Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3303/2024
Вид
Решение № 285
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Мария Ангелова Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.191,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300503303 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. С. Н. с ЕГН ********** и И. С. Н. с ЕГН:**********, двамата от с.*****, чрез адв.Т. К. против Решение №3043/05.07.2023 г., постановено по гр. д.

№12997/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив,20 гр.с. В ЧАСТТА, с което е съдът е отхвърлил предявените от Ц. С. Н. с ЕГН ********** и И. С. Н. с ЕГН:********** искове за осъждане на ответника Д. П. И. за заплащане на разликата над присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв. - неустойка за разваляне на договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *****, том 2, дело № *****/2018 г. на нотариус Н. Б., рег.№***** на НК, поради неизпълнение, като и в частта, с която са осъдени да заплатят сумата 1 493.22 лв. - разноски по съразмерност на отхвърлената част. Изложени са конкретни съображения, че неустойката се дължи, тъй като продавачът е декларирал, че имотът, предмет на сделката, е негова собственост и в случай, че декларираните обстоятелства се окажат неверни, както и когато купувачът бъде съдебно отстранен от имота, продавачът му дължи освен връщане на платената продажна цена 500 лв. и неустойка в размер на 10-кратния размер на продажната цена, която неустойка страните изрично са заявили, че размерът й не е прекомерно завишен. Неправилно съдът е приел, че уговорената неустойка несъответства на очакваните от неизпълнението вреди.

Неправилно съдът е приел, че от ищците не се твърдяло те да са претърпели действително вреди, за които трябва да бъдат обезщетявани чрез неустойката. За да запазят собствеността 1 върху процесния имот ищците са претърпели действителни вреди в размер на пазарната цена, която са могли да получат при продажбата на поземлен имот с идентификатор *****.31.9, който не им се е налагало да заменят срещу процесния. Счита се, че съгласно съдебната практика, ако неизправната страна възразява, че неустойката е прекомерно голяма, то тя следва да докаже това свое възражение. От ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че размерът на действително претърпените от ищците вреди е по-малък от вписаната неустойка. Иска се отмяна на решението на РС в отхвърлителната част над присъдения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Претендират за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. П. И., чрез адв. Ж.

М. оспорва жалбата като неоснователна, по изложените в нея съображения. Иска се потвърждаване на решението в отхвърлителната част.

Правилно съдът е констатирал, че ищците не твърдят и не установяват в производството да се претърпели действително вреди. Съдът е стигнал до извод, че договорната клауза за неустойка следва да бъде приета за нищожна като нарушаваща принципа за справедливост, създаваща условия за неоснователно обогатяване, поради което счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

От Д. П. И. е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението в уважителната част, с която е присъдена неустойка в размер на 1000 лв. Счита се, че решението в уважителната част е неправилно, незаконосъобразно, в пълно противоречие с трайно установената практика и е житейски нелогично. Цитира се съдебна практика Решение № 74/21.6.2011 г. по гр.д. № 541/2010 г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че когато размерът на уговорената неустойка е в размер равен на уговорената продажна цена на имота, неустойката следва да се счита за нищожна. Размерът на неустойката по договора е толкова голям, че не предполага нейно намаляване и съдът е следвало да го обяви за нищожен, поради което счита, че следва да се отхвърли изцяло претенцията за заплащане на нищожна неустойка. Претендират се разноски. Прилага се цитираната съдебна практика – решение на ВКС.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от първоначалните ищци Ц. С. Н. и И. С. Н., с който считат същата за напълно неоснователна и се иска да бъде отхвърлена.

Позовават се на Тълкувателно решение № 1/15.6.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което е казано, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и да уговорят неустойката е ограничена само от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки - да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, което в случая не е налице. Съгласно тълкувателното решение неустойката трябва да се приеме за нищожна ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, където в конкретния случай тези обстоятелства не са налице. Считат, че договорената неустойка в размер на 10-кратния размер на продажната цена напълно съответства на очакваните вреди, които биха настъпили 2 за купувачите в резултат на неизпълнение на задълженията на продавача да им прехвърли собствеността, тъй като са имали намерение да увеличат имуществото си чрез отдаване под наем или продажба на процесния имот. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от адв. М., като пълномощник на Д. П. И., против Определение № 13221/24.10.2024 г. , постановено по чл.248 ГПК, с което е осъден за заплати на ищците сумата 1683,76 лв. разноски по делото. Счита се, че общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение трябва да възлиза на сбора от сумите – цената на иска за разваляне на договора; иска за връщане на платената продажна цена и по третия иск сумата от 133.33 лв., предвид частичното му уважаване; както и сумата от 73.60 лв. разноски по обезпечителното производството и въз основа на този сбор се дължи сумата от 1417.09 лв, а не присъдените1683.76 лв.

