Решение № 802 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20201000503382 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение №2062/13.03.2020г., постановено по гр.д.№5617/2013г., СГС е :

- осъдил И. С. Н. да заплати на В. К. В. следните суми : 60 000лева на основание чл.

79, ал. 1, връзка чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите плюс законната лихва до окончателното плащане, изчислена върху 18 000лв. от 05.01.2011г. ; върху 30 000лв. от 23.12.2011 г. и върху 12 000лв. от 28.12.2011г. ; 22 956.23лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху 60 000лева за периода 05.01.2008 г. до 05.01.2011 г.;

- отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД на В. К. В. срещу И. С.

Н. за заплащането на 1 240, 00 лева възнаградителна лихва като част от общата възнаградителна лихва от 2 863, 50 лева, дължима по договор за заем от 06.01.2005 г. за периода 06.01.2005 г. – 31.12.2007 г.

Срещу решението е постъпила жалба от ответника И.Н., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В мотивите на решението липсва произнасяне по основното възражение на ответника, че ищецът В.В. не може да развива дейност по отпускане на заеми със собствени средства, тъй като разпоредбата на чл.3а, ал.1 от ЗКИ предвижда, че това може да се осъществи само от лицензирана финансова институция.Горното е формално 1 основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.Необосновани са изводите на съда, че от представения по делото договор се установява, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 60 000лв.Подписите на И.Н. върху трета страница на договора са били оспорени, но не са били събрани доказателства за това оспорване, поради което не може да се приеме, че същите са автентични.Отделно от това няма връзка между първите две страници на договора, в които са отразени предоставената в заем сума, падежите на задължението и размера на следващата се договорна лихва, и третата, която е била произволно добавена.Видно е, че втората страница завършва с изписване „5.2“ и текст, а на третата страница преди написания текст цифри не са били изписани.При направеното оспорване на приложеното копие от процесния договор, в проведеното на 02.10.2013г. заседание е представен оригинала, които не съвпадат по съдържание – на оригинала има петно, което липсва в копието.Неправилни са изводите на съда, че връзката между трите страници от договора се потвърждава от представената по делото преписка от НАП, в която този договор фигурира.На първо място не се установява, че документа е представен от ответника в хода на извършената от него ревизия, а на второ, че на първите два листа от договора липсва поставена заверка „вярно с оригинала“ с подпис и печат на И.Н., какъвто има на третата страница на договора.По тази проверка е представена разписка от 19.12.2005г., в която е отразено изявлението на ответника, че е получил в изпълнение на посочения договор 16 600лв., равностойни на 10 000щатски долара.При тази данъчна ревизия е направена насрещна проверка на ищеца с искане да потвърди дали и предоставил в заем сумата от 60 000лв., но такова потвърждение не е направено.Следва да се съобрази и това, че ответникът не е включил сумата от 60 000лв. в счетоводния си баланс и отчета за приходите и разходите.С отговора на исковата молба са били представени два документа от ответника, от които се установява, че в действителност страните са сключили договор за заем, но за различни суми от тези, които са отразени в процесния договор.Върху тези разписки е поставен подпис от страна на ищеца, който е бил оспорен.Съдът е приел, че подписите не са положени от ищеца, но не е изложил аргументи защо не кредитира особеното мнение на експерта по последната тройна СГЕ, който аргументирано е изложил тезата си, че въпреки осъществената промяна на подписа на ищеца след 2005г., са налице многобройни съвпадения на общите и частни признаци в подписа му, които следва да обосноват извода за тяхната автентичност. Привежда се подробна аргументация за неправилно определен размер на присъдената лихва.Необосновано съдът е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност както по отношение на главното вземане, така и на това за заплащане на уговорената лихва.Сумата от 60 000лв. е следвало да бъде върната на три вноски, което означава, че се касае за договор с периодично изпълнение, при който вземанията се погасяват с кратката тригодишна давност.Съдът не е съобразил, че по едно от присъединените дела – 295/2011г. на СРС, е било предприето увеличение на иска на 07.05.2012г., което е било незаконосъобразно, доколкото в исковата молба не е било посочено, че претенцията се предявява като частична.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове.Претендират се разноски.

2

В срок е постъпил отговор от ищеца В.В., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е в срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е било образувано по искова молба, предявена от В.В. срещу И.Н. за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща част от предоставения заем на ответника, обективиран в договор за паричен заем от 06.01.2005г.С определение от 09.04.2014., СГС е присъединил гр.д.№17919/11г. на СГС към настоящото производство.Предмет на първото производство е била частичната претенция на В.В. срещу И.Н. за заплащане на сумата от 18 000лв., представляваща част от общо дължимата сума от 60 000лв. по посочения договор за заем.С молба от 24.04.2012г. процесуалния представител на ищеца е направил искане за увеличение на предявения частичен иск с още 12 000лв., което е било допуснато с определение от 07.05.2012г.

