Решение № 776 от 22.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Плевен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430102439 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД-*** (с настъпила промяна в наименованието в хода на делото на „Хепи Кредит“) против А. Г. С., ЕГН **********, за признаване за установено вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Твърди се, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 3000лв.

Ищецът поел задължение да предостави паричен заем в размер на 3000лв., като изпълнил това свое задължение, превеждайки сумата по лична банкова сметка на кредитополучателя – ответник в настоящата производство.

Ответникът се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 264лв., включващи главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане.

1

Твърди се, че кредитополучателя на изпълнил задължението за плащане на вноска с падеж 01.11.2024г., включваща част от главницата по кредита в размер на 125лв.

Сочи се, че вземането за непогасеното задължение било претендирано по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.*** била издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок постъпило възражение от длъжника и заповедния съд указал възможността за предявяване на установителен иск за съществуване на оспореното вземане.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищеца има вземане срещу ответника за сумата от 125лв., представляваща главница по непогасена вноска по процесния Договор за кредит от 05.08.2024г. с настъпил падеж 01.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът А. С. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на иска. Твърди, че е погасил претендираното вземане преди образуване на заповедното производство.

Сочи, че на 27.10.2024г. превел по сметка на ищеца сума в размер на 900лв., представляваща вноски по процесния Договор. Сочи също, че Договорът бил недействителен при условията на чл.22 от ЗПК. Общо дължимата за връщане сума се изчислявала на 10200лв., като била включена и такса за експресно разглеждане в размер на 6336лв., надхвърляща повече от два пъти главницата.

Не било описано ясно и разбираемо какво включвал Годишния процент на разходите и същия надхвърлял многократно допустимия по закон размер.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№6461/2024г. по описа на ПлРС, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

От представените преписи на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Индивидуален 2 договор за потребителски кредит SO№*** и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити от Интернешънъл Саламанка капитал ООД се установява, че между ищцовото дружество и ответника катокредитополучател е било постигнато съгласие за предоставяне на кредит в размер на 3000лв.

Според обективираното в чл.1 от договора, кредитополучателят заявил при сключването му , че избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението, която услуга била предоставена реално и за извършването й се дължала такса в размер на 264 лв. към всяка погасителна вноска

Видно е от отразеното в чл.2, че е бил уговорен фоксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 25,59% и фиксиран годишен лихвен процент на ден 0,07%. При това срокът на връщане е бил определен на 24 месеца с 24 на брой месечни погасителни вноски, всяка в размер на 425лв.

Видно е също така от обективирания в съглашението Погасителен план, че всяка от вноските е била дължима на първо число на месеца и включваща 125лв. главница, 36лв. договорна лихва и 264лв. такса „експресно разглеждане.

Установява се, че в чл.2 е отразен изрично Годишния процент на разходите с размер на 28,81%

От приложеното копие на преводно нареждане от 05.08.2024г. е видно, че кредитодателя е изпълнил основното произтичащо от Договора свое задължение да преведе по сметка на кредитополучателя заемната сума от 3000лв.

От приложените ч.гр.д.*** и ***, трите по описа на ПлРС се установява, че кредитора е претендирал в отделни производства вноски за главница и договорна лихва с настъпил падеж на 01.09.2024г.; 01.10.2024г. и 01.11.2024г. Вземането за последната от посочените вноски е предмет на установяване в настоящото исково производство.

Представеното от ответника преводно нареждане от 27.10.2024г. за преведена в полза на ищеца на сума в размер на 900 лв. (на л.54) и представените от ответника преводни нареждания от 28.10.2024г. и 06.01.2025г. (на л.79 и л.80) не се обсъждат отделно от експертното заключение, т.к. са предмет на счетоводно изследване за отговор на 3 възложените задачи. Същите писмени доказателства са представени от страните и в хода на развилите се заповедни производство по сочените по горе ч.гр.дела.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключенията по които са изслушани в о.с. на 02.04. и 27.04.2026г. От експертното заключение, изслушано в о.с.з. на 02.04.2026г. се установяват следните обстоятелства: Установява се, че на 27.10.2024г. ответника А. С. е превел в полза на кредитодателя Интернешънъл Саламанка Капитал ООД сума в размер на 900лв. Както пояснява експерта при изслушването му, кредитора е осчетоводил плащането на 28.10.2024г. и е отнесъл част от сумата – в размер на 666лв. за погасяване на вземания по ч.гр.д.№5952/2024г. по описа на ПлРС, в това число главница в размер на 125лв., договорна лихва в размер на 36лв., разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. Остатъкът от преведената сума – в размер на 234лв. е бил осчетоводен за погасяване на задължения по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, в това число за главница в размер на 125лв., за договорна лихва в размер на 36лв., за такса експресно разглеждане в размер на 10лв., за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 38лв. При това се установява, че при кредитора са осчетоводени като платени първа и втора вноска по процесния договор за кредит, включващи главница и договорна лихва, както и вземания за разноски по водените заповедни производства по ч.гр.д.***, а непогасени счетоводно са останали претендираните в настоящото производство вземания за главница и договорна лихва по третата дължима по погасителен план вноска.

От заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разходите, съобразени при изчисляване на годишният процент на разходите от 28.81%, посочен в процесния Договор за потребителски кредит ***., не включват предвидената такса за експресно разглеждане в размер на 6336лв. Установява се също така, че при включването й, годишният процент на разходите би възлязъл на 368.5673%.

Обсъдените експертни заключения се възприемат изцяло от съда, като обективни, компетентни и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

4

Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е бил сключен процесния Договор за кредит ***., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 3000лв.

За да извърше преценка за съществуването на претендираните вземания, съдът дължи на първо място изследване на въпроса за действителността на това съглашение и спазени ли са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в Договора е посочен годишен процент на разходите 28,81%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като, както се установи от заключението по ССЕ, не включва регламентираната Такса за експресно разглеждане. Съдът счита, че тази такса следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, като съображенията за това са следните: Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на 5 закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Тъй като в процесния Договор не е посочен действителния ГПР, както изисква нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В същото време се установи, че при правилно изчисляване на ГПР с включена такса за експресно разглеждсане, той би възлязъл на 368.5673% и многократно надвишава императивно предвидения максимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При съобразяване на така установената недействителност, ищеца дължи по процесния договор единствено главницата в размер на 3000лв. и не дължи договорна лихва и такси или по първите три погасителни вноски, за които е настъпил падежа до датата на иницииране на производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС – 07.11.2024г., дължими от кредитополучателя са били само включените в тези вноски суми за главници – общо в размер на 375лв. и съответно лихва за забавеното им плащане – от датата на падеж на всяка вноска до датата на плащането.