Решение № 6 от 17.08.2026, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ивайловград, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря К.а Анг. Х.ва като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20255650200037 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обстоятелства по жалбата.

Постъпила е жалба с вх. №276000-2046/25.09.2025 г. от М. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. К., пл. "Б********" №2, вх. *, ет.*, ап.* срещу наказателно постановление (НП) № 25-0276-000072 от 03.09.2025 г., издадено от началника на РУ-Ивайловград към ОДМВР-Хасково, РУ-Ивайловград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки от талона.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност поради противоречие с материалния и процесуалния закон на атакуваното наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява с e от процесуален представител – адв. Б., който поддържа жалбата.

АНО – Началник на РУ-Ивайловград към ОДМВР

- Хасково, въззиваема страна, изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се представлява.

Факти от съдебното следствие.

1

Лек автомобил – „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ******* бил лична собственост на М. Ж. М.. Той не изпълнил задължението си за сключване на договор за задължителната гражданска отговорност на автомобилистите и на 11.03.2024 г. била служебно прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но жалбоподателят не бил надлежно уведомен за прекратената регистрация.

На 09.04.2024 г. около 15.30 ч. на път II-59, км. 55,845м. от РПМ по посока на движение от гр. Крумовград към гр. Ивайловград, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № *******, негова лична собственост, където служебните си задължения по контрол на пътното движение изпълнявали служители на МВР при РУ-Ивайловград. При извършена справка в РСОД в АИС-ПП на спрения за проверка автомобил се установило, че водачът управлявал автомобила без да има сключен и действащ задължителен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което му бил съставен АУАН. Инсп. „ПК“ при РУ-Ивайловград – св. П. при въвеждане на АИС-АНД на АУАН и въз основа на последваща проверка в АИС-КАТ, подменю „История на регистрация“ установил, че лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ******* е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП от 11.03.2025 г. По време на първоначално извършената проверка на 09.04.2025 г. този факт не бил отразен.

Във връзка с констатираното нарушение св.Н. Н. – ПИ, гр. „ОП“ при РУИвайловград съставил АУАН със серия АД № 407451 от 22.04.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. АУАН не е бил подписан от лицето М. Ж. М. при връчването му на 29.04.2025 г., като същият имал възражения.

Материалите били изпратени на РП-Хасково, ТО-Ивайловград с оглед извършване на проверка за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр с ал. 1 от НК. На 07.08.2025 г. с постановление, прокурор при РП-Хасково е отказал да образува досъдебно производство.

Административнонаказателното производство било възобновено, като на 03.09.2025 г. било издадено атакуваното НП № 25-0276-000072 от 03.09.2025 г., от началника на РУ-Ивайловград към ОДМВР-Хасково, РУИвайловград, с което на М. Ж. М., ЕГН ********** от гр. К., пл. "Б********" №2, вх. *, ет.*, ап.* на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки от талона. НП е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – АУАН, НП, постановление за отказ от образуване на ДП, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Удостоверение Рег.

№272р-9233/10.04.2024 г., писмо и известие за доставяне, свидетелските показания, събрани в хода на производството и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа (криминалистическа) експертиза.

2

Правни съображения.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере, за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената заповед №8121з-1632/02.12.2021г. и Удостоверение Рег.№272р-9233/10.04.2024г./л.12 и 13/.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че е установено авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС- та. Като не се е съобразил с това, жалбоподателят е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил от обективна страна състава на вмененото нарушение.

От субективна страна обаче остана недоказано жалбоподателят да е осъществил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разп. на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /към момента на установяване на нарушението/, така и в чл.18б от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. е регламентирано нарочно задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

От друга страна разпоредбата на чл.574, ал. 10 от КЗ задължава Информационния център на ГФ да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава 14дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и ако не са били 3 предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ГФ уведомява компетентните държавни органи, които регистрират моторни превозни средства в Република България, да прекратят регистрацията на съответното МПС.

В настоящия случай липсват доказателства, че жалбоподателят като собственик на МПС изобщо е бил уведомяван от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нещо повече – според чл. 143, ал. 10, изр.

1-во ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. това е задължение на органа, който прекратява служебно регистрацията.

В тази връзка съдът разпореди запитване до ОДМВР-Кърджали, в резултат на което бе получен отговор, че е изпратено уведомително писмо и се представи обратна разписка за получаването му. От назначената по делото графическа експертиза обаче се установява, че подписът на обратната разписка (известие за доставяне с код PS AVOA 10S H6C O) не е положен от лицето М. М., поради което следва, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за прекратената регистрация.

Предвид изложеното, липсват каквито и да било доказателства за това, че деянието е извършено виновно от жалбоподателя, което предпоставя извод за несъставомерност поради липса на субективен елемент, че санкционираното лице е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В тази насока е и ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОССНК на ВКС, 1-ва и 2-ра колегии на ВАС по т.д. №3/2022г., съгласно което „не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските.

На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива, съгласно представен списък на разноските в размер на 449,94 евро с левова равностойност от 880 лева, от които 245,52 евро за адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 204,52 евро за възнаграждение за вещо лице.

По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като са наложени две административни наказания, а именно:

4 освен имущественото наказание глоба е наложено и административно наказание лишаване от правоуправление, поради което претендираното адвокатско възнаграждение се явява под минимума според Наредба №1 за възнаграждение за адвокатска работа и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-0276-000072 от 03.09.2025 г., издадено от началника на РУ-Ивайловград към ОДМВР-Хасково, РУ-Ивайловград, с което на М. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. К., пл.

"Б********" №2, вх. *, ет.*, ап.* на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки от талона.

ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на М. Ж. М., ЕГН ********** с адрес гр. К., пл. "Б********" №2, вх. *, ет.*, ап.*, сумата от 449,94 евро с левова равностойност от 880 лева, представляващи разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________ 5