Неоснователни са оплакванията на ответника за липсата на предпоставки за допускане на исканото увеличение на иска, което е довело до недопустимост на обжалваното решение в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по същество относно увеличената част.Изрично в исковата молба е било посочено, че искът за заплащане на сумата от 18 000лв. се предявява като частичен, посочен е източника на вземането – договор за паричен заем от 06.01.2005г., както и общият размер на претендираното вземане, който възлиза на 60 000лв.Сборът от предявените искове по двете производства е в размер на 60 000лв., който съответства на твърденията за предоставен заем в същия размер.

В исковата молба са наведени твърдения, че вземането на ищеца за главница и лихва произтича от договор за заем от 06.01.2005г., сключен с ответника.В срока за отговор последния е направил следните възражения относно посочения договор : ; ищецът не е изпълнил задължението си по чл.183 от ГПК да представи оригинала на оспорения договор за заем ; не се оспорват положените подписи от ответника на страница трета от договора, но се възразява, че няма връзка между нея и първите две страници, в които е отразено същественото съдържание на договора, което означава, че твърдението за предоставена в заем сума от 60 000лв. е останало недоказано ; между страните по дело е бил сключен договор за заем, но със съдържание различно от претендираното ; ищецът е осъществявал кредитна дейност без съответния лиценз, което обуславя нищожност на договора за заем на основание чл.3а, ал.1 от ЗКИ.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал от съда да задължи насрещната страна да представи оригинала на договора за заем, който е бил представен в заверено от 3 адвокат копие.Ищецът е бил задължен да представи оригинала, като в проведеното на 02.10.2013г. с.з. съдът е констатирал пълната идентичност между копие и оригинал, с изключение на наличието на петна на всеки един от листовете в оригинала.Последното няма значение не само поради това, че е възможно причината за тяхната проява да е била възникнала след сключване на договора, но и поради това, че от значение е единствено и само пълното съвпадане на съдържанието на двата документа.При евентуално оспорване на истинността на този документ предмет на графологическо изследване ще бъде оригинала, а не копието.

Не се доказва възражението за извършена подмяна в съдържанието на процесния договор за заем.Този документ носи подписа на страната, която го е оспорила/не е необходимо да има подпис на всяка една страница от договора, а е достатъчно документа да бъде поставен след всички негови клаузи/, което означава, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест оспорващия следва да проведе пълно доказване на възражението си за извършената подправка.По делото не е била допусната експертиза, която да сравни шрифта на отделните страници, дали съдържанието е било възпроизведено на хартиен носител с едно и също печатащо устройство, с еднакво мастило и т.н.Горното означава, че посоченият документ е истински и обвързва страните по задължителен начин.

От съдържанието на процесния договор за заем се установява, че ищецът В.В. се е задължил да предостави на ответника И.Н. в заем сумата от 60 000лв., като страните са се уговорили, че предаването й ще бъде в брой.На стр.3 от договора са отразени изявленията на страните, че сумата е била предадена от заемодателя, съотв. получена от заемателя, поради което следва да се приеме, че твърдението за реално предаване на сумата е било доказано.

Без да се коментира въпросът за автентичността на подписа на ищеца В.В. под представените от ответника разписка от 19.12.2005г. и обяснителна записка от 08.07.2005г., следва да се приеме, че с тях не се доказва симулативността на процесния договор за заем относно предоставената в заем сума, както и не се изключва възможността между страните да са съществували две заемни правотоношения, но с различен предмет.На основание чл.272 от ГПК съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която са кредитирани експертните заключения по приетите СГЕ, в които е формиран извод за неавтентичност на подписа на В.В..

Индициращ факт за съществуването на договор за заем с претендираното от ищеца съдържание са и представените от НАП документи, които съставляват част от преписката по образуваната срещу ответника данъчна проверка.За установяване източника на средства същият е представил на данъчните органи процесния договор за заем, което е наложило провеждането на насрещна проверка, с която да се установи дали в действителност заемодателя е предоставил сумата в заем, съотв. разполагал ли е с парични средства за обезпечаване на заемите.Неоснователни са оплакванията на ответника, че това обстоятелство няма никаква доказателствена стойност.Очевидно е, че именно проверяваното 4 лице е представило договора в хода на извършената срещу него проверка, не само поради това, че има интерес да установи източника на средствата, но и от обстоятелството, че върху договора има заверка „вярно с оригинала“ и поставен негов подпис.Както се посочи по-горе не е необходимо заверката и подписа да бъдат поставяни на всяка една страница, а е достатъчно да бъдат положени в края на документа.Липсата на данни за отразяване на получената в заем сума в баланса и ОПР не могат да опровергаят извода, че тя е реално получена, доколкото тези действия зависят единствено от волята на данъчнозадълженото лице.

Неоснователно е и последното възражение, тъй като не се установява, че ищецът предоставя кредити на физически лица или търговци по занятие, а отделно от това евентуалното нарушение на разпоредбата на чл.3а, ал.1 от ЗКИ не влече след себе си нищожност на договора поради прякото му противоречие със закона.Регламентация на договора за заем за потребление, по който заемателят дължи заплащането на възнаградителна лихва, е дадена в чл.240 от ЗЗД.Процесният договор за заем е действителен и обвързва страните.