Не е постъпил отговор на частната жалба по чл. 248 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение прецени събраните по делото доказателства съгласно чл.269 от ГПК, и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във р. с чл.189,ал.1,изр.1, вр. с чл.87,ал.3 ЗЗД предявен от Ц. С. Н. с ЕГН ********** и И. С.

Н. против Д. П. И. да се осъди ответника да им заплати сумата от 5500 лева, от които сумата 500 лв.- за връщане на платената по договора продажна цена и сумата 5000 лв. представляваща неустойка по Договор за покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с ид.

№*****.54.2 – оризище с площ 5***** кв.м. в землището на с.*****, обективирана в НА №*****,т.2,д.*****/*****.2018 г. на нотариус при ПРС Н. Б.,рег.№***** на НК, в който продавачът е декларирал, че имотът , предмет на сделката е негова собственост, както и че ако декларираното е невярно, както и в случай, че купувачът бъде съдебно отстранен от имота, продавачът дължи освен връщане на платената продажна цена от 500 лв. и неустойка в размер на десеткратния размер на продажната цена. В НА е записано заявлението на страните, че размерът на неустойката не е прекомерно завишен и „адекватно би обезщетил купувача за претърпените от него вреди“.

С исковата молба е направено искане за разваляне на договора за покупко- продажба по НА№*****,т.2,д.*****/*****.2018 г. на нотариус при ПРС Н. Б.,рег.№***** на НК.

Решението на РС в частта, с която е развален договора за покупко-продажба от *****.2018 г. по НА №*****/2018 г. на осн.чл.87,ал.3 ЗЗД и е осъден Д. П. И. да заплати на Ц. С. Н. и И. С. Н. сумата 500 лв., представляваща подлежаща на връщане продажна цена, заплатена за закупуване на процесната земеделска земя – не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл.88 ЗЗД развалянето има обратно действие и кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

3

От приетите по делото доказателства се установява следното:

Съгласно сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от *****.2018 г. с НА №*****,т.2,д.№*****/2018 г. на нотариус Н. Б., Ц. С. Н. и И. С. Н. са придобили в режим на СИО процесния ПИ с ид.№*****.54.2 по КККР в землището на с.*****, община *****, обл. ****, местност „*****“ с площ от 5***** кв.м. , представляващ оризище, за цена от 500 лв. Купувачите научават, че преди 13 години, през 2005 г. с НА ***,т.2,д.*****/*****.2005 г. на нотариус А. К., наследодателят на продавача - П. И. К. е продал процесното оризище на трето лице – Б. Г. К. за сумата от 1500 лв., поради което те не са собственици на закупения от Д. И. зем.имот по силата на правилото, че продажбата на чужд имот не е нищожна, но няма вещно прехвърлително действие и не прави купувачите собственици.

С НА № ****,т.1, д. ***/*****.2023 г. на нотариус М. П.-А. е сключен договор за замяна на процесното оризище от 5***** дка, собственост на третото лице Б. Г. К. със собствения на Ц. С. Н. и И. С. Н. зем.имот – нива от 5,222 дка в м.“*****“ в землището на с.*****.

От приложения НА №*****/2018 г. е видно, че между купувачите Ц. С. Н. и И. С. Н. и продавача Д. П. И. е договорена неустойка в размер на десеткратния размер на продажната цена /т.е. на сумата 5000 лв./в случай, че декларираното от продавача, че имотът предмет на сделката, е негова собственост, се окаже невярно и в случай, че купувачът бъде съдебно остранен от имота, продавачът му дължи посочената по-горе неустойка. От горното е видно, че се обезпечава изпълнението на договора, поради което тя е компенсаторна.

След като с НА № ****,т.2,д.*****/2005 г. на нотариус А. К., н а *****.2005 г. наследодателят на ответника П. И. К. е продал процесния зем.имот на трето лице, ответникът се явява неизправна страна по договора, а декларираното от него, че е собственик на процесния имот е невярно, поради което се задейства клаузата на неустойката.

На 13.07.2023 г. ищците е отправила до ответника нотариална покана чрез нотариус И.ка Г. ,рег.№***** на НК, връчена на 13.08.2023 г., за връщане на продажната цена от 500 лв. и заплащане на неустойка в десетократния размер на продажната цена.

Страните спорят по отношение на договорената с НА неустойка.

Въззиваемият счита, че клаузата на неустойката е нищожна поради противоречение с морала и добрите нрави, поради което не следва да бъде намалявана, а да се обяви за нищожна.

По отношение на оплакването за нищожност на клаузата за неустойка:

Съгласно чл.92,пр.1 от ЗЗД договорната неустойка обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Съгласно ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следва да следи служебно.

Договорната клауза за неустойка е нищожна, когато нарушава принципа на справедливостта 4 и създава условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката излиза извън обезпечителните или обезщетителните си функции. Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което следва да се преценява за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

При преценка недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съгласно изброените в мотивите по т.3 от тълкувателното решение критерии, ПОС намира следното: