Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 694 от 23.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 577/2023
Вид
Определение № 694
Подписан
23.05.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Варна, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900577 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се отправя искане за изменение на постановеното по делото Решение № 163/10.04.2023 г. в частта за разноските, чрез оставянето им в тежест на всяка от страните по начина, по който ги е направила.

Преимуществено искането се обосновава с довода, че ищецът би имал право на деловодни разноски, единствено ако инициираната от него искова защита е обусловена от предприети от ответника неоснователни действия по принудителното събиране на вземането му, вкл. и когато то е погасено по давност или в случаите, в които предявеният основателен иск по чл. 439 ГПК е оспорен. Изпълнителни действия обаче се поддържа, че не са осъществявани, нито срещу ищцата, нито срещу нейния наследодател. Излага се и че предоставянето на информация на ЦКР за кредитната задлъжнялост на всички клиенти на ответника също не представлява неправомерно действие, а негово законово задължение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцовата страна, в който оспорва молбата като неоснователна.

Доколкото молбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, същата се преценява като допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 163/10.04.2024 г., постановено по делото съдът е признал за установено, че ищцата, в качеството й на единствен наследник на Н. Д. Н., не дължи на ответното дружество сумата от 31 801,51 лв. – главница по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 7242/18.08.2011 г. издадена по ч. гр. д. № 12278/2011 г. на ВРС и изпълнителен лист, издадени в полза на „Райфазенбанк България“ ЕАД, вземането по които е цедирано на ответника с рамков договор от 15.11.2016 г. и конкретен договор за цесия от 14.02.2017 г., която сума е предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 661/2011 г. по описа на ЧСИ рег. № 712 в КЧСИ поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение след издаване на заповедта за изпълнение, на основание чл. 439 ГПК.

1

С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищцовата страна сумата от 4462,06 лв., представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като се е обосновал с неприложимост на чл.78, ал.2 от ГПК в разглежданата хипотеза, въпреки направеното от ответника признание на иска.

Искането за изменение на решението в частта за разноските в желания от молителя смисъл съдът намира за неоснователно, доколкото не са налице основания за ревизиране на вече формираната воля.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат в тежест на ищцовата страна при наличието на две кумулативни предпоставки: липса на поведение на ответника, с което той е дал повод за образуване на производството и признание на предявения срещу него иск.

В случая макар да е налице признание на иска, отсъства първата предпоставка от фактическия състав. В хипотезите, в които предявяването на съответен иск е условие за упражняване на субективните права на ищеца, то не може да бъде прието, че с поведението си, ответникът не е дал повод за образуване на производството. В тази връзка следва да бъде отбелязано че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл.

439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение той не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.

Макар в конкретния случай да липсват данни за предприети изпълнителни действия срещу ищцата или наследодателя й в образувания изпълнителен процес, възможността ответникът във всеки един момент по собствена преценка да предприеме такива произтича от държането на изпълнителния лист. Релевантни са не действително предприетите действия, а възможността за тяхното осъществяване. При това положение за ищцата – длъжник остава единствената възможност да защити интересите си по исков ред (в този смисъл Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).

По изложените съображения признанието на иска от страна на ответника и предложението му за предаване на изпълнителния лист не обосновават приложението на чл.78, ал. 2 от ГПК, тъй като са направени с отговора на исковата молба след предявяване на иска, за което ищецът е сторил обосновани разноски. Основание за освобождаване от отговорност за разноски би било налице в случай на представени доказателства, че преди получаване на препис от исковата молба ответникът е върнал или предприел надлежни действия по връщане (например чрез нотариална покана) на изпълнителния лист. Единствено връщането на изпълнителния лист би могло да изключи правния интерес от предявяването на иск по чл. 439 ГПК. Като правоимащо лице по изпълнителния лист ответникът е този, който следва да инициира предаването на изпълнителния титул. За ищеца подобно правомощие не е налице. Твърденията на ответника за липса на предприети принудителни действия спрямо ищцата като наследник на длъжника са ирелевантни, предвид изложените вече съображения, че държането на изпълнителния лист предоставя на взискателя постоянна възможност да стори това. Отделно от това същите се опровергават от ангажираните гласни 2 доказателства, според които извънсъдебни претенции към ищцата от страна на ответника са отправяни многократно. Неотносимо е и изложеното в молбата във връзка със задълженията на ответника за обявяване на данни за задлъжнялостта на клиентите си към ЦКР.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10810/25.04.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, за изменение в частта за разноските на Решение № 163/10.04.2024 г., постановено по т. д. № 577/2023 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3