периода 27.09.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законна лихва от 27.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена разликата до пълната претенция до 9000 лв. Отхвърлен е искът на К. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1000 лв. страните са осъдени за разноски.

Въззивникът

„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да плати на ищеца в първоинстанционното производство обезщетение над сумата от ***** лв. Намира решението за неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не било доказано пред КРС, че твърдяното ПТП било настъпило при посочените в исковата молба време, място и механизъм.

Фактическите твърдените били приети за доказани чрез протокола за ПТП №1509823 и показанията на свидетеля – водачът на повредения автомобил към момента на ПТП. Протоколът за ПТП бил нечетлив и за това не би могъл да служи за установяване на релевантни обстоятелства, касаещи ПТП. Протоколът нямал обвързваща съда материална доказателствена сила относно онези обстоятелства, които не са били непосредствено възприети от длъжностното лице – актосъставител, както и за волеизявленията, направени от участниците в ПТП. Сочи се, че частта от протокола за ПТП, която възпроизвежда показания на участник в ПТП имала доказателствена сила само относно авторството и съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Протоколът не бил достатъчен за доказване на твърдяния в исковата молба начин на настъпване на вредата. Твърди се, че КРС е допуснал до разпит водача на колата и син на ищеца в нарушение на съдопроизводствените правила, като поради неотстраняване в срок на указани нередовности е следвало да остави искането за разпита му без уважение. Дори и да се приемело, че доказателственото искане е било уточнено в първото заседание по делото, то била настъпила преклузия за това. Въззивникът счита, че при решаване на делото не следвало да се вземат предвид показанията на С. К., а отделно ако се приемат да се ценяли в светлината на чл. 172 от ГПК, тъй като е низходящ на ищеца.

Неправилно било присъдено обезщетение в размер на **** лв. Съдът приемал, че застрахователното обезщетение се дължало при условията на чл.390 от Кодекса за застраховане, независимо дали автомобилът е дерегистриран, дерегистрацията е само предпоставка за поставяне на застрахователя в забава. На тази база бил отхвърлен искът за забава. Съдът не посочвал на какви доказателства почива решението му да присъди тази стойност – ***** лв. доказателства за това страната не била представила. От автотехническата експертиза се установявало, че разходите за ремонта на автомобила надвишавали 70 % от действителната му стойност, поради което била налице хипотеза на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ ищецът не бил представил дължимото според ОУ на договора и чл. 390 от КЗ съобщение за дерегистрация на колата и затова не получил обезщетение при пълна загуба. Според т.12.3 и сл. от ОУ ищецът не разполагал с възможност сам да извърши ремонта на колата и след това да претендирал разходите от застрахователя. При обикновените щети по колите процедурата по обезщетение се извършвала след посещение в доверен сервиз.

Отделното от посоченото, при определяне на дължимото обезщетение при тотална щета на застрахованото МПС, от действителната стойност на автомобила се приспадала стойността на запазените части, възли и агрегати. В тази връзка се коментира, че заключението на вещото лице не давало яснота за действителната стойност на автомобила, както и за стойността на запазените части от него.

Използваните от в.л. методи /възприемане на данни от „Schwackeliste” 03/13/ довели до необосновано завишаване на стойността на колата. В. л. не отговаряло на въпроса каква е стойността на запазените части на процесното МПС, което имало значение за определянето на застрахователно обезщетение. С липсата на назначаване на повторна или допълнителна експертиза съдът оставил неизяснени факти и обстоятелства по делото. Това можело да се преодолее с назначаването на експертиза, за която възможност се сочи в т. 3 от ТР №1 по ТД №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това се прави искане за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите поставени в първоинстанционното производство и останали неизяснени. Обратно, ако съдът не уважи искането за назначаване на експертиза следвало да приеме, че действителната стойност на процесния автомобил била 7602 лв., базирано на данни от mobile.bg и cars.bg. Наред с това, доколкото липсвало остойностяване на запазените части на МПС следвало да се приложени утвърдения в практиката метод за намаляване на обезщетението с 30 %. Това водело до определяне на стойност на застрахователното обезщетяване в размер на **** лв.

На тази база се иска отмяна на решението в частта над сумата от **** лв. претендират се разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатски възнаграждения.

Препис от въззивната жалба е изпратена и получена от насрещната страна. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Въззиваемият К. намира жалбата за неоснователна, не подкрепена с доказателства и счита, че следва да бъде отхвърлена и съответно да бъде потвърден първоинстанционният акт. Несъстоятелно било твърдението на въззивника, че не било установен начина на осъществяване на ПТП-то. Доказателствата по делото установявали ПТП, времето и мястото на неговото настъпване. Акцентира се на наличието на разпит на водача на колата, към момента на ПТП-то. Счита, че законосъобразно било допуснат до разпит С. К., тъй като разпитът бил поискан с исковата молба, а уточнението на неговите имена и обстоятелствата за какво ще бъде разпитван било осъществено преди доклада на КРС. В тази връзка оплакването във въззивната жалба за неправилно допускане до разпит на този свидетел било неоснователно.

