Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5174 от 09.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14603/2018
Вид
Решение № 5174
Подписан
09.07.2019
В сила
05.11.2020
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.59 · Закон за общинската собственост
  • чл.5, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.7 · Закон за общинската собственост
  • чл.7, ал.4 · Закон за общинската собственост
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.11, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА

МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14603 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 428896/13.06.2018 г., постановено по гр. д. № 18458/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, е признато за установено по предявения от Г.М.Н. *** установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Г.М.Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: реална част с площ от 544 кв. м. от имот № 5100058 по помощния план на ж. к. „******, която реална част е разположена в рамките на УПИ IV

- „за озеленяване“ от кв. 38 по плана на ж. к. „Люлин“ - 3 и попада с площ от 405,28 кв. м. в поземлен имот с идентификатор *** и с площ от 138, 72 кв. м. в поземлен имот с идентификатор *** по означението 1,2,3,4,5,6,7,8,9,1, съгласно комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Ю.П.на л.51 по делото, която се счита за неразделна част от настоящото решение, като предявеният иск е отхвърлен в останалата част по отношение на 1/2 идеална част от имота. Ответникът е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца разноски по делото в размер от 592, 67 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер от 50 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника С.О.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и недопустимо. Относно процесния недвижим имот е съставен акт за публична общинска собственост № 7664/19.12.2008 г. Придобивното основание, което е посочено в него, е чл.3, ал.2 вр. с чл.59 ЗОС по изменения на регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-50-513/03.05.2007 г. на главния архитект на СЖ, които се отнасят до УПИ ІV от кв.38 по плана на ж. к.

„Люлин“ – 3, отреден за озеленяване, в който попада процесния имот. На основание § 16 от ПЗР на ЗИДЗУТ неприключилите до влизане в сила на този закон производства по възстановяване собствеността върху имот, публична общинска собственост, се прекратяват. С оглед на това счита, че производството по делото следва да се прекрати, респ. искът да се отхвърли като недопустим.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Г.М.

Н..

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че на наследодателя му с влязло в сила решение № 00076/18.07.2011 г. на ОСЗ „Овча купел“, издадено въз основа на влязло сила съдебно решение на АССГ, ІІ отделение 36 състав по адм. д. № 2561/2009 г., е признато и възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ за имот № 5100058, к. л. № 214, находящ се в землището на „Филиповци“, м. „Сливница“ от кадастрален план, изработен през 1958 г., с площ от 654 кв. м. имотът попада в границите на урбанизирана територия и представлява част от УПИ ІV на кв.38 по плана на ж. к. „Люлин“ – 3, отреден за озеленяване, за който е съставен АПОС № 7665/19.12.2008 г. Със заповед на кмета на СО № РД-54-115/29.12.2011 г. му е отказано отписване на имота от актовите книги за публична общинска собственост на СО – Район „Люлин“, част от имота по АПОС № 7664/19.12.2008 г., касаеща част от УПИ ІV за озеленяване в кв. 38 по плана на ж. к. „Люлин“ – 3, с площ от 654 кв. м. Счита, че този отказ е незаконосъобразен, тъй като не е налице нарушение на чл.7, ал.4 ЗОС. Решението на ОСЗ „Овча купел“ е постановено по силата на горепосоченото решение на АССГ, с което със силата на пресъдено нещо е установено съществуването на свободна от застрояване част, която се възстановява на наследодателката му, тъй като целият отчужден имот е с площ от 2. 346 дка. Също така озеленяването върху процесната част не е реализирано, а се използва за нерегламентирано сметище и нерегламентиран паркинг. При така постановеното съдебно решение ОСЗ „Овча купел“ е бил длъжен да постанови решение за признаване и възстановяване правото на собственост върху процесния имот, което е сторила. Излага съображения, че съставеният през 2008 г. акт за публична общинска собственост (АПОС) № 7664/19.12.2008 г. е в противоречие със ЗСПЗЗ от 1991 г. Счита, че липсва правно основание за актуването на имота като общински.

Заповедите за деактуване на недвижими имоти имат вътрешно – служебен характер и нямат конститутивно действия. Те са предназначени единствено да констатират, че собствеността е възстановена и да разпоредят отразяването на този факт в съответните книги за общинските имоти. При наличие на основание за възстановяване на собствеността, отказът за деактуване не би могъл да създаде права на лицата, в чиято полза е издадена, в какъвто смисъл е и формираната практика на ВКС. С постановения отказ да деактува процесния имот ответникът оспорва правото му на собственост върху него. Моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че е собственик на процесния недвижим имот о силата на наследяване, като му присъди сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 27.07.2017 г. ищецът е индивидуализирал процесния недвижим имот.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск.твърди, че с решението на ОСЗ „Овча купел“ се възстановява на наследодателката на ищеца правото на собственост върху процесния имот, който представлява нива от 0.654 дка, а с решението на съда се определя като незастроена част от 654 кв. м. Със заповед на кмета на СО е отказано отписването на имота, тъй като решението на ОСЗ „Овча купел“ е постановено в нарушение на чл.7, ал.4 ЗОС, тъй като имотът е публична общинска собственост, съгласно АПОС № 7664/19.12.2008 г., който е посочен и от ищеца. По тази причина имотът не подлежи на възстановяване. Моли съда да постанови решение, с което та отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

С влязло в сила на 25.08.2011 г. решение № 00076/18.07.2011 г. на ОСЗ „Овча купел“ е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на В.В.К.върху следния имот – нива от 0,654 дка, четвърта категория, находяща се в землището на Филиповци, в местността „********, имот № 5100058 от кадастрален план, изработен през 1958 г., с посочени граници.

