Решение № 344 от 12.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Р., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100515 по описа за 2022 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 Ищцата М. Д. Б. твърди, че на 04.12.2020 в гр.Р. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е блъсната като пешеходец от товарен автомобил марка „Ман“, модел 35.322 с рег № Р 3180 ВР, управляван от А. Г.

А.. Този автомобил е бил застрахован със застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество. Твърди, че вследствие на ПТП-то са и причинени вреди като е потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛ“КА.“ където след извършени прегледи и консултации със съответни специалисти е установено, че е налице счупване на горния край на раменната кост/ хумерус/ закрито. Била и поставена мека имобилизация с ортеза и указания за режим на покой и прием на лекарствени средства. След около две седмици отново посетила лекар специалист поради оплаквания от ограничени болезнени движения на раменна става и била извършена корекция на имобилизацията. Твърди, че получената травматична увреда и е причинила болки и страдания, които са били със значителен интензитет първите 3-4 седмици, като целият възстановителен период е продължил около 3 месеца.

Предвид характера на увредата и поставената имобилизация следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика била изправена пред затруднение при посрещане на обикновени битови потребности, за задоволяването на които е получавала помощ от своите близки. Изпитвала непрестанни силни болки, усилващи се при най-малкото движение и трудно повлияващи се от обезболяващи. Тя преди това водила активен начин на живот, а последиците от ПТП-то довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието на човек, до насилствено ограничаване на социалната и семейната й ангажираност. Връщането на обичайната й делнична действителност и коствало време, търпение и болки. Това се отразило негативно на емоционалното й състояние- станала тревожна, неспокойна и напрегната. Психологическите последици от инцидента-преживят стрес и 1 душевни страдания ще я съпътстват до края на живота й. Твърди, че т.а“Ман“ с рег № Р 3180ВР имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД“ОЗК-Застраховане“ със срок на действие 11.01.2020 до 10.01.2021г.

Твърди,че сезирала застрахователя с писмена претенция от 14.06.2022г и към датата на подаване на исковата молба е изтекъл 3-месечния срок на КЗ за произнасяне на застрахователя. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 30 000лв, ведно със законната лихва от 15.09.2023г до окончателното й плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът

Застрахователно акционерно дружество“ОЗКЗастраховане“АД, със седалище и адрес на управление-гр.С., в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие като счита, че същото не е настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото в дружеството МПС. В конкретният случай вина за получените увреждания имала и ищцата като е налице съпричиняване от нейна страна, тъй като същата е нарушила нормативно установените правила за движение на пешеходци като не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно в противоположна посока на движение. Не е съобразила поведението си с другите участници в движението, не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, не се е огледала преди да пресечи, предприела е пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост и е навлязла внезапно на пътното платно. С тези си действия тя е нарушила императивните разпоредби на ЗДвП като се е изложила на ненужен риск и е направила събитието неизбежно, поради което считат, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от нея в значителна степен. Оспорват твърденията, че за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, като оспорват и твърденията за тяхната продължителност. Считат, че искът е необосновано завишен по размер като претендираното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърдят, че ищцата не е спазила лекарските предписания, което се е отразило неблагоприятно върху оздравителния процес.Ищцата е имала съпътстващи заболявания, които не са резултат на процесното събитие. Оспорва се и претенцията на лихва, както нейният размер, така и началният момент, от който се претендира. Отделно от това считат, че дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихва за забава. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.12.2020г в 18.16ч в гр.Р. на ул.”Доростол” до бл.Бряст с ул.”Янтра” е осъществено пътно-транспортно произшествие чежду товарен автомобил МАН с рег № Р 3180 ВР, управляван от А. Г. А. и пешеходката М.

Д. Б..

С протокол № 327 от 11.10.2022г по НОХД № 1160/22 по описа на РРС съдът е одобрил споразумение на основание чл.384, вр чл.381, ал.5 НПК, по силата на което А. Г. А. е признат за виновен в това, че на 04.12.2020г в гр.Р. при управление на МПС- специален автомобил марка “МАН 35.322” с рег № Р 3180 ВР, нарушил правилата за движение по пътищата : чл.5, ал.2,т.1 ЗДвП “водачът на пътно транспортно превозно средство е длъжен да бъде 2 внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”… като не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходата М. Д. Б. от гр.Р.; чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП “водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил скоростта си и не спрял при възникнала опасност за движението на пресичащия пътното платно на пешеходна пътека пешеходец; чл.119, ал.1 ЗДвП “ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпиилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре”, като при приближаване на пешеходна пътека не пропуснал преминаващата по нея М.

Д. Б. от гр.Р. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”А”, пр.2 вр ал.1 вр чл.342, ал.1, пр.3 НК.