Коментира се в отговора, че между страните по спора е имало валиден договор за застраховане „Каско +“, с покрит риск за вреди от ПТП. Ищецът бил изпълнил задължението си по договора и бил заплатил застрахователна премия.

Застрахователят бил уведомен в предвидения срок за настъпилото ПТП. На следващо място се твърди, че щетите били описани и оценени в доверен сервиз и от вещо лице на ответното дружество. Трайната съдебна практика на ВКС сочела, че дерегистрацията /реализирана или не/ на увредения автомобил не следвало да се третира като основание, предпоставка за отказ от плащане на обезщетение. Отговорността на ответното дружество, страна по застрахователния договор била да репарира всички преки и непосредствени вреди до размера на стойност, определена в застрахователния договор. На тази база се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се адв. М. - процесуален представител на въззиваемия К.. Депозирана е молба от въззивника за даване ход на делото в негово отсъствие. Претендират се разноски и отмяна на обжалвания акт. Приложен е договор за правна защита и съдействие, пълномощно, фактура и удостоверение. Адв. М. сочи, че оспорваното решение следва да бъде потвърдено, намира за неоснователни оплакванията на въззивника в жалбата му. Представил е списък на направени разноски, договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По делото са представени и приети като доказателства копие от свидетелство за регистрация на МПС, копие от застраховка „Каско+“, копие от констативен протокол на КАТ, копие от протокол за оглед на МПС, копие от опис-заключение по щета, издадено от сервиз ЕТ „******“, 4 бр. копия от уведомителни писма, копие от удостоверение за техническа изправност на ППС. По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза. Разпитан е един свидетел – С. К., който е син на ищеца К.К. и на процесната дата е управлявал МПС.

От събраните писмени доказателства, експертиза и разпит на свидетел се установява, че на 16.04.2019г. около 13:30 ч. С. К. – син на К.К. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № КН 2436 ВС. При движение по ул. „Хаджи Димитър“ в гр. Кюстендил удря управлявания от него автомобил в спряла на платното кола. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение от служители на КАТ ПП – Кюстендил. Изготвен бил и констативен протокол. Видно от приложеното заверено копие от автомобилна застраховка „Каско+“, сключена между ищеца и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, имаща срок на действие от 27.09.2018г. до 23:59ч. на 26.09.2019г., то на процесната дата автомобилът е бил застрахован при въззивника. На следващия ден -

17.04.2019г., бил изготвен опис-заключение по щета с №*****, в който са описани увредените детайли. Описът е извършен в доверен сервиз – ЕТ „******“. На собственика на автомобила – К.К. е изпратено съобщение с изх. № 0-92-6735/15.09.2019г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, съгласно което ще му бъде изплатено обезщетение в размер на **** лв., тъй като вредите по колата са определени като „тотална щета“. Посочено е, че сумата ще бъде изплатена след като К. представи документ за прекратяване на регистрация на автомобила в КАТ- Пътна полиция, както и удостоверение за банкова сметка. ***, че ремонтът на автомобила е технически и икономически неизгоден. Сумата за обезщетение била определена като от действителната стойност на автомобила са приспаднати 30% запазени части от колата. От писмо с изх.№0-92-9976/09.07.2019г. изпратено от дружеството до К. К. става ясно, че застрахователят е сезиран от собственика на колата с искане да не бъде дерегистриран автомобила, като му е отговорено, че в такъв случай следва да представи документ за техническа годност след извършения ремонт от оторизиран орган. С писмо с изх.№0-92-11173/31.07.2019г. от дружеството до К. К. се установява, че на последния му е посочено, че представеният от него документ – за преминат годишен технически преглед не отговаряло на изискванията на застрахователя.

Собственикът К., видно от приложеното копие от удостоверение за преминат технически преглед, е представил същото на застрахователят, за което именно му е посочено в предходно посоченото писмо, че не отговаря на стандартите на застрахователя. По делото е назначена и приета съдебно – автотехническа експертиза, изпълнена от в.л. Н. В. Съгласно нея средната пазарна цена на колата е *** лв.; разходите по ремонта на колата надвишават 70% от неговата стойност, възлизайки на 73,53 %; на въпроса какво е процентното съотношение на запазените части от колата е изтъкнато, че изброяването на годните за втора употреба детайли, възли и агрегати на автомобила, претърпял ПТП е трудно за реализиране, като се акцентира, че съотношението им спрямо стойността на колата би била различна от количествената пропорция; определена е сумата от *** лв. като действителна пазарна възстановителна стойност на вредите по колата.