Като забележка в решението е посочено, че имотът попада в границите на урбанизирана територия и представлява част от УПИ ІV на кв.38 по плана на ж. к. „Люлин“ – 3, одобрен със заповед № РД-09-50-513/03.05.2007 г., кв.38, УПИ ІІ, ІV. Отбелязано е също така, че решението е постановено в изпълнение на решение № 1058 от 10.03.2011 г. на АССГ, II отделение, 36 състав, по дело № 2561/2009 г., влязло в сила на 05.04.2011 г. Към решението не е приложена скица с точната му площ.

По делото е представено горепосоченото решение на

АССГ. Същото е постановено в производство, образувано по жалба на В.В.К.срещу заповед № РД-09-049/03.02.2009 г., с която кметът на СО - Район „Люлин“ е одобрил на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ решение № 8 по протокол № 1/14.02.2008 г. за имот с пл. № 5100058, к. л. 214:237, попадащ в плана за регулация на местност „Люлин“ – 3, с която е определена като застроена цялата площ на имота. С постановеното съдебно решение обжалваната заповед е частично отменена в частта относно площ от 654 кв. м., попадаща в УПИ ІV, кв.38, „за озеленяване“, отразена в зелен цвят на скицата на вещото лицеВ.по букви Е-З-В-Ж-Е, подписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение, определена е незастроената площ в горепосочения обем и е отхвърлена жалбата в останалата част. Решението на АССГ е влязло в сила като необжалвано от страните на 05.04.2011 г.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 998/16.07.2015 г. В.В.К.е починала на 12.08.2012 г., като е оставила за свои наследници по закон Г.М.Н. – син, Ж.И.Г.и В.И.Г.внучки – дъщери на починалия син на наследодателката И.М.Н..

От заключението на вещото лице инж. Ю.Я.П.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че площта на процесния имот попада в ПИ с идентификатор *** с площ 405, 28 кв. м. в зелен цвят, *** с площ от 138, 72 кв. в. в зелен цвят. Към експертното заключение е приложена скица, в която процесният имот е означен в зелен цвят по означението 1,2,3,4,5,6,7,8,9, 1.

Във въззивното производство е представен акт за публична държавна собственост № 7664 от 19.12.2008 г., съставен на основание чл.3, ал.2 вр. с чл.59 ЗОС по РП, одобрен със заповед № РД-09-513/03.05.2007 г. актът е съставен за УПИ с площ от 697 кв. м., представляващ УПИ –ІV – отреден за озеленяване, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“ – ІІІ м. р., кв.38, УПИ ІV – за озеленяване. Съсобственици на имота няма. За същия имот е бил съставен акт за общинска собственост № 6819/13.01.2006 г. за имота са предоставени права за управление на СО-Район „Люлин“. Като забележки е посочено, че със заповед № РД-5742/20.05.2011 г. на кмета на СО се отказва отписване на част от имот 510005, к. л. 214, 238 с площ от 170 кв. м. Със заповед № РД-57-115/29.12.2011 г. на кмета на СО се отказва отнемане на част от имот 5100058, к. л. 214, м.

„Сливата“, с площ от 654 кв. м.

Със заповед № РД-09-50-513/03.05.2007 г. на главния архитект на гр. София е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ ІІ – за обществено обслужване и озеленяване, за създаване на УПИ ІІ-за КОО и ІV – за озеленяване, кв.38, м.“Люлин“ – 3 м. р. по кафявите линии, цифри и букви, съгласно приложения проект. Приложена е графичната част към заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Ищецът основава материално – правната си легитимация по спора от представеното по делото решение на ОСЗ „Овча купел“ и настъпило наследствено правоприемство.

Налице е спор между страните дали правото на собственост върху процесния имот е надлежно възстановено по реда на земеделската реституция в полза на наследодателката на ищеца.

В случая решението на ОСЗ

„Овча купел“ е постановено по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. В посочената норма е предвидено, че общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на О.та. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл.

10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

В настоящия случай към решението не е приложена необходимата скица на имота, заверена от ОСЗ „Овча купел“ и от техническата служба на СО. Съгласно формираната съдебна практика по приложението на посочената норма, липсата на скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ не съставлява изискване за действителност на решението на органа по поземлена собственост, като същата е условие за инвидуализиране на възстановения имот.