При пътното-транспорто произшествие М. Б. получава “счупване на горния край на раменната кост/хумерус/закрито”, ца което е посетила кабинета на д-р Б.Х. с оплаквания за болка и нарушена функция на лява раменна става и болка в областта на гърба и същата е била имобилизирана с ортеза, предписани са й обезболяващи и покой, видно от представеният амбулаторен лист. На следващият ден 15.12.2020г е била прегледанат от д-р Б.В. за корекция на имобилизацията.

От показанията на св.П.А.Б., който е син на ищцата, се установява че през м.декември 2020г майка му звъннала по телефона докато той бил на работа, за да му съобщи, че са я блъснали и се намира на спирката на ул.”Доростол”. Веднага опитъш на място, тъй като работното му място се намирало в близост до инцидента и видял на пътното платно спряна бетонобъркачка. Майка му била пред това превозно средство, била легнала на земята, а главата й била на бордюра. Когато той отишъл майка му вече реално била след пешеходната пътека. Видял, че майка му има леки наранявания по главата, но не били сериозни. Дошъл и екип на спешна помощ и на пътна полиция. Лекарите отказали майка му в болницата с линейка,а полицаите останали на място, за да изяснят случая. Малко по-късно и той отишъл в болницата и видял как майка му била върху инвалидна количка и отивала към ренгена. Била много бледа и в много силен шок, била уплашена и едновременно осъзнавала случилото се, но и невярваща, че се е случило с нея.

От снимката се установило, че има счупване на лявата ръка,точно под рамото.

Лекарите казали, че това място не подлежи на гипсиране, било обездвижено в началото с бинт, но им казали да отидат да купят ортеза, което и направили.

След това се прибрали в дома им където двамата живеели заедно. Тъй като времето било такова, майка му била кална. Оплакала му се, че изпитва болки в цялото тяло и й е трудно да се движи. Заради това му се наложило да й помогне да се съблече и да почисти дрехите й. Тъй като имало кал и в косата й, трябвало да се изкъпе, за което той и помагал, защото тя не можела сама.

Около месец ръката й била обездвижена. Заради болките в цялото тяло той през първия месец трябвало да й помага когато става от леглото или дивана.

През този месец той поел около 90% от домакинската работа в дома им. Към момента на инцидента майка му обгрижвала възрастни хора и заради него тя нямало как да се справи с това, поради което издръжката им се поемала изцяло от неговата заплата, която била минимална работна заплата. И 3 понастоящем й е трудно да извършва работата си, когато се изисква натоварване на двете ръце. От тогава и до настоящият момент майка му избягвала да пресича на същото място. Дори когато с колата минавали оттам, тя пак се напрягала. Около месец и половина след инцидента майка му започнала да си движи ръката по-малко. След около 4-5 месеца се доближила до състоянието, което било преди инцидента. Лекарите не и предписали рехабилитация. Изпълнявала предписанията им, който и давали на вторичните прегледи, за това какви лекарства да пие, колко време да е обездвижена. Към настоящт момент майка му гледала да натоварва по-малко лявата си ръка, като натоварва дясната ръка или вика него за помощ. Едно от любимите занимания на майка му било да разхожда кучето им, но след инцидента тя започнала да избягва големи улици и булеварди, преди това разхождала кучето в “големия парк”, но след това гледала да е по-близо до блока им или в Парка на възрожденците. Майка му не се върнала на батоа след инцидента. Тъй като била горделива отказала болничен след 30 дни и след като той приглючил тя останала и без работа, защото отнемало време докато намери човек, за който да се грижи. След като видяла, че не може да се справя, защото и след първия месец болките продължавали и спряла да работи и понастоящем също била без работа.

Според приетата съдебно-медицинска експертиза непосредствено след пътното-транспорто произшествие ищцата е била закарана в УМБАЛ КА. където след ренгенография е установена фрактура на горен край на лява раменна кост като е била с болки в лява раменна става и в областта на гърба.

Травмите, които е получила са получени при действие на висока енергийна сила, засягащи множество зони от тялото и причиняващи увреждания с висок интензитет на болка. Продължителността на болките е за повече от 30 дни.

При определени натоварвания и условия болката може да се проявява и в дълъг период от време. Ищцата е прегледана непосредствено след пътното транспортно произшествие и установените травми съвпадат по време със същото. При извършеният на 15.02023 от вещото лице преглед на ищцата, същият е установил, че движенията са ограничени единствено при вътрешна ротация- ищцата трудно поставя ръцете си отзад на кръста. Повече от движенията са придружени с болки в крайните фази. Постигнатият обем движения е максималният, който може да се очаква и в бъдеще. Ищцата при прегледа е съобщила да невъзможност за носене на чанти върху работо и на тежки предмети с лявата ръка. Налице е и поява на болки при промяна на атмосферното налягане. Според вещото лице при вида на счупване, което е получила ищцата, имобилизацията с ортези за срок от 30 дни с корекции и обезболяващи са напълно достатъчни и адекватни за вида и характера на настъпилата травма. По-голямата част от предписанията и водене на лечение е спазвано от ищцата, но настъпването на Ковид-вълната и нейтото заразяване са ограничили изцяло посещенията на болнични заведения.